Найден Тодоров: Концертът на Софийската филхармония в Музикферайн ще бъде повод за гордост за българите в Австрия

12. ноември 2019 | By | Reply More

Диригентът и директор на Софийската филхармония сбъдва мечтата си да дирижира творби на Панчо Владигеров в Златната зала на Музикферайн

Найден Тодоров, диригент, Виена

Интервю Елица Ценова

Повод за срещата с Найден Тодоров е предстоящият концерт на Софийската филхармония в Музикферайн. Освен че това ще бъде най-голямото и значимо българско културно събитие в австрийската столица през 2019 г., този концерт има и много специално значение за маестрото. Той е завършил Виенския музикален университет, влюбен е във Виена и винаги е мечтал в Музикферайн да звучи музика на български композитор, изпълнена от български музиканти.

Найден Тодоров идва на срещата облечен в неизменната за него черна тениска с надписи и разговорът ни естествено започва от нея.

Защо толкова държите на черните тениски?

Започнах да нося тениски малко напук преди повече от 25 години. Исках да се противопоставя на стереотипите, че музикантите са само сериозни и ходят облечени във фракове. За мен беше важно хората да видят, че в ежедневието ние сме обикновени хора. Имам стотици тениски с най-различни надписи и щампи – поне 40 са посветени на „Междузвездни войни”, десетина са с надпис I love Vienna или други любими градове, десетки с различни цитати. Случвало ми се е, бързайки за среща, да облека тениска с неподходящо послание и така да попадна в неудобна ситуация. Дори един заместник-министър на културата полу на шега ме заплашваше с уволнение, ако продължавам да влизам в министерството с  тениска. Аз пък си поръчвах надписи за всеки повод. Вече не  нося тази дреха в знак на протест, а защото е станала част от начина ми на живот, дори колеги и приятели често разпознават настроението ми по надписите.

Найден Тодоров, диригент, Виена

Найден Тодоров с гоелмия цигулар Максим Венгеров

Вие сте страстен фен на филмовата сага „Междузвездни войни”.

О, да! През 1980 гледах първия филм и оттогава не съм се отделял от тази своеобразна вселена. Ако трябва да подредя четирите най-важни за мен неща (извън семейството и приятелите, разбира се), на първо място бих сложил дирижирането, след това са Виена, „Междузвездни войни” и писането на разкази. Музиката на Джон Уилямс е шедьовър и не случайно бе обявена за част от националното наследство на САЩ, но и историята за борбата между доброто и злото е много вълнуваща. Във филма има толкова велики реплики, които мога да използвам за всяка житейска ситуация.

Коя реплика от филма е подходяща за предстоящия концерт на Софийската филхармония в Музикферайн?

Със сигурност не „I have a bad feeling about this” (смее се). Мисля, че единственото, което можем да си пожелаем, е „Нека силата бъде с нас”. Вярвам във възможностите на музикантите, подбрали сме фантастична програма и знам, че публиката ще остане доволна. Може би по-трудната част е как да убедим хората да влязат в залата. Със сигурност мога да кажа, че музиката ще докосне всеки един, а не само познавачите на класическата музика. Специално за нас, българите, изпълнението на рапсодия „Вардар” на Панчо Владигеров в тази невероятна зала ще бъде силно емоционален момент и повод за гордост.

Найден Тодоров, Панчо Владигеров

Маестро Найден Тодоров с Панчо Владигеров-младши

Защо избрахте точно произведение на Панчо Владигеров?

Това беше за мен най-естественият избор, дори само поради факта, че тази година се навършват 120 години от рождението на Панчо Владигеров. Той е изключителен композитор, който свързва България със световната музика. Да не забравяме, че е учил и живял в Берлин, а Виена също има своето място в професионалната му кариера. Някои от най-добрите му произведения са изпълнявани за първи път извън България – например, премиерата на рапсодия „Вардар” е била в Прага. Самият Херберт фон Караян се е дипломирал с първи концерт за пиано на Панчо Владигеров.

През 1921 г. Виенската филхармония изнася концерт с негови произведения в Музикферайн. Беше неизбежно отново да привлечем вниманието на австрийската публика към българската музика. Където и по света да съм свирил творби на Панчо Владигеров, аудиторията винаги е била oчарована.

Аз имам и много дълбока лична връзка с неговото семейство. Като ученик в Пловдив, бил съм 6-7 клас, слушах как синът на Панчо Владигеров – Александър, дирижираше и едновременно с това свиреше в оркестъра музика на Гершуин. Бях толкова впечатлен и убеден, че точно този човек трябва да ме учи на дирижиране, че най-наивно се качих на влака за София, за да го намеря. Издирих номера му от телефонния указател, но не успях да се свържа с него, затова му написах писмо. Почти година по-късно получих отговор от дъщеря му, която ме покани на среща. Надявам се, в залата да бъдат и синовете му Александър и Константин Владигерови, които също са прекрасни музиканти.

Найден Тодоров с Александър Владигеров
снимка личен архив

Ще бъдат ли в залата и други важни за Вас хора?

О, да! Поканил съм много свои състуденти, приятели, членове на Ротари клуб. Особено се радвам, че на концерта ще дойде Герлинде Щайнхаген. Тя бе сътрудник на големия учител по дирижиране Карл Йостерайхер и всеотдайно ми помагаше в първите студенстки години, когато имах много енергия и желание да уча, но почти никакви пари за приличен живот. Карл Йостерайхер е човекът, който ми помогна да дойда във Виена и да се развия като диригент. Той ми дадваше билети за поредица концерти в Музикферайн със заръката да наблюдавам диригента. Това бяха невероятни концерти и безценни уроци в залата с най-добрата акустика в света. Малко преди смъртта си той ми подари своята диригентска палка. С нея излизам на пулта само на много специални концерти, а през останалото време я пазя. На пети декември ще дирижирам Софийската филхармония с тази палка.

Найден Тодоров със своя учител Карл Остерайхер снимка: личен архив

Като студент във Виена мечтаехте ли си да стъпите като диригент на сцената на Голямата зала в Музикферайн?

Мечтаех си, но не смеех да планирам нищо. Все пак Музикферайн е центърът на музикалния свят. Влязох в тази сграда за първи път като студент и бях пред припадък от вълнение. Спомням си, че диригент беше Рикардо Мути. Първото, което ми направи впечатление бе, че залата не е толкова голяма, колкото ми се струваше по телевизията, но на живо бе много по-красива. Акустиката там е невероятна и звукът, който се носи е еталон в музикалния свят. Разбира се, че много се вълнувам от предстоящия концерт. Той е сбъдната мечта за мен – да изведа Софийската филхармония на сцената, от която предават Новогодишния концерт на Виенската филхармония.

Нашият оркестър има невероятен състав, богата история и традиции, опит на големите сцени  и ще се радвам виенчани да разберат каква перла имаме в България.

През 2000 г. Софийската филхармония е свирила в Музикферайн, но е била по-скоро акомпанимент на големите български оперни изпълнители Николай Гяуров, Александрина Милчева и др. Сега оркестърът ще бъде в центъра на събитието и ще може да разкрие своите възможности.

Трябва да кажа, че този концерт е само една крачка от пътя по извеждането на Софийската филхармония на големите сцени и вярвам, че в бъдеще отново ще се изявяваме във Виена.

Изглежда, че за Вас няма невъзможни неща.

Аз по принцип не признавам „невъзможно” като понятие. За мен „възможни” са нещата, които така или иначе трябва да направим. Като „невъзможни” дефинирам тези, които изискват повече усилия и са по-трудни за осъществяване. Понякога ни липсва мотивация и настойчивост, за да постигнем нещо, а понякога просто не знаем какво искаме.

Когато се чудя дали да не се откажа от нещо, често се питам „А джедаите дали се отказват?”

Найден Тодоров с диригента Густаво Дудамел

Казахте, че австрийската столица е много специална за Вас. И ако някои квартали на София звучат по думите Ви като произведение на Шостакович, как звучи Виена?

Виена е много особен град. Тя цялата е музика, но зависи кой я слуша. За хората, които не познават града и не са свързани с музиката, Виена е Йохан Щраус. За музикантите, които гостуват в града, Виена е Моцарт. За музикантите, живеещи тук, Виена е Малер. Музиката на Малер е според мен пълното олицетворение на този разкошен град, на неговата история и неговия дух. В неговите произведения има дори теми, които са се слушали и слушат, когато човек отиде на хойригер, има и революционни изблици, които са се случвали тук, има и типичните за Виена ирония и мелодичност.

Найден Тодоров с оперната дива Райна Кабаиванска

Защо ни е нужна класическата музика в съвременния дигитализиран свят на компютри и апликации?

Винаги съм казвал, че музиката не ни учи как да мислим, а ни помага да разберем как се чувстваме. Нека си представим, че гледаме филм без звук, без музика. Ще видите, че нито филмът на ужаси е е толкова ужасен, нито романтичният – романтичен и нежен, нито комедията е достатъчно смешна. И това е така, защото усещанията на хората се събуждат със звука. Музиката събужда чувствителността. Днес светът се възприема много повече чрез очите, но истинските чувства – любов, страх, агресия, ентусиазъм се събуждат с музиката.

Повече от всякога имаме нужда от по-високо ниво на емпатия, да развиваме нашата чувствителност, съчувствието към света, към другия човек, към всичко около нас. Защото, колкото и да сме образовани, колкото и пари да имаме (а често хората нямат много), ако сме лишени от съчувствие към другия до нас, ако нямаме чувства, нито парите, нито образованието ще ни помогнат.

Концерт на Софийската филхармония в Музикферайн

КОГА: 5 декември (четвъртък) от 19.30 ч.

КЪДЕ: Musikverein, Goldener Saal

Bösendorferstr. 12, 1010 Vienna, Austria

Билети на цени от 5 до 68 евро могат да се закупят на касата на Музикферайн

В програмата:

Рапсодия „Вардар“ от Панчо Владигеров

Сюита от балета „Жар птица“ от Игор Стравински,

Симфония № 9 „Из новия свят“ от Антонин Дворжак

Please follow and like us:

Tags: , , ,

Category: Виена, изкуство, интервю, концерт, култура, музика

Leave a Reply