Фото Меланж 3х3: Десет въпроса към Елена Масларова, фотограф

25. юни 2019 | By | Reply More

Елена Масларова е фотограф и графичен дизайнер. Тя е един от създателите на Photo Café – най-големият български сайт за ревюта на фотографска техника. Запален пътешественик, ценител на хубавото вино, заедно с Георги Зюмбюлев  и Роси Недялкова Елена е един от професионалистите, които ще селектират снимките в проекта Фото Меланж 3х3. 

Как се срещнахте с фотографията?

О, беше доста отдавна! Едно пътуване до Париж събуди интереса ми и от тогава фотографията е неразделна част от живота ми.

Кое е най-голямото предизвикателство във Вашата работа?

 Хм… Може би да откриеш себе си и да намериш своето място. Трудно е да не се изкушаваш да вдигаш камерата постоянно и да усещаш момента преди да е настъпил. Всъщност това е и голямо предизвикателство. Хубаво е, че предизвикателствата са на всяка крачка и това прави фотографията толкова вълнуваща.

За мен голяма провокация е да избягам от своя жанр и да снимам нещо, в което не се чувствам уверена.

 

Имате ли любим обект за снимане?

Без да се замислям – архитектура. От дете я обожавам като изкуство и някак естествено намери място в работата ми. Не е лесно да покажеш красотата на едно изкуство с изразните средства на друго. Ето, това е още едно предизвикателство.

 Имате ли любим фотограф, от когото се учите?

Не е един, но имам няколко, които са ми на сърце определено. Бресон е на първо място. Не мисля, че има нужда да споменавам кой е, той е емблема, когато говорим за фотография. Каквото и да се каже за него, ще е малко. Човек на момента. От него имам един много любим израз който използвам, когато ме попитат с какво снимам „Какво му трябва на един фотограф? Едно око и един пръст“.

И още Салгадо, Аведон, и разбира се, майсторът в моя жанр – Балтазар Кораб.

 

Кой е най-добрият съвет в работата Ви като фотограф, който сте получавала?

Мисля, че да бъда себе си и да не се опитвам да подражавам, да не се ръководя от мода и тенденции. Да снимам първо за себе си и после за публиката, макар че хората на изкуството не могат без публика. Все пак ,когато снимаш първо за себе си, снимаш със сърцето си и тогава някак нещата се получават естествено.

 Имате ли любима мисъл за фотографията?

Да, споменах я: „Какво му трябва на един фотограф? Едно око и един пръст“ на Бресон. И наистина е така. Най-важното „оборудване“ на фотографа е въображението.

 Имате ли любимо място в Австрия, което обичате да снимате?

Като човек на архитектурата обичам да снимам между уличките. Във Виена се роди един от любимите ми проекти „Прозорци на надеждата“, който вече няколко години снимам не само тук. Обичам обаче и изгледът от Каленберг рано сутрин, когато е мъгливо или по изгрев. Гледката към още спяща Виена е много успокояваща. Обичам Залцбург и неговия неподправен чар. Тесните улици и старинните табели, от които човек, ако има търение, може да спретне още един фотографски проект.

 

Разкажете ни интересна случка, свързана с Вашата работа?

Ха… Дали ще се сетя! Когато не снимаш за клиенти, фотографията е доста самотно и спокойно занимание. Обикновено си изолиран зад камерата и губиш контакт с околния свят. Весели са моментите , в които губя ориентация къде се намирам. Хората гледат в краката си и къде ходят, аз обикновено гледам към небето и търся нещо за снимане. Често ми се случва или да се претрепя, или да пропусна някой завой. Понякога залягам по земята ,независимо дали на улицата или в някоя сграда – от страни ме гледат  – доста интересно и  весело е. Случвало ми се е хора да идват и да ме питат какво правя, и какво толкова виждам за снимане. Забавно ми е да гледам реакциите на някои от тях, когато им покажа. Фотографията ни позволява да видим света такъв, какъвто не можем да видим със собствените си очи. Прекрасно е.

 Два тура от проекта Фото Меланж 3х3 вече приключиха. Изненадаха ли Ви снимките? Намерихте ли своя фаворит?

Първо искам да ви поздравя за инициативата. Интересно е да видиш как хората възприемат и тълкуват дадена тема. Да, имам своите фаворити в двете изминали теми, но ще ги запазя за финала на конкурса (усмихва се)

 Какъв съвет бихте дали на участниците в следващия  тур?

Да не престават да търсят и да не се отказват, ако нещо не се получи от първия път. Фотографията е страст, емоция, болка, любов, радост, надежда и още, и още. Човек трябва да се остави на тези чувства да го водят и тогава нещата се получават. Ще дам същия съвет,  който получих и аз навремето – „Бъдете себе си“.

Елена Масларова-Лени е завършила маркетинг, след това учи графичен дизайн.  Повече от 10 години работи професионално в сферата на рекламата и печата, а последните няколко години и в областта на графичния дизайн. Влюбва се във фотографията преди години на едно пътешествие и от тогава тя е неразделна част от живота й. Елена Масларова е създател на логото на Меланж Булгарен и знака на проекта Фото Меланж 3х3.

________________-

Още по темата:

Фото Меланж 3х3: Десет въпроса към Георги Зюмбюлев, графичен дизайнер

Фото Меланж 3х3: Вашата снимка ни е нужна

Please follow and like us:

Category: изкуство, изложба, интервю, култура, фотография

Leave a Reply