Димана, която не се страхува да експериментира

1. август 2020 | By | Reply More

Димана Пиперова

Текст Елица Ценова

Когато си завършил престижна специалност в реномиран университет, говориш няколко езика и вече имаш солидно резюме, което се оценява в банковия сектор, професионалният ти път в корпоративния свят изглежда сякаш ясно начертан. Не и ако си на 33, предприемаческият дух е част от теб по наследство, не можеш да стоиш пред компютъра от девет до пет часа и си убеден, че имаш право да търсиш собственото си място под слънцето. Тогава вместо зад удобното бюро в голяма банка, заставаш зад сладоледния щанд и вместо да калкулираш проценти, продаваш сладолед.

Това е накратко Димана Пиперова, която през февруари напуска позицията си в Райфайзенбанк и влиза в семейния бизнес, поемайки продажбите в сладоледения салон Die Eisdiele в 21 район на Виена.

Образователно начало

Димана е магистър по търговско право от Виенския икономически университет (WU). Специализира един семестър в DePaul University в Чикаго, а по-късно работи в посолството на Австрия в Москва. Трупа професионален опит в Ernst&Young и адвокатска кантора преди да започне да се занимава с проверка и наблюдение на паричните потоци в Райфайзенбанк. Там прекарва почти три години. „От самото начало знаех, че тази работа не е за мен и дори изненадах себе си, оставайки толкова дълго време”, споделя днес Димана.

Официално магистър по право

Годините в корпоративния свят на финансите и правото са я научили на дисциплина, но не са променили екпериментаторския ѝ дух. Още от самото начало вътрешният ѝ глас подсказва, че привлекателното място в  инвестиционния клон на Райфайзен Интернешенъл не е точно за нея. „След първите няколко месеца вече ми беше скучно, а след втората година седенето зад компютъра ми се струваше безсмислено. Не виждах конкретна полза от работата ми нито за мен, нито за обществото. Имах усещането, че похабявам потенциала си, че не се развивам и губя ценно време”. Докато идва денят, в който Димана обръща координатната система на живота си и вместо да се развива по добре известните параметри „работа-сигурност”, тя решава да намери неизвестните, които ще я правят щастлива. Напуска банката през февруари 2020 г. без да има ясна представа какво точно ще прави. „Имах нужда от време да помисля. Давах си сметка, че досега нещата ми се случваха без да съм ги търсила особено. Но вече съм на 33 години и трябва да реша какво точно искам да ми се случи.”  Периодът, в който „светът затваря” заради коронавируса, дава възможност на младата жена наистина да преосмисли приоритетите и желанията си.

В Москва

Три топки сладолед

Докато се оглежда за подходящи възможности, Димана решава да се включи в семейния бизнес и застава на щанда за сладолед. Точно като майка си, екскурзоводката Диана Пиперова, Димана търси контакт с хората, обича да разговоря, да се усмихва, да бъде полезна и активна. „Харесвам физическата работа, доставя ми удоволствие да говоря с непознати, да виждам как клиентите се връщат не само заради вкусния сладолед, но и заради приказките, които сме си разменили”. Димана върти умело голямата лъжица и сръчно сипва топките сладолед във вафлените фунийки. Разнообразието пред нея е голямо, а качеството – великолепно. „Брат ми Илко и нашата служителка Кати отговарят за производството на сладоледа, а аз все още се уча”, бърза да уточни тя, но допълва, че всички продукти и рецепти са италиански и отговарят на най-високите стандарти за качество. „Поела съм продажбите и маркетинга, защото тук е силата ми”.

Постепенно Димана усеща предимствата на работа без шеф и свободата да развиваш и сбъдваш идеите си. А такива не липсват и тя ежедневно и упорито работи по тях. Малките подобрения в салона вече се забелязват, но голямото ѝ желание в момента е да направи мобилен щанд.

Практически ползи от образованието

Макар и на пръв поглед продажбата на сладолед  да няма връзка с търговското право и предишния опит на Димана, тя е категорична, че голяма част от наученото ѝ носи много полза в сегашното начинание. „Аз съм научена да събирам и обработвам информацията структурирано, разбирам юридическите документи и лесно намирам това, което ми е нужно, мога да планирам и подреждам задачите си. Освен това счетоводство, данъци, правни регулации са познати за мен материи”.

Но истинската увереност и смелост идват от натрупания житейски опит – месеците в Чикаго и Москва, където е поставена сама в непозната обстановка, бизнес пътуванията между Виена и Франкфурт, уроците по немски, които е давала в студентските години.

Млад предприемач

Частен бизнес в Австрия се прави трудно. Димана стига бързо до този извод, колкото и да не ѝ се е вярвало в началото. „За няколко месеца се сблъсках с неща, които не съм и подозирала, че съществуват – бюрокрацията е огромна, бавна, отказват се неща без никаква логика, а други се разрешават, администрацията не винаги е компетентна”. Тя знае, че самостоятелният бизнес се развива, а не е даденост от днес за утре. Трябва време, много усилия и търпение, за да се стигне ниво на приходи, които да дават стабилност на собственика. Димана обаче преценява внимателно рисковете, затова не иска веднага да слага всички яйца в една кошница. Сладоледът е сезонен бизнес и младата жена търси и други посоки за професионално развитие, а трудностите ѝ дават стимул и мотивация да върви в нови посоки.

Уроците: нямам време да се страхувам

Димана е от онези открити хора, които не намират за нужно да отделят време да мислят за страх. Тя калкулира бързо възможностите и перспективите, но в нейното уравнение има и още един важен компонент – „трябва да ми е интересно”. „Мога да работя всичко, стига да ми е интересно”, категорична е тя и пояснява, че трудностите ѝ дават допълнителна енергия.

Димана е наясно, че в живота е получила много ценни уроци, но не ги е слушала. Затова пък се е научила да слуша вътрешния си глас, който досега  не я подвеждал. „Може би се дължи на характера ми или на зодията ми, но се научих да не си губя времето в неща, в които не виждам смисъл или не ми носят удовлетворение”.

Димана Пиперова с баща си Илия Пиперов, който винаги я подкрепя в новите начинания.

Често дори млади хора правят ежедевно неща, които не харесват, но ги е страх да поемат по пътя на промяната. А според  Димана развитието идва с опитването на нови неща. „Един човек с добро образование трябва да има самочувствие и увереност , че ще се справи с предизвикателствата”. Затова трябва да се експериментира. Няма как да знаеш какво ти харесва, ако не опиташ. „Често си мислим, че някой ден ще имаме време за всичко и отлагаме да направим нещата, които истински искаме. Но животът не е безкраен. Кога, ако не сега, да сменим посоката? Трябва да живеем бързо днес, за да не съжаляваме утре”.

Човек рядко постига всичките си мечти, но точно в баланса между постигнатото и непостигнато е смисълът на малките битките, които водим ежедневно. Те са нашата съпротива срещу скуката и еднообразието. Най-силното оръжие срещу тях е любопитството и неспирното търсене на нещо ново. Димана продължава напред в търсене на своето място – тя все още не знае кое точно е то, но е сигурна, че ще го познае.

__________________

Още по темата:

Три жени за анатомията на промяната

Три жени по пътя на промяната (история с продължение)

Предизвикателството да развиваш бизнес в Австрия

Tags: , ,

Category: Oбразование, интервю, работа

Leave a Reply