Момичето с перли в косите

6. февруари 2019 | By | Reply More

перли, Св.Валентин, Виена, YUNO Pearls

снимка yunopearls.at

 Всяка година през зимата ме обхваща желанието да подреждам. Навярно, защото навън е студено и няма какво друго да се прави. А може и да е заради, вродения във всeки от нас инстинкт, да подреждаме живота си от време на време. На каквото и да се дължи, тази година реших да сложа в ред кутиите в килера. Нали знаете, онези кутии, в които всяка жена пази стари бижута, дреболии, писма, снимки и други късчета от живота си. Кутиите, които отваряте рядко, но е много важно да знаете, че ги има.

Тази година си имах и помощник. Обикновено не е лесно да накарам петгодишната ни дъщеря Яна да се захване с каквото и да било, но този път тя сама показа русокосата си глава в килера и попита:

– Мамо, какво правиш?
– Вадя кутии с разни нещица. Ще ги подреждам в хола.
– Искам и аз, искам и аз! – извика Яна с тайната надежда на всяко дете да докопа някое невиждано съкровище.
– Добре – въздъхнах – само че ще ме слушаш и няма да разхвърляш!

Тайничко обаче се радвах да имам Яна за компания. Тя е най-сладкото дете на света и всяка минута с нея е истинско удоволствие. Като всички деца от нейното поколение, истинското ѝ пристрастие е към очарованието на мобилните телефони и интернет игрите.

Та двете замъкнахме всичките седем кутии (повечето от тях от обувки) в хола и започнахме дисциплинирано да ги отваряме една по една. Преди доста време даже ги бях номерирала и сега започнахме от номер едно. Започнаха да излизат какви ли не момичешки джунджурии: магнитчета от посетени и непосетени места, диадеми, лъскави лексикони… Яна беше във възторг, подскачаше наоколо и ме караше да обяснявам историята на съкровищата от кутията. За мое удивление си спомнях отлично как съм придобила всяко едно от тях. Кутия номер две пък ни достави найлоново пликче с руси къдрици.

– Виж – показах ги на Яна. – Това е моята коса от времето, когато съм била точно на твоята възраст. Баба ти ги е запазила за спомен, когато за пръв път са ме излъгали да ми подстрижат дългата коса.
Сините очи на Яна се ококориха.
– Тя е като моята!
– Разбира се, глупаче, нали си ми дъщеря! – погалих я по къдриците аз.

Бях пуснала за фон музикална телевизия с хитове от 70-те и 80-те години и от време на време припявах на песните. Покрай филма „Мама Миа“ Яна също знаеше мелодията на някои от песните на АББА и започна да пее и танцува, когато пуснаха „SOS”. Получаваше се чудесна женска вечер.

YUNO Pearls Vienna

снимка yunopearls.at

Отворихме кутия номер три и от нея като от пиратско сандъче се появиха перлените ми украшения. Винаги съм обичала перлите. Намирам за неустоим естествения блясък на нещо, създадено от природата специално за теб. Добавените по-късно цветове пък внасят късче човешка артистичност. Затова и всички, които ме познават, ми подаряват перли. Просто няма начин да сбъркат с тях. На Яна находката, разбира се, изключително много ѝ допадна и тя започна да се кичи с намерените перлени гердани, пръстени и обеци.

В този момент по телевизията започна много любима за мен мелодия; една група от вече възрастни музиканти свиреше пред десетки хиляди зрители на голям стадион. Бях започнала да си пея вече позабравените думи, когато Яна ме попита:

– Мамо, на какъв език е тази песен?
– На унгарски. Това е групата „Омега“, пеят най-големия си хит – „Момичето с перлените коси“.
– Като мен, нали? – Яна беше успяла да си завре изпаднали от един накит перли в косата. – А ти знаеш ли унгарски?
– Не, той е много труден език. Но знам текста на тази песен. Знам го всъщност и на български.
– Кажи ми за какво пеят!

Облегнах се назад, затворих очи и се опитах да си припомня отдавна неприпомняните строфи. Изведнъж думите изплуваха пред очите ми:

Слънцето веднъж, умори се да блести .
Плъзна се, потъна, в тъжни езерни води.
И от мрак погълнат, светът се поболя.
Но ето тя дойде, за да спаси света.
Бляскат перли в твоята коса.
Идваш ти от тъмната вода
и обляна в лунна светлина
ще спасиш света.
С лъчите на зората, си отиде тя
обратно в дълбините на тъмната вода.
Във онзи свят вълшебен на тайни и лъчи
По нея само перли и свилени коси.

Докато говорех, Яна нещо ровеше из кутията, но после се укроти и слушаше като омагьосана, а над стадиона в Будапеща избухваха фойерверки, за да отбележат кулминацията на песента. Свърших с рецитацията и погледнах Яна. Тя беше успяла да си сложи комплект колие и гривна от тъмносиви перли, а в момента се мъчеше да си сложи сребърните обеци от същия комплект, върху които голямата перла на всяка обеца беше оградена от красиви кристали. Нещо ме бодна под лъжичката и ревниво посегнах към тях, като дете, на което се опитват да му вземат любимата играчка. Яна сякаш усети това и ме попита:

– Какви са тези перли?
– Естествени, със сребърен обков.
– Много са красиви. Кой ти ги подари? Тати ли?
Замълчах, после отговорих:
– Не. Една наша далечна роднина ми ги подари за абитуриентската вечер.

Не можех да ѝ кажа, че перлите не са от баща ѝ, а от друго момче. И че „Момичето с перлените коси“ беше нашата песен.

_________

Всяка перла има своя история.

Това е нашата перлена история. Вашата може да започне от YUNO Pearls.

Адрес на магазина във Виена:

SCN – Shopping Center Nord,
1210 Wien
Ignaz-Köck-Straße 1, EG

Понеделник-сряда: 09:00-19:00,
Четвъртък-петък: 09:00-20:00,
Събота: 09:00-18:00

Онлайн магазин:

www.yunopearls.at

тел: +43-6606-947424
имейл: info@yunopearls.at

Please follow and like us:

Tags: , , , ,

Category: Меланж, мода

Leave a Reply