Виена: Домовете за възрастни хора – седем седмици предизвикателства и усмивки

10. май 2020 | By | Reply More

Как най-уязвимите за заразяване с коронавируса места – домовете за стари хора функционират в условия на изолация и какво правят три българки, за да запазят усмивките на обитателите им

Текст Елица Ценова

Снимки Роси Недялкова

Фрау Думфарт е на 88 години. От 15 години живее в един от домовете за възрастни хора, поддържани от KWP. Животът там ѝ харесва и тя се чувства уютно и сигурно сред останалите обитатели и пресонала. Обича да се разхожда из градината или в по улиците около дома. Освен за посещение при лекар, не намира нужда да излиза за дълго навън, а и физическото ѝ състояние не позволява. Влизам в стаята ѝ на третата седмица от карантината. По телевизията съобщават поредната актуална статистика за броя на заболелите от коронавирус в Австрия. „Добре съм”, отговаря ми тя бавно. „Имам си всичко, но се усещам сякаш нямам нищо”. В безметежното ѝ иначе ежедневие се е настанил страхът от неизвестното. Отнемането на усещането, че  управлява сама живота си, се оказва непреодолимо предизвикателство.

Новият коронавирус има странно предочитание към възрастните хора. Стремглаво се насочва към тях и се опитва да си „поиграе” с всички болести, които и без това често ги мъчат. Но пък част от бабите и дядовците му се присмиват.  „Аз съм преживял войната. Знам какво е глад и разруха, та един вирус ли сега ще ме уплаши? Аз съм на 95!”, смее се хер Некола. С присъщата си суетност фрау Дудек добавя, че няма да допусне „някакъв си вирус” да я умори, защото „просто не е красиво”. При други обаче, страхът се настанил трайно в съзнанието. „Страхувам се за себе си, но и за близките си, за децата ми”, откровено признава фрау Янешиц, която не смее да излезе дори в градината на дома.

Домове за живот

Kuratorium Wiener Pensionisten-Wohnhäuser (KWP) управлява 30 дома във Виена, в които живеят около 9 000 възрастни и работят 4 600 служители. В повечето има отделения за  нуждаещите се от специални грижи на легло и за хора с деменция. Средната възраст  на обитателите е 85 години. Домовете са познати под името Häusern zum Leben (Къщи за живот).

Мадлена Комитова е главен мениджър на дирекцията на пенсионерските клубове към организацията на виенските домове и пенсионерски клубове.

В обслужващия персонал са хора с различни професии – от медицински сестри, лекари и социални асистенти, през готвачи и техници до адиминистрация. Към всеки дом има създаден специален клуб, който се грижи за доброто настроение и културната програма на обитателите. Със същата цел са създадени и още 120 клуба в различни части на Виена, посещавани от 7 500 пенсионери. За всички тях отговаря нашата сънародничка Мадлена Комитова.

Седем седмици (от 12 март до 1 май) в домовете за възрастни хора бяха наложени строги ограничителни мерки – обитателите не можеха да излизат навън, а посещенията на близки бяха забранени. През единствения отворен вход на сградите влизаха и излизаха само служителите и медици. По данни на Габриеле Грауман, ръководител на KWP, осем от домовете са били засегнати от коронавируса. Към 6 май починалите от Covid-19 са 29, излекуваните – 41, само в два от домовете все още има активни случаи на заразяване, останалите 28 са изцяло негативни. На общия фон на разпространение на вируса това са впечатляващи цифри и не случайно Грауман е доволна от постигнатото. В интервю за meinbezirk.at  тя споделя, че е щастлива, че домовете не са се превърнали в огнище на зараза и благодари на целия персонал за креативността, всеотдайността и солидарността, с която са се справили със ситуацията.

А ситуацията бе и в голяма степен остава извънредна. Най-вече поради факта, че никой не е преминавал през подобна криза, няма разписани правила какво да се прави и буквално за часове трябва да се вземат решения, които при нормални обстоятелства отнемат седмици.

Решителни действия в подкрепа на всички

„Още от самото начало създадохме Кризисен щаб, който да взима най-важните решения. Съобразявахме се с препоръките и разпоредбите на правителството, но имахме възможността да реагираме спрямо нашите нужди”, разказва Мадлена Комитова. Екипът трябва да отговори на нуждите на три групи хора – обитателите на домовете, техните роднини и служителите.

Едно от първите неща, които Щабът прави, е да изготви ръководство с указания за работещите кога, как и с кого да се действа при възникването на определена ситуация. Ясно очертаните правила за работа дават на служителите нещо изключително важно в кризисни ситуации – сигурност и опора. Допълнително успокоение внася и подсигуряването с голямо количество защитни облекла, които се разпределят спрямо нуждите на домовете. На разположение на работещите е и 24-часова гореща линия за въпроси. Там, където е необходимо, персоналът се разделя на екипи, които се редуват всяка седмица, някои звена са подкрепени с  допълнителни бройки хора, осигуряват се нужните дезинфекционни материали. Редовната и изключително прозрачна комуникация на всички нива бързо създава атмосфера на доверие сред работещите и както споделя Габриеле Грауман „беше възхитително да усещаме взаимната подкрепа и загриженост”.

Без депресия в изолация

„Ние всички се учехме в движение, но знаехме какво е важно – да опазим възрастните хора, изолирайки ги от опасността, но и да не позволим те да изпаднат в депресия”, споделя Мадлена Комитова.

Тя разказва, че грижата е била не само за пенсионерите, живеещи в 30-те дома на KWP, но и за всички 7 500 члена на клубове в града. За тях е създадена специална телефонна линия и всеки един е получил лично обаждане с въпрос „Имате ли нужда от нещо? Какво да направим за вас, за да се чувствате по-добре?” На тази линия възрастните хора могат да споделят страховете и притесненията си, да задават въпроси. Всяка седмица по един час радио Orange изпълнява музикалните желания на виенските пенсионери.

След първоначалния шок и пренастройване на целия вътрешен ред (храната започва да се сервира в стаите, а не в общата столова, временно спират някои дейности), ежедневието в домовете започва да следва нов, но все така активен ритъм. Съобщенията за занимания се завръщат на общите табла. Всяка сутрин възрастните хора имат гимнастика, йога, упражнения за трениране на паметта, следобяд се организира бинго, готвене на любими вкусотии, прожекции на филми, концерти и опери. Не липсват и концерти на открито в градините. Макар че получават всичко необходимо в рамките на дома, пенсионерите могат да поръчат определени неща отвън. „Имахме екип, който тичаше да изпълнява специфични желания – шоколад с червена опаковка от Била, лимонада от Шпар, био яйца от Меркур”, с усмивка разказва Мадлена Комитова и пояснява, че в този момент е било изключително важно хората да се чувстват обгрижени, да усещат вниманието и любовта към тях. А те са идвали и под формата на цветни рисунки и стихчета от децата от кварталните училища и детски градини.

Най-голямата липса е живият контакт с любимите хора. Видео-телефонни връзки и разговори по скайп запълват донякъде тази празнина. На входната врата често може да се види как майка и дъщеря разговарят по телефона, гледайки се през стъклената преграда.

Всяка седмица близките получават бюлетин с най-важните новини от дома.

С усмивка през коронакризата

Грижата за възрастните хора поставя на изпитание персонала. За много от служителите най-големият страх е да не окажат самите те преносители на вируса. „Седмици наред тръгвах час по-рано за работа и вървях час след работа до вкъщи, за да не се качвам в градския транспорт” – това е начинът на Руби от дом Трацерберг да минимализира опасността.

„Да рискуваш да заразиш възрастен човек или да се погрижиш да не рухне психически, което в случая ще е и физически, и да запазиш усмивката му през всичките седем седмици на изолация?” Това е въпросът, който си задава Мариана Де Мео в дом Пенцинг. Тя е неизменно до обитателите и поддържа духа им. Прегръщайки проекта „С усмивка през коронакризата” на фотографката Роси Недялкова, Мариана организира на пенсионерите един различен и пълен с емоции ден.

Това е необикновена фотосесия – камерата е на улицата, моделите на прозореца, но и от двете страни струят усмивки. „Преди да дойда да снимам се вълнувах. Но нямах и капчица представа, колко още вълнения ще преживея! Отношението на Мариана и на колегите ѝ към тези възрастни хора обърна душата ми наопаки и всичката влага, дето беше вътре, се пръсна по плочките пред дома!” Роси Недялкова се катери по стълба в опити да пребори отраженията на стъклените тераси, но успява да запечати в обектива си невероятната сила, дух и оптимизъм, лъхащи от хора, спазвали дисциплинирано седемте седмици карантина.

Фотографката Роси Недялкова в действие

От 1 май пенсионерите свободно излизат от домовете, близките им могат да ги посещават (за това са създадени специални условия). Графикът на фризьорите към домовете вече е запълнен до края на месец май. Фрау Думфарт още не е направила обичайната си разходка из квартала. „Важното е, че пак от мен зависи дали ще изляза или не”, усмихва се тя и ми показва маската, която си е приготвила за срещата с външния свят – цялата е на цветя.

Бел: Снимките са част от проекта на Роси Недялкова „С усмивка през коронакризата“ и са направени в последния ден от карантината в дома за възрастни хора „Пенцинг“. Авторката на текста също е служител в клубовете за пенсионери и споделя лични впечатления от ситуацията.

Please follow and like us:

Tags: , , , , , ,

Category: Aвстрия, актуално, Виена, здраве, социална отговорност

Leave a Reply