banner ad

На 6-и декември в Австрия шества Николаус, в България почитаме свети Никола

6. декември 2018 | By | Reply More

Св. Николай Мирликийски Чудотворец (известен и като св. Никола) е роден в Патара, област Ликия, ок. 270 г. сл.Хр. Той става епископ на древния град Мира, дн. Демре в Турция, където завършва земния си път на 6 декември ок. 324 г. сл.Хр.

На 6 декември светецът се почита, макар и по различен начин, и в Австрия, и в България.

Николаус и Крампус шестват из Австрия

От самото начало хората почитали Николаус като помощник във всяка беда. Появили се много легенди, които разказвали за добротата и отзивчивостта му. Народната набожност нежно е обградила с богати обичаи годишнината в памет на светеца, като традициите по отбелязването ù са доста различни в отделните региони на Австрия.

От 1555 г. ролята му е на раздаващ дарове на децата. В католическите региони през 17 век обичаят с оставянето на почерпка бил заместен от ходенето по къщите. Със свитата си св. Николай посещавал всяка къща, в която имало малчугани, и ги препитвал изпълнили ли са молитвите си и слушали ли са родителите си. Добрите деца били награждавани, а лошите – предупреждавани или заплашвани с Крампус (в алпийските страни Крампус наказва непослушковците и е приет за дяволски двойник на св. Николай).

И днес в някои региони в нощта на 5-и срещу 6-и декември децата оставят почистените си обувки, ботуши или чорапчета пред вратата в очакване добрият старец да ги напълни с подаръци – дребни лакомства, меденки, портокали, ябълки, орехи или фъстъци.

Св. Николай идва на празника облечен в червена епископска одежда и с епископска шапка и жезъл. Обикновено има гъста бяла брада и само носът и очите му остават открити.

Николаус и неговите страшни придружители

Най-често е придружаван от един или повече навъсени другари, т.нар. крампуси. Крампусът въплъщава злото, той е космато, предизвикващо страх същество, напомнящо за перхтите или за българските кукери. В много австрийски региони на 5 декември се организират шествия на крампусите. Тежките им, издялкани от дърво маски, често имат истински рога и буквално спират дъха на зрителите с шумните си хлопки, със звънтенето на синджирите и пръчките си и естествено, със страховития си външен вид. Kрампусите минават по улиците на общини и градове и се опитват да сплашат зрителите и минувачите. В някои селски местности дори е популярно хората да се закачат с крампусите и да хвърлят по тях прах. По този начин местните деца се опитват да ги дразнят и да ги предизвикват, внимавайки обаче все пак да не си навлекат гнева им.


Krampustag

Владиката от древна Митра


Никулден в България

В българската празнична традиция Никулден има важно място. Според народните вярвания, когато шестимата братя светци си разделяли света, на Никола (версията, в която в България е популярно името на светеца) се паднали всичките води. Отредено му било по вода да ходи, кораби да води, по морета ветрове да спира. Затова в този ден лодките и корабите не плават в открито море. Освен като покровител на моряците, българите почитат Св. Николай и като пазител на семейството, жилището и добротата. На този ден се украсява и коледната елха.

Днес се приготвя богата празнична трапеза, като основното ястие е риба. Тя се готви по различни начини в различните райони, но винаги от всички риби се отдава предпочитание на шаранa. Смята се, че той е „слугата“ на св. Никола. Това вярване е свързано със следната история. Веднъж, когато светецът бил откритото море, го застигнала буря, а дъното лодката му било пробито и започнало да навлиза вода. Тогава св.Никола бръкнал с ръка в морето и извадил оттам един шаран, с който запушил дупката. Оттогава шаранът се счита за жертвена риба на трапезата на 6 декември. Костите на шарана се изгарят, закопават се в земята или се хвърлят в реката.

 

 

Tags: , ,

Category: Aвстрия, България, история, Меланж, празници, традиция

Leave a Reply