Непознатата Виена: Виртуална разходка от двореца „Кобург“ до площад „Шварценберг“

3. май 2020 | By | Reply More

Текст Диана Пиперова, екскурзовод

Предишната ни виртуална разходка завърши пред паметника на Йохан Щраус в Щатпарк и на раздяла обещах при следващата ни среща да продължим с малко българска история.

Срещу Щатпарк, малко навътре на булевард Рингщрасе се издига красив дворец. Виенчани го наричат на шега  „Spargelburg“, замъка на аспержите, заради стройните му колони. Всъщност името му е Palais Coburg, двореца Кобург. Вече навярно се досещате, че е свързан с царската фамилия Сакс-Кобург-Готски. Тези от вас, които са били с нас на разходката, посветена на това място, сигурно си спомнят много подробности за историята и живота на обитателите на красивия дворец. Строен е от дядото на цар Фердинанд, също Фердинанд. Сградата е малко навътре от Ринга, защото когато е започнат строежът ѝ, крепостните укрепления още са  стояли.

Фердинанд

На рода Сакс-Кобург-Готски казвали «разплодника на Европа», защото те «давали» съпрузите (или съпругите) в много кралски бракове. На изключително амбициозната им политика на аранжирани бракове би могла да завиди даже «тъщата на Европа» Мария Терезия. Цар Фердинанд, изтърсакът в семейството и любимец на майка си Клементина, дъщеря на френския крал Луи Филип, и също толкова амбициозен като нея, е роден и прекарва младостта си в двореца Кобург. Тук се е състояла първата му среща с българската тричленна делегация, търсеща по Европа княз на България. Контактът е потърсен от принца чрез адютанта му по време на представление предната вечер в Дворцовата опера. Всички останали версии за това как българите са го открили в кафенето «Ландтман» или на други екзотични места, най-вероятно той самият е пускал в обръщение. Днес дворецът е притежание на частна фондация, след прекрасната реставрация в него се помещава скъп изискан хотел. В 350-годишните подземия се съхранява вино на стойност над 20 млн. евро. Най-старата бутилка е от 1727 г., но тя не се продава. Най-скъпата е на стойност 170 000 евро. В менюто на ресторанта има шестлитрова бутилка розе от 1996 г. за 38.000 евро. Принципът е неотворена бутилка да не напуска винотеката. Дворецът Кобург крие и истории на драматични любови, но нека имаме теми и за други разходки.

Продължаваме по красивия зелен Ринг и от лявата ни страна не след дълго виждаме два двореца един срещу друг, почти близнаци. Строил ги е архитект Хайнрих фон Ферстел, спомняте си го навярно от Музея на приложните изкуства. Левият е единственият дворец на Рингщрасе, собственост на аристократ – на най-малкия брат на Франц Йосиф I – Лудвиг Виктор.

Всички останали са на представители на набиращата тогава влияние и богатство буржоазия. Старата аристокрация с пренебрежение ги наричала новобогаташите или парвенютата. И наистина дворецът-близнак отсреща е на индустриалеца Вертхайм.

Франц фон Вертхайм (1814-1883) произхожда от еврейско семейство на търговец от град Кремс. Невероятният си възход той дължи на предприемчивостта и усета си за реклама. Решаваща стъпка в биографията му на фабрикант е закупуването на патента за огнеупорните каси. В Истанбул през 1857 г. в присъствието на султана публично подпалва трезор, пълен с ценни книжа и банкноти, след часове горене всичките останали невредими.

Когато отбелязва с голям празник във Виена 20 000-ната произведена каса, Йосиф Щраус, средният от братята Щраус, му посвещава полката «Feuerfest“, в превод „Огнеупорна“.

Ако в банка или офис днес видите сейф с марката «Вертхайм», си спомнете за тази история. Апропо, и ресторантът на МакДоналдс, който се намира на партерния етаж, е също своего рода забележителност. Това е първият филиал на известната верига в Австрия.

Луци-Вуци в женски дрехи

Дворецът на ерцхерцог Лудвиг Виктор (1842-1919) крие по-скоро някои пикантни истории. Най-младият брат на императора бил «черната овца» в семейството. Интелигентен, с остър  саркастичен език, той  имал някои особености. Например, обичал да се облича с женски дрехи. Ерцхерцогът, чийто хомосексуални наклонности били обществена тайна, предизвикал неприятен инцидент в сауна за отбрана публика, завършил с шумна плесница от страна на млад красив офицер.  «Луци-Вуци» (както го наричали под сурдинка) бил «заточен» от брат си, императора, в Залцбург, а дворецът му станал офицерско казино.

Днес тук се помещава сцена на Бургтеатър за репетиции и представления.

От дясната ни страна на Ринга е едно от емблематичните кафенета на Виена – кафе «Шварценберг», любимо на виенските банкери и достолепните им съпруги. Може би затова тук липсвали характерните за виенските кафенета билярдни маси. Банкерите не се разсейвали с билярд, а обсъждали важните си финансови дела, докато съпругите им вероятно се отдавали на светски клюки между кафето «Меланж» и тортата «Сахер».

Кафе „Шварценберг“

От прозорците на кафенето през Ринга се вижда най-луксозният хотел на Виена – «Империал». «Империал» не е просто хотел, той е институция. Това е хотелът за короновани и държавни глави, за известни и богати хора. (Тъжен факт е, че от балкона на хотела Адолф Хитлер приветствал парада на войските си по Ринга.)

Списъкът на отсядалите в него е знаменателен – Ото фон Бимарк, крал Милан, цар Фердинанд, кралица Елизабет, маршал Тито, крал Хуан Карлос, японският император Акихито, Индира Ганди, Джон Ф. Кенеди, Никита Хрушчов, Ричард Никсън и много други. Ето някои и от звездните имена  – Томас Ман, Сара Бернар, Уолт Дисни, Алфред Хичкок, Уди Алън, Франк Синатра, Питър Устинов, Мик Джагър, Майкъл Джаксън, Рикардо Мути, Владимир Хоровиц, Марайя Кери, Том Круз, София Копола. Но «Империал» не е клуб, тук може да отседне всеки, който е в състояние да си го позволи. Тортата «Империал» е също достойна конкуренция на известната торта «Сахер». Интересна е и историята на сградата. Тя не е строена за хотел, а е била градския дворец на херцог Филип фон Вюртемберг (1838-1917). Построеният обаче през 1870 г. Музикферайн , (в чиято «Златна зала» всяка година на първи януари се провежда прочутият Новогодишен концерт на Виенската филхармония), закрил прекрасната гледка към река Виена, (която отдавна тече под земята) и разкошната барокова църква Св. Карл и херцогът решил да се раздели с двореца. Съпругата му Мари Тереза също не се чувствала добре тук, може би, заради семейната трагедия, разиграла се с нейната единствена сестра в родния им дворец Албертина. Така точно по времето на Световното изложение във Виена през 1873 г. в присъствието на императорското семейство тържествено бил открит хотел «Империaл».

Площад „Шварценберг“

Нека сега погледнем наляво към фелдмаршал Шварценберг. Неговият паметник е дело на немския скулптор Ернст Хенел (1811-1891). След поставянето му започнало застрояването на площада наоколо.

До този момент мястото било част от зелена полоса, някогашната „glacis“ (ивица, широка около 300 м, успоредна на крепостните укрепления, незалесена и незастроена с цел да се вижда и обстрелва врага).  Резултатът от последвалите усилия бил красив и хармоничен площад.

Вляво от паметника се намира най-малкото лозе на Виена. На площ от само сто кв.м.  на него има 70-80 лози, от които излизат приблизително толкова бутилки вино. Тези малки, но толкова мили традиции на виенчани, ме карат да им се възхищавам.

Зад конника в дъното на площада на 20-метрова колона се извисява бронзов воин с позлатен щит и шлем. Това е паметникът на Незнайния воин или разговорно «Руският» паметник, който е винаги добре поддържан (между другото това е фиксирано в специална клауза на Държавния довогор от 15.05.1955 г.). На 9-ти май всяка година е потънал в цветя. В момента реставратори подновяват позлатата на буквите по него.  Надписът над мраморната колонада е на руски език, автор е поетът Сергей Михалков. Паметникът е издигнат още през август 1945 г., а решението за него е взето през февруари, тоест много преди битката за Виена. Конкурсът спечелва майор Г.Г.Яковлев със скица, направена с молив. Скулпторът, младият лейтенант Михаил Интезарян, моделирал за първи път фигурата с остатъци от навлажнен хляб върху бутилка поради липса на глина.

Красивият фонтан пред паметника е много по-стар от него (1873). С него ознаменували построяването на Първия високопланински водопровод на Виена (от 95 км разстояние по акведукти, от планината Ракс и Шнееберг и днес Виена получава чудесна като качество вода). 365 малки струи символизират броя на дните в годината, 12 – месеците, 30 – дните им, 24 – часовете в денонощието, а шест островчета заедно с ценралното – дните на седмицата. От 1906 г. фонтанът е цветен, в летните нощи той се превръща във феерия от цветове.

Ако отправите поглед надясно към уличката Швиндгасе, ще видите да се вее българското знаме, там се намира българското посолство.

Ние обаче ще загърбим паметника и фонтана и покрай една красива сграда, строена в перода 1904-1912 г., ще поемем обратно. Това е френското посолство. Позлатените барелефи на фасадата горе символизират двете приятелски държави Австрия и Франция, които доста скоро след това се «разприятелили», ставайки противници в Първата световна война.

Архитект на сградата е същият архитект, построил галериите Лафайет в Париж. Стилът «Ар нуво» е реверансът на Франция към Виенския сецесион. На много французи обаче им се сторил твърде кичозен, на виенчаните пък– твърде ориенталски и сигурно така се родила градската легенда, че били разменени плановете на сградата с тези в Истанбул. Посолството е интересно и с това, че посланикът и семеството му живеят в него, нещо нетипично за общоприетата дипломатическа практика.

В следващата разходка ще свърнем наляво към площад Св.Карл с разкошната едноименна църква и Музикферайн.

Продължението следва.

Диана Пиперова е професионален екскурзовод, създател на страницата „Това е Виена“ във Фейсбук и вече повече от пет години гид на разходките „Непознатата Виена„, организирани от блога на българите в Австрия „Меланж Булгарен“.

За контакти ТУК

________________

Още по темата:

Непознатата Виена: Виртуална разходка от канала на Дунава до Щатпарк

Непознатата Виена: Виртуална разходка от хълма Каленберг до Рингщрасе

Непознатата Виена: Виртуална разходка из къщата на Хундертвасер и Пратера

Непознатата Виена: Виртуална разходка от летище „Швехат” през рафинерията на OMV до центъра на австрийската столица

Tags: , ,

Category: Aвстрия, Виена, история, култура, Меланж, Непознатата Виена, пътуване, традиция, туризъм

Leave a Reply