Евтимия Радева-Кулниг, психотерапевт: Отделяйте време на децата си

8. септември 2018 | By | Reply More

Тръгването на училище е една от големите възрастови кризи в развитието на човека

Интервю Елица Ценова

Маг.Евтимия Радева-Кулниг

Маг.Евтимия Радева-Кулниг, снимка Личен архив

Пред какво са изправени малчуганите, пристъпвайки прага на новото училище?

В своето израстване като личност човек преминава през различни възрастови кризи. Излизането от сигурната домашна среда и отиването в детската градина, където детето за първи път осъзнава, че не е единствено, е първата такава криза. Следващата също е свързана с голяма промяна – постъпването в училище. Детето влиза в изцяло нов свят, различен от всичко, което познава до този момент. То се придвижва една стъпка напред по дългия път към самостоятелна личност и трябва да се справи с нови предизвикателства. Според мен основната цел за него през първата година е да научи, че освен игрите, то вече има и задължения, които трябва да изпълни. Много деца, например, се затрудняват да останат на едно място 40-50 минути или отлагат поставените им задачи. Свикването с новите условия, с новата среда, с учителите и съучениците, с условията и правилата са най-важното, с което трябва да се справи първокласникът. Той трябва да разбере, че вече има неща, които „трябва” да направи и не може да се измъкне с „не искам сега”.

Кои са основните фактори, които влияят върху успешната адаптация в училище?

Спокойствието, позитивната нагласа, дори начинът на хранене оказват влияние върху поведението на учениците. Изграждането на структурирано ежедневие (аз не обичам думата режим) дава на децата усещането за предвидимост и сигурност, затова създаването и спазването на определени навици още в началото, подпомага значително приспособяването към непознатата обстановка.

Влизането в нова среда не е нещо страшно и драматично, но за да бъде преходът по-плавен детето има нужда от подкрепата на родителите. Тръгването на училище е промяна, която засяга цялото семейство и това налага напасването на всички членове към новата ситуация. Живеем във време, в което изискванията към нас са огромни – и от майката, и от бащата се очаква да се справят с лекота с всичко и те са подложени на постоянен натиск да бъдат перфектни. В това забързано ежедневие трудно се намира време за пълноценен разговор с малчуганите, а той е съществен елемент в изграждането на връзка родител-дете. Понякога са достатъчни 10-15 минути, но детето трябва да усеща, че в този момент то е специално и може да сподели всичко.


От какво имат нужда детските уши?

  1. Обичам те!
  2. Вярвам в теб!
  3. Добре го направи!
  4. Ти си нещо специално!
  5. Гордея се с теб!

Из практиката на Маг.Радева-Кулниг


А как се отразява този преход на по-големите деца, които отиват в гимназия или друг тип средно училище?

Поради особеностите на австрийската образователна система тук тази промяна се случва сравнително рано – след четвърти клас. Свикнали с грижата и вниманието на един учител, с уюта на една класна стая, отивайки в средно училище децата трябва да се нагласят спрямо изискванията на преподавателите по всеки отделен предмет. Така се губи и усещането за сигурност и специалност. Справянето с тази ситуация предполага определено ниво на зрялост и организация. За някои деца тази промяна е лесна и те свикват за седмица, други се нуждаят от няколко месеца, дори година. Важно е и детето да свикне с начина на учене – да възприема, организира и обработва информацията, както и със спазването на определена дисциплина – да си подреди чантата, да пази вещите си в училище.

Как могат родителите да помогнат на децата си в този преходен етап?

Модерните психологически изследвания показват, че децата учат по-добре, когато са позитивно настроени. Родителите не бива да пренасят своите модели и очаквания върху ученика и е добре да избягват упреците и сравненията. Вместо това могат да заложат на положителните оценки за способностите на детето и да го окуражват.

работа в кабинета

За съжаление в училище на децата по-често се показва какво не знаят.

Децата на шест години искат да учат. Те са пълни с желание и енергия и запазването и поддържането на този ентусиазъм е от съществено значение за успеха им. Показването предимно на неуспехите и негативите демотивира. Във всяко дете може да се намери нещо хубаво, което да се поощри и подкрепи. В моята практика често питам децата „Какво можеш да правиш най-добре?” В началото те са учудени, защото са свикнали възрастните да се оплакват от тях и да казват какво не могат да правят. Когато задам положителен въпрос, те се усмихват и започват да говорят. Дори деца, които трудно влизат в разговор, разказват и споделят.

Тук ролята на родителите в организирането на позитивен учебен процес у дома е много голяма. Няма значение на колко години е детето – на 6, 8, 12 – важно е да се подчертава това, което може. Някои са добри по математика, други в спорта, някои не могат да стоят на едно място, за други това не е проблем. Ако родителят се фокусира върху нещата, които детето умее и използва това, за да го мотивира за по-трудните области, ще се постигне добър резултат и ще се избегнат излишни караници и спорове.

Случва се децата да влязат в австрийското училище на 13-14 години без да знаят немски език. По-трудно ли протича процесът на адаптация при тях?

От психологическа гледна точка това е една фаза в развитието на децата, в която интересите и мотивацията за учене са по-различни от тези на шестгодишните. Затова и влизането в изцяло непозната среда и адаптирането към нея може да бъде затруднено. В този етап децата се вълнуват повече от въпроса „Кой съм аз?”, фокусират се върху личностното израстване и търсене на собствената си индивидуалност. Освен това на тази възраст езикът се учи по-трудно, отколкото в ранна детска възраст.

Маг.Евтимия Радева-Кулниг, психотерапевт с българки език в Австрия

Маг.Евтимия Радева-Кулниг

Когато поради езиков дефицит детето не може да комуникира пълноценно, има ли опасност то да развие комплекси и да загуби интерес към училището?

За съжаление това е възможно. Но в тази възраст това може да се случи и без да е налице допълнителна езикова пречка, защото детската психика е крехка и лабилна.

За справянето в нова среда при наличие на ограничени езикови познания съществена роля играе личността на детето. За деца със самочувствие и увереност в себе си не е важно дали ги разбират или не, те не се фокусират върху това. Има и други деца, които са несигурни в себе си и за тях езикът може да се окаже огромна бариера, която да доведе до затваряне в себе си и дори депресии. Както казах, в тази възраст до такива състояния може да се стигне и без да е налице проблем с езика.


Най-важното, което родителите могат да направят за децата си в този момент, е да им отделят достатъчно време за разговори. Децата обичат да говорят, те споделят проблемите си.


Помощ е и осигуряването на спокойна и позитивна атмосфера у дома, ограничаването на стреса.

Кога един родител трябва да потърси помощта на психотерапевт?

Труден въпрос. Ако родителят е изградил връзка с детето си, той ще усети, че нещо не е наред в по-ранна фаза. Например, промяна в поведението, в резултатите в училище, връщането на вече преодолени проблеми (страхове, нощно напикаване) са сигнал, че нещо се случва и то има нужда от помощ.

Има ежедневни проблеми, с които малчуганите успяват да се справят сами. Често подценяваме способността на подрастващите да се ориентират в обстановката и да я оценяват обективно. Моят опит показва, че ако попитаме децата, те много конкретно могат да обяснят за какво става въпрос. Така е и когато ги попитаме за решения – нещо, което ние, възрастните, много рядко правим, защото си мислим, че децата не са способни да взимат такива. Аз не спирам да се удивлявам колко креативни, прости и  логични решения предлагат малчуганите. Възрастните сме обременени от сложни конструкции и страхове относно препятствията по пътя.

Разбира се, има и по-сложни ситуации, в които е необходимо да се предприемат и други стъпки. Разговор с учителя помага, защото той вижда детето в друга среда и знае за него неща, неизвестни на родителите.

Когато възрастните се чувстват вече безпомощни и не знаят каква стъпка да предпремат, когато общуването с детето е сведено единствено до караници и забрани, е препоръчително да се потърси професионална помощ.  В това няма нищо срамно или страшно. Може да се касае за малък проблем, който да се разреши бързо, но може и разрешаването му да изисква повече време. При мен идват деца, с които работя вече 2-3 години. Хубаво е, когато родителите са ангажирани и подпомагат активно процеса на терапия, защото така резултатите се постигат по-бързо.

Споменахте, че децата са в състояние да предлагат прости и креативни решения. Трябва ли да бъдат окуражавани да действат сами?

В общуването си с децата родителят трябва да постави ясни граници и да се стреми да не ги прекрачва. В тези рамки децата могат да бъдат оставяни да взимат самостоятелни решения и това е нещо, което развива тяхната социална компетентност, самочувствие и усещане за значимост. Така те разбират, че с действията си могат да променят ситуацията и изграждат чувството си за отговорност. Далеч съм от мисълта децата да бъдат оставени изцяло сами да се оправят, но е добре да им се даде самостоятелност в точно зададени граници.

Не е страшно на малчуганите да им бъде скучно от време на време. Тогава те събуждат фантазията си и започват да измислят нови неща. Хубаво е понякога да могат да бъдат като Пипи или Емил от Льонеберя. В нашето подредено ежедневие не остава време за истински непринудени игри и от психологическа гледна точка на децата им липсват ситуации, в които те да измислят, да създават нещо ново. А именно този тип поведение – способността да сътвориш от нищо нещо, да реагираш бързо, е важна част от характеристиката на успелите личности.

Децата могат да се справят с много неща, но имат нужда от подкрепата на родителите, от усещането за сигурност и спокойствие.

 

Визитка

Маг.Евтимия Радева-КулнигМаг.Евтимия Радева-Кулниг е системен фамилиен терапевт, психолог и социален педагог. В своята практика тя работи активно както с малки деца, така и с младежи и възрастни, провеждайки терапии при паник атаки, проблеми, свързани с ученето, разстройство на съня и храненето, хиперактивност и проблеми с концентрацията и др.

За повече информация и контакти:

Тел: +43 (0) 699 1707 07 06

Уебсайт: ТУК

________________

Още по темата:

Български училища в Австрия – прием и записване за новата учебна година

От родители за родители: Какво трябва да знаем за образователната система в Австрия

Езиков консултантски център Linguamulti – индивидуални консултации и семинари за родители, отглеждащи деца в многоезична среда

Аustria for beginners – неправителствена организация, която помага на новодошлите чужденци да се справят с правните и административни процедури в Австрия

Ирина Владикова: Доброто владеене на майчиния език е в основата за успешното овладяване на чужди езици

Ролята на родителите при отглеждане на деца в многоезична среда

 

 

 

 

Tags: , , , , , ,

Category: Oбразование, възпитание, интервю, обучение, училище

Leave a Reply