banner ad

Марш за правосъдие – разбий тишината

22. ноември 2018 | By | Reply More

Когато понятия като „право” и „правосъдие” се обезличат, някой трябва да им върне смисъла

снимка unsplash

Текст Мария Колева

В България има протести. Не е съвсем ясно кои от тях са искрени и кои са платени. Предполагам, че във всяка група има и хора, които са дошли по лично убеждение, има и такива, които са там, за да провокират.

В България поводи за протести – бол. Толкова бързо се върти колелото с безобразията, че докато се наканим да отреагираме на едно, то дошло друго. Дори не забелязахме, че пак ни „опаскаха” електронното гласуване. Те управляващите и машинното вече не искат. А пък българите в чужбина най-добре въобще да не гласуват. Ако пък толкова искат – да се приберат и да работят за родината.

Тук се сещам за Иво, с който се запознах преди няколко дни във Виена. Отскоро бил тук, дошъл направо със семейството си. „Задушавам се от липсата на перспектива. Толкова години вярвам, че нещо ще се промени, но не би”. Иво е на 43 години, с добра професия и прилични доходи. Не е дошъл в Австрия от икономическа нужда, а за да живее в нормална среда.

Нормалност. Може би това е едно от нещата, които загубихме някъде в годините на несвършващия преход. Вече нямаме мерило за приемливо и неприемливо. „Това, което ме плаши в България, е чувството за безнаказаност. В последните години то доби чудовищни размери”, разказва ми Иво. Масовото неспазване на елементарни правила идва точно оттам – от усещането за безнаказаност, от липсата на елементарна справедливост на чисто ежедневно, битово ниво. И как онзи, който паркира неправилно и затлачва тротоара, а майките с деца слизат на улицата, ще се чувства виновен, когато престъпници като Брендо и Митьо Очите са на свобода? Как хората ще имат доверие в полицията, в съда и прокуратурата като виждат как тези институции работят в услуга на точно определени кръгове и хора?

Само че проблемът е и другаде – и всички ние сме част от него. Покойният доц.Кристиан Таков ни предупреди много точно: „Вчера попаднах на едно много интересно научно предаване, там имаше психологически експеримент, който показва, че когато ние се намираме в среда на мошеници и на тарикати, постоянно, постепенно и неотклонно започваме да копираме поведението им. Когато виждате безобразността навсякъде, вие няма как да не започнете рано или късно да я копирате повече или по-малко”.

Лепкавата и разтеглива слуз на корупцията и безнаказаността се е разтлала навсякъде, притъпявайки чувството за справедливост и рецепторите за съпротива. Ще затъваме или като барон Мюнхаузен ще се дърпаме за косите в опит да се самоизтеглим от блатото? Можем и трябва непрекъснато да заявяваме, че виждаме безобразията, да крещим, когато трябва, но да не оставяме управляващите да продължават да живуркат уютно в комфорта, който са си създали. Защото, ако продължим да мълчим, ставаме част от безобразията. В този смисъл протестите са хубаво нещо, но не трябва да се отклоняваме от главното – имаме нужда не просто от смяна на едно арогантно и цинично правителство с друго. Имаме нужда от промяна в начина на мислене и систематизиране на приоритетите. Когато понятия като справедливост и върховенство на закона станат водещи за нас, имаме шанс да постигнем промяна. Най-малкото защото няма да допускаме управляващите да сливат трите власти в една и да маргинализират медиите.

Инициатива „Правосъдие за всеки” организира „Марш за правосъдие”. В разпространеното в социалните мрежи събитие са обяснени мотивите на организаторите, които  завършват така:

„Свикваме на Марш за ПРАВОсъдие, на който да подкрепим смелата позиция на председателя на Върховния касационен съд и да поискаме справедливост и защита на човешките права на задържаните от седем месеца в ареста Десислава Иванчева и Биляна Петрова!
Каним всички свободни граждани в събота, 24.11.2018г., от 12ч., пред НДК – пилоните, откъдето ще проведем шествие по бул. „Витоша“ до Съдебната палата. Моля, носете със себе си по едно листче или картон, на което просто да е изписано „Свобода и Право„! Защото, както казва в края на речта си съдия Панов:  „В последно време, докато слушам шума на тишината, често си припомням една прекрасна мисъл на Чърчил, който казва: „Онези, които избраха демокрацията вместо хляба, днес ядат 300 вида хляб, а тези, които избраха хляба вместо демокрацията, днес нямат нито демокрация, нито хляб.“ Вие избирате от кои да бъдете.“

Аз и новият ми приятел Иво ще подкрепим събитието от чужбина, като кажем на възможно повече хора, че такова нещо се случва в София. Защото врявам, че в тази ситуация, и най-малкото почукване, пропуква тишината.

_______________

Още по темата:

Съвременните будители и революцията на духа

ГЕРБ „опраска“ гласуването в чужбина

 

 

 

Tags: , ,

Category: България, избори, политика, протести

Leave a Reply