Александър и Константин Владигерови: Горди сме, че произведение на Панчо Владигеров отново ще звучи в Музикферайн!

27. ноември 2019 | By | Reply More

Александър (тромпет, флюгелхорн) и Константин (пиано, кларинет,композиция) са родени в София, 1978г. в дома на изтъкнатия диригент и композитор Александър Панчев Владигеров (1933-1993) и актрисата Величка Чобанова-Владигерова. Артистичният дух в семейството определя и първите им стъпки в музиката. При все че съхраняват любовта си към класическата музика, истинската им страст е джазът. Стилът им се отличава с оригинални композиции, елегантно флиртуващи с балкански мелодии и мотиви от българския фолклор. На сцената и двамата излъчват завладяваща енергия и жизненост, но зад виртуозната лекота и уж неангажиращи и спонтанни джаз импровизации се крие много труд, репетиции и творчески експерименти.

Интервю Елица Ценова

Снимки Личен архив братя Владигерови

Тази година в България има специална Национална програма, посветена на 120-та годишнината от рождението на вашия дядо Панчо Владигеров. Вие самите участвахте в много интересни събития. Открихте ли за себе си нещо ново в творчеството на този голям български композитор?

Александър Владигеров: Музиката на дядо ни има огромно значение в процеса на нашето израстване и развитие като музиканти. Като композитор той е изключително разнообразен в оркестрациите,интензитета, плътността и богатия му хармоничен език, в който се усеща изключително ярко съвременното и надскочило далеч времето си европейско мислене. Всеки път, когато слушам негово произведение, откривам нещо ново. За нас той е не само музикално вдъхновение, но и светъл житейски и духовен пример.

Александър Владигеров

В албума ви The Rag Waltz Time вие за първи път посягате към творчеството на своя дядо Панчо Владигеров и претворявате пиесата му „Господско хоро“, написана през 1932 г. из цикъла „Български песни и танци“. С какво ви вдъхнови тази композиция?

Константин Владигеров: В случая бяхме провокирани от богатата дядова музикална и пианистична техника и пъстрата палитра от фолклорни теми и нестихващи народни мотиви. Чисто технически това е много трудна пиеса и аз, като пианист, не съм на такова изключително пианистично ниво, че да мога да я изпълня сам соло. За това с брат ми Александър си позволихме да я аранжираме,запишем и изпълним в албума си, включвайки повече инструменти.Тук сме поканили нашите скъпи колеги музикантите: Стоян Янкулов-Стунджи, Владимир Карпаров, Димитът Карамфилов, Недялко Недялков,  Христо Големинов (внук) и др. Получи се един интересен, съвременен прочит на тази гениална пиеса  в стил Дайчово хоро.

Константин Владигеров

Вие участвахте в много концерти и събития тази година в България. Кое беше най-интересното ви преживяване?

Александър Владигеров: Да! Тази година бе много наситена на събития, посветени на 120- годишнината от рождението на Панчо Владигеров (1899-1978). Мисля, че в последните години той бе малко позабравен у нас и по света от големите институции и симфонични оркестри, но сега в 2019 г. за щастие получи вниманието и уважението, което заслужава.

Много вълнуващ бе концертът ни на 13 март т.г. (неговия рожден ден!) в гр. Шумен със Симфониета -Шумен в Драматичен куклен театър „Васил Друмев”. Емоцията ни се подсилваше и от факта, че именно в тази концертна зала преди повече от век са свирили и близнаците Любен и Панчо Владигерови. А два дни по-късно в Софийската опера и балет представиха премиерата на балета „Легенда за езерото” (оп.40) (1946 г.), който също не е бил поставян повече от двайсет години.

През настоящата година бяха поставени три нови бюста на великия композитор – в Музикалната академия в София, чието име носи тя, в зала „България“ и също така бяха възстановени бюстовете му в Борисовата градина в София, както и паметникът му в Габрово.

Заедно със сестра ни Екатерина Владигерова изпълнихме много успешни концерти с нашето трио в Лондон, Загреб, Будапеща и Тел Авив. Но , безспорно най-вълнуващ бе концерът ни,наречен: „Владигерови свирят Владигеров”на 26.06.2019г. в камерна зала „България”, където за първи път в България се събрахме всички наследници на дядо Панчо и изпълнихме наши преработки върху неговите гениални творби.

На 05.12.2019 г.в прочутата Златна зала на Musikverein във Виена ще чуем Българска рапсодия „Вардар” (оп.16) (1922г.) в изпълнение на Софийската филхармония под диригенството на маестро Найден Тодоров. Известно е, че самият Айнщайн е поздравил Панчо Владигеров за това произведение. Този концерт има ли за вас лично специално значение?

Константин Владигеров: Да, дядо се е познавал лично с Айнщайн от времето, когато е живял в Берлин. Този концерт има важно значние не само за нас, но и за всички българи, защото рядко се случва българска музика да звучи в една от най-престижните музикални сцени в света. Много се радвам, че маестро Найден Тодоров включи в програмата на концерта и произведение на Панчо Владигеров наред с неговите съвременници и велики композитори Игор Стравински и Антонин Дворжак.


Найден Тодоров: Концертът на Софийската филхармония в Музикферайн ще бъде повод за гордост за българите в Австрия

Творби на Панчо Владигеров ще звучат в Златната зала на Музикферайн


Малко известен факт е, че през 1921 г. по инициатива на Хераклит Несторов в същата тази зала Панчо Владигеров е поканен да изнесе за първи път т.нар. „Novitaten Konzert“ с негови творби съвместно с виенските филхармоници. През 1947 г. по случай трети март той отново гостува в престижната зала този път по покана на българската общност във Виена. Гордеем се,че толкова години по-късно негово произведение отново ще прозвучи в Musikverein.

Панчо Владигеров

Какво ви очаква oще до края на годината?

Александър Владигеров: На 8-и декември по покана на българското културното сдружение в Люксенбург „Гайда” ще свирим отново заедно с брат ни Панчо Владигеров (младши) и с този концерт смятаме да завършим цикъла концерти и събития, посветени на 120-тата годишнина от рождението на дядо ни.

Ще продължат ли някои от инициативите от тази юбилейна година и през 2020 година?

Константин Владигеров: Да. Имаме, разбира се, идеи за нови големи проекти, за преиздаване и съхраняване на негови записи на огромното му музикално наследство.

На 3-и декември ще ви чуем на живо на откриването на фотоизложбата „Австрия в моя обектив” в БКИ ”Дом Витгенщайн”. Вие самите обичате ли да снимате?

Александър Владигеров: И двамата обичаме да правим снимки, но не бихме се определили дори като хоби фотографи. По-скоро снимаме предимно любими природни места, градове, събития и скъпи приятели. По мое скромно мнение имаме и някои чудесни снимки, които биха паснали, например, за някои плакати и обложки.

Константи Владигеров: Всъщност самият Панчо Владигеров е имал афинитет към фотографията. В София, а и в къщата-музей и в музея в Шумен има негови много ценни фотографии . Искам да добавя, че сме щастливи отново да подкрепим с нашето участие кампанията на д-р Анелия Хохвартер: „Локомат за България”. Преди две години свирихме в Двореца в Балчик за същата благородна инициатива – ще го направим и сега с голямо удоволствие! Да е на добър час!

 

Откриване на фотоизложбата „Австрия в моя обектив“

КОГА: 3.12.2019 г. от 18.30 ч.

КЪДЕ:БКИ „Дом Витгенщайн“

Parkgasse 18, 1030 Виена

Повече за събитието ТУК

Проектът Фото Меланж 3х3 се осъществява с подкрепата на  МА7 и БКИ”Дом Витгещайн”.

За сбъдването на изложбата „Австрия в моя обектив” разчитаме още на помощта на Ar Kona, на транспортната фирма „Доставки от и до Австрия” и винотека VINOTO.

________________

Още по темата:

Анелия Хохвартер: Мисия Локомат

Мартин Хофбауер, фронтмен на групата Wurstfabrik: Радвам се, че ще мога да подкрепя кампанията „Локомат за България“

Мариана Де Мео и изкуството да разказваш истории без думи

Фото Меланж 3х3: Каним ви на изложба

Please follow and like us:

Tags: , , ,

Category: Aвстрия, благотворителност, Виена, изкуство, изложба, интервю, концерт, култура, музика, фотография

Leave a Reply