Непознатата Виена: Виртуална разходка от хълма Каленберг до Рингщрасе

18. април 2020 | By | Reply More

Изглед към Виена от хълма Каленберг

В края на втората ни виртуална разходка с екскурзоводката Диана Пиперова прекосихме Имперския мост (Reichsbrücke) и  посетихме градчето на ООН.

Днес продължаваме да опознаваме красотите не само на Виена, но и на нейните околности.

Текст Диана Пиперова, екскурзовод

Поемаме обратно по Имперския мост (Reichsbrücke). Отдясно в далечината се виждат два хълма – Леополдсберг (425 м) и Каленберг (484 м). Виенчани обичат да се разхождат в полите им и особено в топлата есен да седнат на чаша искрящо вино сред лозята в любимите си «хойриген» (типичните австрийски кръчми за младо вино).

Хойригер сред лозята

Когато искат да се полюбуват отвисоко на града си, жителите на Виена се качват на Каленберг. Някога  му казвали «Свинския» връх (Schweinsberg или Sauberg) заради дивите прасета, които се въдели там.  Съседният хълм пък бил наречен Каленберг.

Каленберг и Леополдсберг

Там върху развалините на стар замък император Леополд I наредил да издигнат малък параклис на св. Леополд. Той още не бил завършен, когато в него проповедникът Марко д´Авиано извършил тържествена литургия, а сам полският крал Ян Собиески му асистирал. Скоро след това християнските войски, командавани от краля, обърнали в бяг двестахилядната османска армия начело с великия везир Кара Мустафа, която от близо два месеца обсаждала „Златната ябълка“ (така турците наричали Виена). Денят бил 12-ти септември 1683 г.  Европа си отдъхнала, а на Кара Мустафа това му струвало главата.

Десет години по-късно параклисът бил завършен и осветен, а в негова чест хълмът бил наречен  Леополдсберг. «Свинският връх» пък приел името  Каленберг.


Stadtwanderweg 1: Разходка за ценителите на виното


Пътувайки по моста можем да разгледаме отгоре Дунавския остров (Donauinsel), който разделя реката на две. Той е дълъг 21 км и e дело на ръцете на виенчани (1972 – 1988 г). Целта е двата ръкава да поемат при нужда придошлите води на реката. Но виенчани ценят острова не само затова. Тук са плажовете (и нудисткият), лодките, заведенията, зеленината, прохладата. Тук те се разхождат, спортуват, забавляват. Това е виенската „Копа Каграна“ (Кагран се казва близкият квартал). На Дунавския остров ежегодно (от 1984 г.) в края на юни се провежда фестивал Donauinselfest, който със своите над 3 млн. посетители, една дузина сцени и над 600 часа програма е най-големият музикален фестивал на открито в света.

Островът, който разделя Дунава на канали

Преди да прекосим Дунава вдясно виждаме фар. Любопитното е, че той е бил част от декорите на опера –  «Летящият холандец», поставена на оперния фестивал на открито в Брегенц (столицата на провинция Форарлберг).

През 1991 г. го разглобили и пренесли във Виена по повод на една изложба. До 1997 г.е бил изложен пред Техническия музей, а след това се установил трайно на Дунавския остров. Точно пред нас в далечината се откроява Южната кула на Щефл (катедралата Св.Стефан), но от нея ни делят още доста истории.

Преминахме моста. За да не ви плаша, не споменах досега един драматичен факт. През 1976 г. мостът, т.е. предшественикът му, се срутва и благодарение на това, че инцидентът се случва в малките часове на деня, имало само една жертва. Сега обаче няма място за притеснения, защото новият мост е построен по всички съвременни изисквания на техниката.

Срутеният мост на Дунава

Червената Виена

От Трансданубия, (т.е. оттатък Дунава.) се върнахме обратно в цивилизования свят. Нищо против жителите на Дунавския град (Donaustadt), както е името на района, където бяхме. Той е модерен, зелен, благоустроен. Имах само предвид, че по времето на Рим  Дунав е бил границата (лимеса) на империята и отвъд него са били варварите. Но за римляните и крепостта Виндобона по-късно. Пътуваме по широка светла улица и вляво покрай нас преминава внушителен жилищен комплекс – „Lassalle-Hof“, общинарите услужливо са написали и годините, когато е построен – 1924-1925.

Това си е една история с предисловие. Голям глад и мизерия е било във Виена след Първата световна война. Във влажните, тъмни, мръсни стаи, натъпкани като сардели, спели по няколко човека, често ползвайки леглата на смени. През 1919 г. Социал-демократическата партия печели абсолютно мнозинство на изборите във Виена и подема инициатива за строителство на светли, хигиенични жилища за нуждаещите се.  Нарекли я «Червена Виена» («Rotes Wien“), а огромните комплекси – «работнически крепости» (Arbeiterburgen).

Крилата им образуват вътрешни дворове, затова имената на всички завършват  на думата «Hof“ (двор). Наречени са на известни личности – деятели на работническото движение, политици, творци. За периода 1919-1934 г. били построени над 65.000 жилища, всяко с директен достъп на светлина, течаща вода, тоалетна. В началото не били големи – 40-50 кв.м., но наемът бил 4-5% от заплатата на един работник и така в края на периода всеки десети виенчанин живеел в общинско жилище (общо около 200 хил. човека). Вътрешните дворове били благоустроени с градинки и детски площадки, големите (като «Карл Маркс-Хоф»)  имали перални, детски градини, библиотеки, зали за мероприятия и пр. Между другото «Карл Маркс-Хоф» е в Книгата на Гинес като жилищен комплекс с най-дългата фасада в света – 1100 м. Той е като град в града – в него живеят над 5000 човека в 1382 жилища. След гражданската война през 1934 г. парламентът е отменен, партиите забранени, въведена е диктатура. Социалното строителство спира, за да продължи едва след войната.


Виена за напреднали: Най-малката къща и най-дългата сграда


Понастоящем Виена е червено-зелена, защото Социал-демократическата партия управлява града в коалиция с партията на Зелените.  И днес Виена може да се похвали с комуналното си строителство. За сравнение, в наши дни над 500 хил. виенчани живеят в 220 хил. общински жилища при наем от около 7,50 € бруто за квадратен метър.

Звездата на Пратера (Praterstern)

Отново се движим по «Звездата на Пратера» и насочваме внимание към средата ѝ, където се издига паметник. Изкуствоведите го наричат „Columna rostrata“, виенчани с техния закачливо-хаплив език – „Паметника на закачалките“, а всъщност това е паметникът на вицеадмирала Вилхелм фон Тегетхоф. Защо пък на закачалките? Просто от колоната излизат буговете на кораби и явно на виенчани им приличат на закачалки. Тези бугове са увенчани с фигурите на богинята Нике с лавров венец в ръце. Правилно са увенчани с тях, защото Тегетхоф е донесъл на Австрия две много ценни морски победи и най-важното – в момент, когато е имало голяма нужда от тях: през 1864 г. срещу датската военна флота при Хелголанд (последната морска битка с дървен кораб) и на 20-ти юли 1866 при Лиса срещу по-многобройната италианска марина (за първи път  с железен кораб). Втората победа е била мехлем за изстрадалата австрийска душа, защото идва само 13 дена след унизителното поражение на Австрия от Прусия при Кьониггрец.

Помахваме на заслужилия вицеадмирал за сбогом и поемаме по

Пратерщрасе (Praterstrasse). 

Пратерщрасе

Навремето се е казвала Йегерцайле (Jägerzeile). Йегерите (буквално преведено – ловци) били пазачите на ловния резерват на императора, а «Zeile“ означава ред от думи или от къщи. На тази улица живеели йегерите, а къщите явно са били наредени една до друга. Например, църквата на св. Непомук вдясно навремето не е е била отделена с улици.

Нека споменем този светец, който единствен, освен Дева Мария,се изобразява с ореол от звезди. Неговите са пет. Той бил удавен с камък на врата във водите на река Вълтава по заповед на крал Вацлав IV, защото като изповедник на съпругата му не му издал тайните ѝ, а мълчал въпреки мъченията. «Мълча» на латински е „tacui“, пет букви, затова и пет звезди. Като видите негов паметник (ще го познаете по звездите), да знаете, че наблизо има вода, река или поток.

Вляво на улицата минаваме покрай сграда, наподобяваща дворец на дожите, последен отблясък от онази атракция на Пратера, наречена „Венеция“. Ще я познаете по позлатения лъв с крила, символа на евангелиста св. Марк. От същия край на улицата ще се появи и къщата-музей на ненадминатия „крал на валса“, Йохан Щраус – син. Тук е живял с първата си съпруга, оперната певица Хенриете Трефц, преди да ѝ купи къща на изисканата Максингщрасе, до летния дворец Шьонбрун. Толкова за Щраус, той и семейството му заслужават отделна разходка.

Unteren Werd

Преди да излезем на Дунавския канал, един малък поглед назад във времето. Този район се наричал „Унтер Верд“ („Долен Верд“, на старогермански „Верд“ – „плаващ, речен остров“). Тук Дунав се разливал на множество ръкави, образувал островчета, заблатявал се. Не било особено желано място за живот. През 1624 г. император Фердинанд II изгонил евреите от града и им дал правото да се заселят тук. Те си построили синагога, училище и общината започнала да се разраства. Докато при внук му Леополд I събитията взели драматичен обрат. Разказва се, че еврейската общност подарила масивна златна люлка на първата му съпруга, испанската инфанта Маргарита Тереза, която очаквала дете, но не щеш ли, тя пометнала и решила, че са я урочасали.  Така евреите били изгонени и оттук. Постепенно с времето обаче старата община отново се оживила. В златната епоха на Fin de Siècle („края, смяната на века“, периода 1890-1914) тук кипял живот, с театрите и заведенията си Пратерщрасе се конкурирала с култовата Кертнерщрасе. Но след двете войни и мрачните времена на нацизма и депортациите от блясъка и лукса останал само спомен. Независимо от това, тук и днес се усеща един особен колорит. Ето как неусетно стигнахме до Дунавския канал, пред нас вече е разкошният булевард Рингщрасе.

Продължението следва.

Диана Пиперова е професионален екскурзовод, създател на страницата „Това е Виена“ във Фейсбук и вече повече от пет години гид на разходките „Непознатата Виена„, организирани от блога на българите в Австрия „Меланж Булгарен“.

За контакти ТУК

________________

Още по темата:

Непознатата Виена: Виртуална разходка из къщата на Хундертвасер и Пратера

Непознатата Виена: Виртуална разходка от летище „Швехат” през рафинерията на OMV до центъра на австрийската столица

Please follow and like us:

Tags: , ,

Category: Aвстрия, Виена, история, култура, Меланж, Непознатата Виена, пътуване, традиция, туризъм

Leave a Reply