Даниела Костова, художник: Интересно ми е как реагират хората, когато са извън зоната си на комфорт

31. май 2019 | By | Reply More

Българската художничка ще опакова известната сградата на Vienna Insurance Group на Ринга във Виена

Българите във Виена са много развълнувани от новината, че тяхна сънародничка ще опакова  известната Ringturm на Донауканал. Темата на арт проекта е „Мечти за бъдещето”. С какво Вашата арт инсталация привлече представителите на застрахователната компания VIG, която се помещава в сградата?

Kураторката Владия Михайлова представи на борда на VIG портфолиото на десет български художника. Не съм запозната с процеса по селекциятa, но след известно време получих обаждане от куратора на VIG колекцията – Филипе Батка,  който ми каза, че моя работа е избрана и ме помоли да помисля как да я адаптирам за сградата. Бордът на директорите на VIG се беше спрял на Космонавт 1001.

Мисля, че хората от VIG са били привлечени от образа на детето-космонавт,  символизиращо човешкия порив за откривателство и мечтата за летене, авантюризма и поемането на риск, които са водещ мотив на моите последни работи. Тук е и идеята за света, представен като крехка мобилна играчка, чиито отделни елементи са  буквално свързани и зависими един от друг, тук е и птицата като символ на човешката мечта за летене.

Преди да проходи детето  започва да мечтае,  гледайки въртящата се играчка от люлката. В началото тя е на една ръка разстояние, но какво се случва после? Има много възможни сценарии. Ние всички гледаме към бъдещето на децата си с притаен дъх и лек страх, от една страна, и със смелост и възбуда, от друга. Времето, в което живеем, е много противоречиво, планетатата е пред изгаряне и отговорността на нас, хората, е голяма. Това огромно дете може да е символ на надежда, но с този размер то може да бъде и заплаха (поне за мен). Винаги ми е била интересна работата с  мащаба, а този път той е наистина голям. Много съм любопитна да видя как публиката ще възприеме проекта, защото, независимо от това какъв смисъл аз влагам в него, тя е тази, която ще реши накрая дали съм се справила или не. Тук има ироня, но и хумор,  а това също е важно.

Още през 2014 представяте образа на малкото дете със скафандър и бял гълъб на изложба „Бъдеще/Минало” в Бруклин. Сега този образ ще се появи на доста по-различно място във Виена. Самата сграда, построена в първите години след Втората световна война, се приема от виенчани като символ на новото начало на техния град. Ще се отразят ли тези детайли на новия Ви проект?

В процеса на работа научих историята на сградата, която много ме заинтригува. Според мен тя обогатява разказа и добавя нов смисъл на произведението. За мен мястото на излагане на моите работи, културната специфика, географията, архитектурата, историята са неразделни от произведението. Аз търся органична връзка, диалог с пространството и публиката и се радвам, когато това се получи. От самото начало в разговори с куратора на проекта се съгласихме да  работим по адаптиране на произведението към ситуацията (мащаб, смисъл) и да развием разказа, като използваме детето с гълъба за изходна точка. Така се появи и въртележката-модел на света, портокала…

В случая размерът променя всичко: той едновременно отпраща в посока на големите мечти и засилва абсурда на ситуацията (комбинацията от бебе, скафандър, гълъб, портокал…) Всички тези елементи са натоварени със смисъл и би трябвало да работят в логиката на цялостното произведение, но в същото време са абсурдни, леко дадаистки и същевременно забавни. Има голяма доза ирония в тази работа.  Определено ще мисля за нея по нов начин, след като я видя в размер от 4000 квадрата.

Излагането на изкуството на широко публично място е свързано и с голяма доза отговорност на автора. С какво бихте искали да запомнят виенчани и гостите на столицата Вашата инсталация?

Много ми е трудно да отговоря на този въпрос. Напоследък се чувствам все по-отговорна, а и често виновна заради това, което се случва около нас особено в сферата на политиката и  екологията. Всички знаем, че планетата е пред пожар, но много малко се прави, за да се предотврати той. Много мислих, и макар и не директно, бих искала да обвържа по някакъв начин това произведение със случващото се: играчката от задната страна на сградата е въртележка с планети, космонавт по средата и ракета. Всички те са взаимосвързани и се опитват да балансират, може би наивно, но си мисля, че трябва да следим за този баланс. Бебето е доста големичко в сравнение с играчката, може би и ние така си мислим, че сме по-големи от света, че сме прораснали в разбирането си за него, за Космоса, но всъщност сме направили само една малка бебешка стъпка в тази посока.  От друга страна, връщайки се към абсурда на изображението, подсказвам, че живеем във време на изкривени факти и политическо безумие, инфантилизъм, бомба със закъснител… Това са няколко възможни прочита…Има и друг, разбира се, ведър, слънчев и оптимистичен, в който крачим вдъхновени, следвайки гълъба с разперени криле, следвайки мечтите си… Надявам се да го направим отговорно и да се гордеем с резултата, на това се опитвам да уча и моето дете, което между другото е бебето-космонавт.

Темата за бъдещето и децата намира отражение в част от последните Ви инсталации (Adventure Playground, „Приклещване”). Оптимист ли сте за бъдещето? Как артистите могат да допринесат за разплитането на сложните възли от проблеми?

Adventure Playground at Cindy Rucker Gallery, 2017
снимка Даниела Костова, личен архив

Аз съм оптимист, въпреки че ме боли. В момента в САЩ върви забрана на абортите в няколко щата вече и това  е тенденция. Говорим за 21-и век! Това е нарушение на правата на жените и ще има необратим ефект върху живота на много от тях като най-силно ще засегне бедното и цветнокожо население, което няма да има избор. Преди две години, точно след избирането на Тръмп за президент, се включих в една артистична акция Nasty Woman, fundraiser, средствата от продажбите на произведения се дадоха на организацията Planned Parenthood. Това е само пример за това как художниците могат да се ангажират.

Художниците имат видимост и глас, които трябва да използват, трябва да се обединяват, да задават въпроси.

Случва се, макар и трудно, защото политиката на пазара е „разделяй и владей”, но аз, колкото мога,  все за това апелирам: за сътрудничество, обмен на идеи и диалог!  Само така можем да променим нещата, а не стоейки в изолация. Казвайки това, изхождам и от личен опит. В Ню Йорк работя в платфомата за съвременно изкусвство „Радиатор”, създадена от художници. Чрез нея се опитваме да даваме повече пространство на артисти и куратори за реализация на техните проекти и среща с публиката.

Flip House Queens (collaboration) 2014

Имаме нужда от повече памет за историята или от повече забрава на политическите катаклизми, за да продължим напред?

Памет, разбира се! Спомням си, когато бях в Берлин научих, че всеки ден в Германия по телевизията се гледа предаване, посветено на Втората световна война. В Берлин видях и много от контурите на разрушенията от тази война: сгради оставени недозастроени, детски площадки израстнали от дупките на бомбите… хората живеят с историята и урока им се преповтаря всеки ден! А какво носи забравата? Тя носи единствено временно решение на проблем, който расте под привидно гладката повърхност, за да избухне отново в неочакван размер и посока…

Вие бяхте сред художниците, представящи България на изложението за съвременно изкуство Vienna Contemporary „Фокус: България” през 2015 г. С какво свързвате Виена и тукашната артистична сцена?

Виена е първият западен град, който посетих през 1997, можете ли да си представите? За мен тя винаги ще остане вдъхновението, което ми даде работилницата в Художествената академия тогава! Тя беше международна, интердисциплинарна, смела и ме промени! После исках само това да правя: да организирам събития,  на които хора от цял свят, от различни дисциплини,  творят заедно под един покрив. И това се случва ето така, както си живеят – нещо, което е много интересно и забавно, но не винаги лесно. Те всички трябва да намерят общ език, пресечни точки, да водят диалог и да се научат да уважават позициите си.

Поддържам контакт с българските художници във Виена Камен Стоянов, Боряна Венциславова, Василена Ганковска… Глерията beackerstrasse 4, където учавствах в изложба през 2015. Не присъвствах лично на панаира във Виена, но разбрах,че българското участие е било много добре прието и искрено се радвам за това!

От години живеете в Ню Йорк, но не прекъсвате връзката си с България и Ваши работи често намират място в актуални изложби за съвременно изкуство. Какви промени Ви правят най-силно впечатление при Вашите завръщания?

Миналата година ме впечатли ремонтът на главните улици. Работих по изложба в галерия „Структура” в центъра на София и всеки ден минавах през барикадите. Надявам се да е било за добро и нещата да изглеждат добре сега, а още по-важно,  да работят!

2017, Stuck at Sofia City Gallery

Имам много положителни впечатления от от младите хора – различни, умни и ангажирани. Има нова вълна и в съвременното изкуство, усеща се! Мъчно ми е за старите хора, мизерията, изоставените междублокови площадки и рушащите се села. Надявам се умните младежи да стигнат и там  и да помогнат. Искам и аз това да направя.

Коя е темата, която най-дълго Ви занимава и провокира?

От известно време се занимавам с темата за природните стихии. Събирам снимки от надводнения и урагани в различни точки на света и пораженията от тях. Разглеждам ги като явления с антропичен ефект, които отварят очите ни за невидими на пръв поглед неща. Представете си къща, на която стените и покрива отлитат за минути, и всичко, което е било скрито вътре, лъсва изведнъж пред очите ни.

Интересуват ме моментите, в които нещата са извън контрол, разместени и абсурдни…

Още от малка много обичах ремонтите вкъщи, защото тогава предметите не бяха по местата си и изведнъж всичко беше различно, следваше различна логика и ние трябваше да се движим различно в пространството. Не че съм привърженик на хаоса, но смятам, че той е креативно състояние, кара ни да задаваме въпроси, поставя под въпрос самата системата.

А  по отношение на контекста, в който се намирам: интересно ми е как реагират хората, когато са извън зоната си на комфорт. Комфортът е много важен за американците,  а пък аз имам друг опит с хаоса от България. Сега и тук е хаос и аз не се присмивам, а се опитвам да коментирам. Последната ми работа The Higher Ground е голямоформатен фото колаж, който представя каубой, седнал  самодоволно с мобилен телефон и кенче на огромен червен фотьойл, а около него светът се разпада… Така ми изглеждат нещата в момента.

снимка Даниела Костова, личен архив

От кои свои колеги се учите и вдъхновявате?

През лятото работих в сътрудничество с Ева Давидова и Правдолюб Иванов  – и двамата са прекрасни и вдъхновяващи! Наскоро гледах изложбата на Dana Schutz в Ню Йорк – отдавна не бях реагирала така емоционално на живопис, нейната е много силна! Nicholas Galanin, който е съвременен Native американски артист, също е много силен глас и личност. Kara Walker, Sarah Sze – много са са хората, които могат да ме вдъхновят.

Кога ще можем да видим Ringturm, опакована по Вашия проект?

Официалното откриване е на 26-ти юни, но мисля, че ще е готова преди това.

Визитка:

Рингтурм, Виена, опаковане

Даниела Костова, снимка Ева Давидова

Даниела Костова, родена през 1974 г. в София, е интердисциплинарна художничка. Следвала е в Художествената академия в София (България) и в Rensselear Polytechnic Institute (RPI), Ню Йорк (САЩ). Костова се интересува от сравняването и съпоставянето на различни културни модели и търси техните допирни точки и получените хибридни форми. Работа ѝ е показана в многобройни институции и изложбени формати, като например в Queens Museum of Art в Ню Йорк, в Института за съвременно изкуство в София, в Kunsthalle във Виена, в Centre d’art Contemporain в Женева и в Kunsthalle Fridericianum в Касел. Рецензии на нейните изложби са публикувани в New York Times, Brooklyn Rail, Flash Art International и Art in America. Художничката е получила много стипендии, включително стипендии за пътуване на NYFA, Американска фондация за България и Европейската културна фондация, както и стипендия за ArtsLink Resideny на Celveland Institute of Art в Охайо, а също и награди, по-специално Unlimited Award за българско изкуство през 2011 г. Даниела Костова е съосновател на интердисциплинарния екип Bulgarian Collaborative, директор на кураторски проекти на Radiator Gallery, ментор в Имигрантската Арт Програма на New York Foundation of the Arts, както и член на управителния съвет на програмата за обмен CEC ArtsLink.

______________

Още по темата:

Българската художничка Даниела Костова ще опакова Ringturm във Виена

Българското изкуство – мост между Изтока и Запада

Please follow and like us:

Tags: ,

Category: Aвстрия, България, Виена, изкуство, изложба, интервю, култура

Leave a Reply