7.3 C
Виена
петък, 29 март, 2024
spot_img
НачалоAвстрияСезонните работници на полето - много работа, ниско заплащне

Сезонните работници на полето – много работа, ниско заплащне

-- Реклама --

Текст Елица Ценова

Добре известен факт е, че австрийското селско стопанство е зависимо от сезонните работници, идващи от източноевропейски държави като България, Румъния, Унгария, Полша, Словакия, балканските държави, Украйна. По-малко се говори за условията, в които те живеят, допълнителните часове, които работят без да получат полагащото им се възнаграждение, и липсата на защита на правата им.

В средата на юни тази година 53-годишна румънска работничка не се поколеба да потърси справедливост. Случаят с мизерните условия на живот във ферма за аспержи в Мансдорф на Дунава бе широко отразен от австрийските медии и това доведе до редица проверки на собствениците на стопанството.

„Когато за първи път видях квартирата ни, бях ужасена и исках да спя в колата, но навън беше студено”, разказва румънката пред Дер Щандард. Стените на малката стая са покрити с мухъл, леглата са на два етажа и с мръсни матраци. Наемът на стаята е 4 евро на ден – точно толкова е и заплащането на час за положения труд. Често по 14-15 часа на ден.

Случаят не е единичен. В подобна ситуация изпадат и много българи.

Кризата с коронавируса допълнително болезнено оголи някои основни проблеми, с които сезонните работници от години се сблъскват.

Ниско заплащане и мизерни условия

Договорите с работниците на полето са срочни, на час често нето се получава между шест и седем евро, извънредните часове са по-скоро правило отколкото изключение и рядко се заплащат допълнително, условията за живот в предоставените квартири са мизерни. Допълнителни плащания като пари за почивка или за Коледа не съществуват изобщо. Пренебрегването на разпоредбите за максимален брой часове на седмица е широко разпространено правило. В края на сезона тези работници се връщат обратно в родината си и не влизат в никаква статистика за безработни, нито имат право на помощи, ако останат без заетост.

Обясненията на земеделците-производители от своя страна са прости – бизнесът със селскостопанската продукция е концентриран в малка група търговци, които поставят останалите под натиск и налагат ниско заплащане на труда. В Австрия доминират концерните Rewe, Spar и Hofer, които си разпределят 84% от пазара на хранителни стоки и реализират огромни маржини.

От друга страна е конкуренцията на евтиния внос от страни, в които работниците получават още по-ниско заплащне. Има и трети фактор – доколко крайният потребител е готов да заплати по-висока цена за земеделската продукция.

Нужда от евтина работна ръка

През април бе обявено, че австрийското селско стопанство спешно се нуждае от близо 5 000 човека, за да не се стигне до затрудяване на доставките в магазините.

Оплакванията за липса на работна ръка на полето не бяха нови. Ситуацията в този бранш от години е много подобна на тази в гастрономията, където нивото на заплащане също е изключително ниско. Всъщност оплакванията са за липса на евтина работна ръка. Неслучайно австрийските фермери настояваха за „внос” на работници от Босна и Украйна за прибиране на реколтата от аспержи – това са работниците, които са съгласни на най-ниско заплащане за къртовски труд на полето.

Дори и в условията на рекордно висока безработица в алпийската република земеделската работа остава непривлекателна най-вече заради мизерното заплащане.

Затова и тази тежка работа се върши от хора, които нямат друга алтератива, имат спешна нужда от средства и се примиряват с лошите условия на труд. Повечето от тях са с ниско образование, не говорят немски и не могат да прочетат договорите си. Не смеят да се оплачат и да потърсят правата си от страх да не загубят и тази работа.

Снимката със стаята на работничките, дошли в Австрия да събират реколтата от аспержи, взриви социалните мрежи.

Румънската работничка се осмели да потърси помощ от синдикатът ProG и кампанията Sezonieri. Въпреки че лично министърът, отговарящ за социалната защита, Руди Аншобер се ангажира със случая, тя все още не е получила пълното заплащане за труда си. Но натискът върху работодателя продължава и с това са се заели експертите от двете организации. Те от години защитават правата на работниците, заети в земеделието. Към тях работи екип от юристи, които дават консултации на български, немски, румънски, унгарски, сръбски/хърватски/босненски език. Сезонните работници са изолирани и няма как да се оплачат или споделят за положението си. Затова и често на полето може да се срещнат доброволците от Sezonieri. „Обикаляме големите ферми, в които знаем, че има сезонни работници, за да се срещнем директно с тях, да ги попитаме дали имат нужда от помощ и да  ги информираме за правата им и услугите, които предлагаме”, обяснява Милена Панева, която е част от екипа.

Работниците са тези, които могат да променят ситуацията и да принудят производителите да осигурят нормални и безопасни условия на труд, справедливо заплащане и чисти квартири. Подобряването на работната среда е важно не само в условията на пандемия. Най-малкото защото след сезона на аспержите, идва сезонът на ягодите.

Какво трябва да знаят работниците на полето, събиращи реколта?

Заплащане

Минималното заплащане на час за този бранш е различно в отделни провинции, но разликите са минимални (Бургенланд – 7,95 евро на час , Долна Австрия –8,66 евро на час, Щайермарк –8,28 евро на час). От това бруто възнаграждение се приспадат удръжки и данъци и сумите стават съответно 6,63 евро, 7,07 евро, 6,82 евро на час. Минималното нетно заплащане на седмица също варира според провинцията, но е между 250,70 и 253,16 евро, а месечното е между 1 077,36 и 1  283,59 евро (тази сума не включва изработени извънредни часове).

Заплатата трябва да се изплаща всеки месец. Всички работни часове (независимо от вида работа) трябва да бъдат изплатени. Работодателят не дължи заплащане за времето на почивка (минимум 30 минути на ден) и за разходите за път от квартирата до работното място и обратно.

За извънреден труд се считат часовете, изработени над 40-те часа на седмица (пълен работен ден). Извънредният труд сезаплаща с 50% увеличение над основното възнаградение. При извънреден труд през нощта (между 19.00 и 05.00 ч.) и през неделите или празничните дни се дължи двойно възнаграждение. Препоръчително е работникът да си записва редовно изработените часове, за да може да изисква тяхното заплащане.

Работно време

Работното време е ограничено до максимум 12 часа на ден или 60 часа на седмица (с включени всички часове извънреден труд). Изработените в повече часове показват, че работодателят нарушава закона.

Квартира

Работникът може да заплаща най-много 1,31 евро на ден или 39,24 евро на месец ( с включени консумативи и ток) за квартира. Предоставеното помещение трябва да може задължително да се заключва, да има заключващ се шкаф, прозорец, питейна вода, възможност за миене с чиста течаща вода, идивидуална лампа за живеещите в помещението, възможност за готвене и претопляне на храна, хладилник, условия за сушене на мокри дрехи.

Храна

В случаите, когато работодателят предоставя безплатна храна (закуска, обяд, вечеря и две допълнителни закуски и напитки), той може да удържа 6,54 евро общо на ден за квартира и храна или 196,20 евро на месец.

Пари от заплатата не се удържат от работните материали, които се полагат за изпълнение на трудовите задължения (ръкавици, инструменти и др.)

Защита

Като членове на синдиката ProGe работниците на полето, събиращи реколта могат да получат безплатно представителство в съда, консултации за правата им, помощ при инцидент по време на работа.

На сайта на Sezonieri Kampagne, организация от юристи, които се грижат за правата на сезонните работници, може да намерите още полезна информация както и разяснителни видео клипове на различни езици, които дават нагледна информация за правата и възможностите за защита. Може да ги намерите ТУК

За повече информация те могат да потърсят:

Милена Панева, Жулиен Желев (български език) – 0664 61 45 063, 01 53444 39110

Facebook: ТУК

Актуална брошура с информация на български език може да намерите ТУК

Barbara Manes (немски език) – 0664 61 45 847

Radu Plamadeala (румънски език) – 0664 288 5489

Márta Pinkert (унгарски език) – 02682 770 66

Brigit Hohlbrugger (сръбски/хърватски/босненски) 0664 6145 812

Kateryna Soltani (украински език): 0677 63004411

Екипът на Меланж Булгарен се стреми да предоставя актуална и достоверна информация на своите читатели.

Ако харесвате нашата работа и имате желание, подкрепете ни.

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

Реклама

Календар

Реклама

Последвайте ни

Реклама

Абонамент за бюлетин

Реклама

Последни публикации