Азбучна магия

23. май 2020 | By | Reply More

Най-светлият и най-красивият български празник – 24 май! Денят, в който честваме силата на буквите, на книгите, на знанието.

Да споделят своите размисли за празника поканихме директорката на БКИ „Дом Витгенщайн” доц.д-р Румяна Конева и писателката и преводачка Соня Тодорова.

Специално за читателите на Меланж Булгарен Соня Тодорова написа „Азбучна молитва“ – чудесен акротекст за дълбокия смисъл на буквите.  

Азбучна магия*

Върви, народе възродени…

Аман от лозунги. Буквите, сами по себе си, не значат нищо, те са просто система от графични знаци. Всяка световна азбука представлява именно това и върши същата работа. Гордостта от писмеността, сама по себе си, е сравнима с гордост от пътните знаци или от понятията “ляво” и “дясно”, например. Дълбокият смисъл на буквите и на техния празник е другаде, той не се свежда до сляпо славословене на исторически фигури и тяхната националност или до възпяването на комбинация от чертички, байрачета и ченгели. Ежедневно всички ние пишем, изливаме реки от символи, бълваме коментари, документи, таблици, списъци, формуляри, планове и докато правим това почти не се замисляме. Жестоките издевателства над правописа, краснописа и елементарната граматика (както и над елементарното възпитание понякога) все по-малко ни правят впечатление. Значението на думите ни убягва, количеството и остротата тържествуват над качеството и смисъла на написаното. И ето как, без да губим буквите, ние започваме да губим езика. “Йо-хо-хо, как „нахраних” днес Х. в социалната мрежа!” “Колко страници отговор на литературен въпрос написá? Лошо, само осем. Малко е! Нищо не са осем страници високопарни клишета на тема „какво е искал да каже авторът”. Още трябва да напишеш!”

Преди доста години, когато бях в началните класове, 24-ти май криеше някакво магическо очарование. Розите и божурите, които носехме на учителите и учителките, свежият дъх на майска утрин, изгладените дрехи и наизустените строфи бяха само реквизит. Символичен декор за нещо друго, много по-голямо и важно от ченгелчетата и чертичките. Тайнственият, вълнуващ смисъл на празника се усещаше във въздуха, без да може да бъде определен точно. Утре, мислехме си, светът ще е още по-добър, още по-вълнуващ и красив. Фантазията ни рисуваше върхове и подеми, научни открития и космически полети, стихове и прозрения. Хубостта на 24-ти май не се криеше в буквите, националната гордост и патриотичното блеене, а в обещанието, неизвестното, в безграничния потенциал на човешкия ум. Цялото възможно знание, всичката вселенска красота, алфата и омегата на прогреса се крият в тези тридесет графични знака, в скромните чертички, байрачета и ченгели, които, само с помощта на лист и молив, могат да те накарат да полетиш. Чистата радост от това да си човек, да можеш да четеш и да пишеш, да мислиш и учиш, да знаеш и да откриваш, да възпяваш и да твориш, е скрита в буквите. Шествието на малките ъгловати символи по белия лист, по екрана, пясъка или по страниците на книгата само на пръв поглед е проста графична система, в него е кодирано нещо съвсем друго. Щастието да получаваш и предаваш знание, да обичаш и да страдаш, да търсиш и да намираш. Ъгловите камъни на това щастие, на този безграничен потенциал, не са излишното патриотарство, глуповатите стихчета и патетичните горделиви речи. Ер малък е просто знак, нищо повече, докато “омагьосвам” е идея и обещание, което обаче няма как да бъде изразено без това простичко “ь”. Ювелирната, фина като нишка от паяжина разлика между знак и смисъл всъщност е фундаментална, тя разделя кухия лозунг от чистото стремление, оковите на формата от полета на мисълта, празния националистически крясък от дълбоката, почувствана и осмислена цел, еднакво важна както за отделния човек, така и за общността; цел, която може да бъде записана посредством чертички, ченгели и байрачета в едно кратко изречение. Ясно и просто: “Напред, народността не пада, там дето знанието живей!”

* Заглавието на текста е препратка към Азбучната молитва – азбучен акростих от края на девети век, по всяка вероятност съчинен от епископ Константин Преславски или от Свети Кирил Философ.

Соня Тодорова е родена през 1979 г. в София. Завършила е УАСГ и има докторска степен по висша геодезия от Техническия университет Виена. Автор е на „Кратък и практичен наръчник по оцеляване на семейства с малки деца и други в София” (Колибри, 2015) и на романа „Перлите на Ади Ландау” (Колибри, 2016), номиниран за наградите Хеликон 2016 и Перото 2016. Сборникът с разкази „Незнайните образи хорски” (Колибри) е публикуван през 2018 и бе номиниран за останалата невръчена награда Хеликон 2018.

Соня живее във Виена и работи като автор и преводач на свободна практика.

______________

Още по темата:

„Незнайните образи хорски” и магично-реалистичният свят на Соня Тодорова

Соня Тодорова: Писането на родния език е чудесен активен начин за преодоляване на носталгията

„Перлите на Ади Ландау”, Виена и Соня Тодорова

Tags: , ,

Category: актуално, България, книга, култура, празници, традиция

Leave a Reply