Текст и снимки Роси Михова
Вероятно повечето българи, които живеят във Виена, познават десетината маршрута за разходка в околностите на града. Те всички са с дължина около 10 – 13 км, преминават се за около 3 – 4 часа и се движат, най-общо казано, в кръг – т.е. откъдето тръгвате, там и ще финиширате. Успешното преминаване на всеки маршрут можете да документирате с поставянето на печат на специално обозначени за тази цел места (обикновено кръчми, бирарии и сродни на тях институции). При събирането на 3 печата, ще получите почетна сребърна значка от кметството на Виена. Ако съберете 7 броя – значката ще е от „чисто злато“. Общината се е погрижила да предостави богата информация за любителите туристи. С няколко клика в интернет ще откриете, всичко, което ви интересува: https://www.wien.gv.at/umwelt/wald/freizeit/wandern/wege/ .
Тук предлагаме кратко описание на шест от маркираните пътеки с надеждата, че ще прочетете неща, които кметството е пропуснало да каже. Най-важното обаче се свежда до едно – забравете за сандалетките, чехличките и снежнобелите гуменки в гардероба си. Подобно тунинговане не ви е необходимо. Вземете си удобни обувки с достатъчно дебела подметка. Вземете си вода и по възможност някаква интерактивна карта на телефона. Ние лично ползвахме две апликации, които се оказаха много полезни – https://www.komoot.com/ и https://www.outdooractive.com/
Ако не забравите и доброто си настроение, удоволствието ви е в кърпа вързано.
Stadtwanderweg 2 – Hermannskogel, 19-ти Район, 10 км
Начало и край: Autobus 39A Endstation Sievering
Две са най-важните неща, които трябва да знаете за този маршрут. Едното е, че релефът не предлага никакви изненадващи обрати – първите пет километра ще преминете изцяло в изкачване, а вторите пет – в спускане. Другото важно нещо е, че на всеки 2 – 3 км по целия маршрут има чудесни заведения и места за отдих. Дори пулсът ви да се вдигне рязко над обичайното, много бързо ще имате възможност да спрете и да го нормализирате.
Катеренето нагоре започва още с първите стъпки и без никакъв подготвителен период. Това обаче не трябва да ви обезкуражава, защото само след десетина минути ходене вече ще сте се изкачили над нивото на повечето виенчани и ще имате възможност да ги гледате отвисоко. След около два километра, които леко ще ви поизпотят, стигате до Häuserl am Stoan. Ахвате пред гледката с петуниите, пиете кафе, отдъхвате малко и продължавате напред.
След около още 1 км има и друга бирария, която ние подминаваме, запъхтени в усилието да ги изкатерим тези 330 м (или стотина етажа) до билото. Там горе ви очаква една много красива кула, която обаче не трябва да ви подвежда със своя привидно средновековен вид. Тя цялата е окичена с 3G ретранслатори, така че ако сте от чипираните, трябва много да внимавате. Всъщност това е Habsburgwarte, издигната през 1889 г. и маркираща началния (нулев) километър в Австро-унгарската империя.
След толкова много изкачване естествено, че спускането ще ви дойде малко нанагорно. Особено ако сте амбициозни като нас и решите да тръгнете по някоя от по-кратките, но по-стръмни пътеки. Много скоро обаче стигате до Agnesbrünnl. Наливната им баварска бира е толкова хубава, че за наш срам, забравихме да поискаме да ни сложат печати. Не допускайте тази грешка. Оттам нататък остават още 3 – 4 км. По тях пътят е тип „пей сърце“.
Ако не се плашите от малко изкачване и търсите тръпката на приятната умора, то този маршрут е за вас.
Stadtwanderweg 3 – Hameau, 17-ти Район, 10,5 км
Начало и край: Straßenbahn 43 Endstation Neuwaldegg
Това винаги е бил един от любимите ни маршрути. Oще със слизането си от колата или от трамвая се оказвате в едно от най-красивите, чисти и спокойни места на Виена. Първите 2 – 3 км преминавате под сянката на столетни дървета и по широки асфалтови алеи. Те са особено подходящи, ако потомството ви току-що се е научило да кара колело или е усвоило саблените удари с тротинетка по кокалчетата на краката. След това обаче навлизате в гора, стъпвате върху истинска камениста пътека и ви предстои изкачване. То е прецизно калкулирано така, че да вдигне нивото на всичките ви ендорфини, серотонини и допамини и да сте на върха на щастието, когато стигнете до чашата бира.
Преди това обаче пътят ви ще мине покрай хълма Hameau. Днес там има постройка с вид на горски заслон, чудесна поляна за пикник, и достатъчно пейки и маси. Мястото обаче някога е имало далеч по-бляскава история. През 1765 г. то е закупено от генерал Франц Мориц фон Лейси и той го превръща в английска градина. В нея били разположени 17 двуетажни дървени хижи за гостите на графа. Пред всяка една от тях било засадено дърво и поради това местността станала известна под името Holländerdörfl. Днес само табелите в заслона напомнят за това славно време.
Следват 2 – 3 км, които са съвсем лежерни за хора с богат опит в планинското колоездене, но не са подходящи за малки деца и мрънкащи души. След тях вече е гостилницата, където ще получите и печата, и халбата си – Häuserl am Roan. Последната отсечка от маршрута е почти изцяло спускане. Както всички останали пътеки, така и тя предлага достатъчно изкушения, за да експериментирате с фотографските си умения.
Stadtwanderweg 4A – Ottakring, 16-ти Район, 10 км
Начало и край: U3-Station Ottakring
Ще започна описанието на този маршрут с нещата, които ме разочароваха, за да мога да завърша с онези, които ме очароваха.
Като цяло пътят е приятен, но не е добре маркиран. В гората непрекъснато се преплитат пътеки и човек трудно се ориентира дали в момента е на жълтата, синята, червената или зелената. (За ваша информация, трябва да се придържате към жълтия цвят).
Освен това, в тези размирни Ковид времена, училището, в което би трябвало да ви сложат печат за успешно преминат маршрут (Waldschule Ottakring), може да се окаже затворено и заключено. За да си спестите разочарованието би било добре да проверите предварително работното му време.
Допълнителен повод за тъга е и фактът, че независимо от описанията, на практика няма нито едно място по пътя, където човек може да седне и да се подкрепи със студена бира или горещо кафе. Единствената ви надежда би бил луксозният хотел в края на маршрута (Schloss Wilhelminenberg), който обаче също се оказа затворен, когато ние бяхме там. Затова пък гледката, която предлага към града, е великолепна, безплатна и винаги налична.
Накрая за капак – спускането във финалните няколко километра е далеч по-стръмно от изкачването в началото. Поради това, коляновите ви стави ще бъдат справедливо възмутени.
И все пак. Това е маршрут, чиято начална точка е много лесно достъпна с обществен транспорт, а след това много бързо ви отвежда далеч от градския шум. Тук наистина ще имате усещането, че сте в гората, а не в някой приятен градски парк. Ако много обичате планински преходи, и не обичате много хора, това е вашият маршрут.
Stadtwanderweg 5 – Bisamberg, 21-ви Район, 10,3 км
Начало и край: Straßenbahn 31 Endstation Stammersdorf
В случая всичко може да се каже само с две думи – любим маршрут. От първия до последния километър удоволствието е в чист, концентриран вид. Тръгва се от 21- ви район, който за разлика от други бивши предградия на Виена не демонстрира наследено богатство, луксозни вили или модерни жилища за заможните. Тук усещането е за един замрял в доброто старо време квартал и за тиха провинциалност, която просто умилява. Освен всичко друго, тази част на града е известна и като Weinviertel. Дори и да не сте го знаели, ще го разберете веднага – по наименованието на еко пътеката (Heurigenpfad), по многото малки изби, по фасадите и декорацията на къщите и разбира се – по лозята, които ще ви съпровождат през цялото време.
В началото на маршрута има няколко паркинга, разположени на различни места, което е много удобно за тези, които са решили да дойдат до тук с кола. След първите 2 – 3 км, които са повече разходка, отколкото хайкинг, започва изкачването. След това има спускане, и после пак изкачване, и после пак спускане и така до края на маршрута. Важно е все пак да знаете, че нито един участък няма да ви накара да се почувствате като състезател в алпийски дисциплини – пътеката се движи по меки хълмове и долчинки.
Точно по средата на маршрута, на петия километър, се намира и мястото за почивка и печат – Magdalenenhof. Ние се изкушихме да си поръчаме специалитета на заведението – шприц с бяло вино, малини и мента, но бяхме разочаровани. Всъщност получихме ароматизирана газирана вода.
Дори това обаче не помрачи романтиката на преживяването. Още повече, че малко по-късно минахме и покрай паметната плоча на един от най-популярните немски поети романтици – Айхендорф (За да сме по-точни – Йозеф Карл Бенедикт барон фон Айхендорф). Сещате се:
Es war, als hätt‘ der Himmel
Die Erde still geküsst,
Dass sie im Blütenschimmer
Von ihm nun träumen müsst.
Небето разцелува
Смълчаната Земя,
Та него да сънува
Сред звездната тъма…
Ако днес ме попитат кой маршрут бих повторила още утре, то без колебание ще избера точно този.
Stadtwanderweg 7 – Laaer Berg, 10-ти Район, 14 км
Начало и край: U1/Autobus 15A Station Altes Landgut
Може би най-важното, което трябва да се спомене за този маршрут е, че той не предвижда почти никакви изкачвания и спускания. През повечето време се върви по равни и широки пътеки. Тръгва се от една доста нелицеприятна част на Виена. Първите няколкостотин метра са белязани от строителни пейзажи, кранове, паркинги и обширни асфалтови поля. След това обаче много бързо навлизате в парка, който е издържан в най-добрите традиции на английското парково изкуство – сенчести алеи, езерца, пейки и ливади, които са поддържани без излишно престараване и постригване.
След около 2 км и половина се стига до лунапарк, който е нещо като импровизиран рай за деца на всякаква възраст. За туристите, които изживяват своята трета и четвърта младост, през уикендите има тиролска духова музика, както и неща за замезване и пийване.
По нататък маршрутът продължава основно през различни крайградски градини, което означава, че има детски площадки, а също и чешмички, ако го закъсате за вода.
Както почти всички маршрути, разчертани в околностите на Виена, така и този ще ви предостави възможност да се наслаждавате на пасторални гледки с ширнали се лозя и слънчогледи.
А след като преодолеете успешно първите 8 км, ще стигнете и до кръчмичката Brückenwirt Biergasthaus, където ще ви сложат печат и ще ви почерпат с бира срещу 3 евро.
Ако сте от хората, които не обичат да се отдалечават особено от града и от цивилизацията, и сте готови във всеки един момент да преустановите ходенето и да се приберете, то този маршрут е вашият.
Stadtwanderweg 9 – Prater, 2-ри Район, 13 км
Начало и край: Bahnhof Praterstern
Този маршрут е особено подходящ за онези дни, когато времето не е много слънчево и благосклонно, но вие все пак искате да разкършите своите стройни, гъвкави тела. Идеята да направите дълга разходка около Пратера ще ви спести необходимостта да газите в извънградска кал и локви. Освен това, точно в тези дни мястото не е пренаселено и е много спокойно.
Маршрутът преминава почти изцяло по асфалтирани или внимателно посипани с пясък алеи, като криволичи между футболни игрища, тенис кортове, катерушки и обширни ливади с окосена трева. Това, за което трябва да внимавате, е маркировката, която не е отбелязана както обикновено върху дърветата, а само върху дървени табели. Денивелацията (или изкачването и спускането) е в рамките на 10 – 15 см (да, сантиметра). За да си представите колко е равно, ще кажа, че можете да преминете всичките 13 км с чаша аперол шприц в ръка и той няма да се разплиска.
След около 5 км ходене стигате до Lusthaus, а точно до него е и старата бирария – Gösser Bierinsel. Отбивайки се в нея трябва да свършите две неща – да получите печата си и да опитате червения гроздов сок с газирана вода. Ще ми благодарите после.
Още 2 -3 км по-нататък по пътя ще стигнете до малката католическа църква Maria Grün, която е само на сто години. Нейните три камбани обаче са отляти съответно през 1634, 1702 и 1760 г. и е трябвало да бъдат заравяни по време на война, за да не ги претопят за стомана. До църквата се намира малък и много трогателен мемориал, посветен на жертвите на СПИН.
Последните няколко километра ще ви отведат директно в сърцето на увеселителния парк на Пратера. От вас зависи дали ще изберете да спрете и да се смесите с веселата тълпа или да отнесете замечтаното си от разходката настроение директно у дома.
********
Мисля, че всички знаете древната народна поговорка – „Ако погледнеш в огледалото и видиш, че приличаш на снимката в шофьорската си книжка, значи е време за ваканция“. В последните месеци Ковид-19 подкастри безмилостно крилете на фантазията ни за нови приключения и пътувания. Но нищо не може да ви спре да грабнете раничката и да обиколите околностите на Виена. И да напишете после пътепис за тях. И той да се получи далеч по-добър от този тук.
_________________
Още по темата:
Stadtwanderweg 1: Разходка за ценителите на виното
Лек поход из Виенската гора: Stadtwanderweg 6
