По Дунава срещу течението – от Черно море до замъка Шалабург в Долна Австрия

1. юли 2020 | By | Reply More

От 1 юни до 8 ноември в замъка Шалабург, Долна Австрия, вече може да се разгледа изложбата „Дунав – хора, съкровища и култури – едно пътуване от Черно море до Шалабург”. Тя трябваше официално да бъде открита в края на март, но поради ограничителните мерки, свързани с коронавируса, събитието бе отложено.

снимка Клаус Пихлер

Шалабург е един от най-добре запазените ренесансови замъци в Австрия, връщащ ни назад към ранното Средновековие и 11 век. В красивите му коридори са ехтели стъпките на не едно аристократично семейство, тъй като той  често сменял собствениците си. Днес реставрираните зали приютяват по една изложба годишно, която се превръща в международно събитие. През 2012 г. в рамките на експозицията „Златната Византия и Ориентът” там бяха изложени Карловското и Преславско златно съкровище, както и експонати от общо седем български музея.


Златна Византия в центъра на днешна Европа

Историята на българските крайдунавски градове влиза в изложбените зали на замъка Шалабург


Днес България отново е част от актуалната изложба, проследяваща развитето на различните култури от Черно море до Долна Австрия. Свързващият елемент естествено е Дунав – втората по дължина река в Европа, преминаваща почти през целия континент. Едва ли има друга река, която да обединява толкова много различни държави (десет), езици и култури. Дунав е магистрала, граница, пространство за живот, търговия, за митове и легенди. Именно затова е толкова вълнуващо да се потърсят свързващите и разединяващите елементи между народите, имащи досег с най-европейската река.

Експозицията започва от Черно море в Румъния, минава през България, през Железни врата и Унгария и Словакия, за да завърши в живописната долина Вахау и замъка Шалабург. Тя проследява процеса на развитие на различните култури по бреговете на реката от каменната ера до днес. Пътуването срещу течението идва да покаже, че реката не е еднопосочна улица и влиянието между народите по бреговете ѝ винаги е било двупосочно.

Специално място е отделено на българските градове и техният принос в общоевропейското развитие.

496 км. Русе – вратата към Европа

Дунав преминава отчетливо през историята на северния град известен като „Малката Виена”. Тя започва още от римско време с римските флотилии, които са имали своя база там. Представени са познати на поколения русенци експонати и теми от историята на Русе, които вече десетилетия се представят в Къщата на Калиопа. Русенското присъствие в изложбата се допълва и с името на Елиас Канети, за когото разказва проф. Пенка Ангелова, а също и от капитан Иван Иванов от Пристанищния комплекс, който говори за любовта си към Дунава. Вниманието привличат и снимки на Русенския театър, издигнат от виенския архитект Петер Паул Бранг.

снимка Клаус Пихлер

Дунавски съкровища

Изложбата представя крепостни съоръжения от различни периоди – като Баба Вида и Петроварадин, уникални места като проломът Железни врата и потопеният остров Ада кале. От този остров, фортпост на Османската империя, в музея на Турну Северин се пазят около 1000 експоната, част от които са изложени в Шалабург, тъй като разкриват мултикултурната среда по голямата европейска река.

Според организаторите на експозицията истинското откриване на Дунав за европейците започва едва след средата на 19 век, когато Хабсбургската империя превръща корабоплаването по реката в свой приоритет. Появява се бум от публикации, карти, книги и множество изображения, които за пръв път показват единството на реката. По този начин Дунав от граница и военна зона се превръща в път и мост между култури.

Не са забравени и флората и фауната намерили дом в голямата река, както и проблемите за опазването на чистотата на водата и проходимостта на речното корито. Не случайно именно екологията и бъдещите проекти, свързани с Дунав, са избрани за своеобразен финал на изложбата.

снимка Катерина Хьофлер

В представите на мнозина Дунав е хубав и син – точно както го е описва с ноти Йохан Щарус в популярния си валс. В действителност обаче, цветът на водите на реката вариара от тъмнокафяво до смарагдово зелено и преминава през много нюанси. В търсене на онова красиво вълшебно синьо, през 1903 хидрографът Антон Брусцкай всяка сутрин наблюдава реката и записва в дневника си:„11 дни – кафяво, 59 дни – мръсно синьо, пет дни тервисто зелено”. Снимката на Катерина Хьофлер е цветно пано, предаващо нюансите на вода, улавяйки и така желания син цвят.

Екипът на Меланж Булгарен се стреми да предоставя актуална и достоверна информация на своите читатели.

Ако харесвате нашата работа и имате желание, подкрепете ни.

Tags: , , ,

Category: Aвстрия, България, изкуство, изложба, история, култура, събития

Leave a Reply