105 години от рождението на българското сопрано Люба Велич – камерзингерин на Виенската опера

10. юли 2018 | By | Reply More

Люба Велич е имала не само необикновен глас, но и изключително артистично присъствие на сцената

През 1944 г. Рихард Щраус решава да отбележи своята 80-годишнина с операта „Соломе“ като за изпълнението на главната роля ангажира българското сопрано Люба Велич. И до днес в музикалния свят изпълнението на Саломе от голямата певица в едноименната опера се приема за еталон за чувствена и лирична интерпретация. За нея писателят Виктор Раймонд пише в спомените си: „Това е най-експлозивната певица на нашето време, повече от Мария Калас и Марица Йерица… Тя е несравнима с никого“.

Пътят на голямата певица, спечелила сърцата на взискателните виеначани, уважението на американски президенти и аплодисментите на публиката на най-големите оперни сцени в света, тръгва от България.

105 години назад във времето

Родена на 10 юли 1913 г. в село Славяново, близо до Варна, Люба Величкова от малка проявява своя музикален талант. Като дете тя се труди на полето, но и пее в училищния хор. Желанието й за изява я отвежда в София. След няколко години лутане тя среща младия музикален педагог Георги Златев-Черкин, и завършва Държавната консерватория в София. Дебютът й на сцената на Софийската опера е през 1934 г. с малка роля, но няколко години по-късно тя застава на същата сцена редом до великия Шаляпин в „Борис Годунов“ на Мусоргски. Именно Георги Златев я отвежда във Виена, където проф.Литхамер, възхитен от гласа й, я приема да учи безплатно във Виенската музикална академия.

Пред австрийската публика 

Люба Велич завършва консерваторията за две вместо за пет години, заминава за Грац и между 1936 г. и 1940 г. радва тамошната публика. За да се възприема името й по-лесно от немскоговорящата аудитория, певицата променя фамилията си на Велич. По време на Втората световна война оперната дива се изявява на сцените в Берлин, Мюнхен, Хамбург, Дрезден.

Първото изпълнение на коронната й роля Соломе е във Виенската фолкс опера през 1942 г. Две години по-късно тя дебютира на сцената на Виенската държавна опера, а от 1946 г. е щатна солистка там.

Международна слава

С ролята си на Соломе Люба Велич покорява и световните сцени. През 1947 г. тя гастролира в Лондонската опера „Ковънт Гардън“, където е извикана 30 пъти на бис от публиката. В Ню Йорк е приета изключително топло и радушно и прекарва три сезона в „Метрополитън опера“. Освен на любовта на своите почитатели, в САЩ примадоната се радва и на изключително внимание от страна на президентите Труман и Айзенхауер, които дават приеми в нейна чест. Списание „Тайм“ публикува карикатура, в която Люба Велич е представена като връх, издигнал се над политическите събития в САЩ. Певицата е в цял ръст като Саломе и държи главата на Йоан в сребърен поднос. Около нея са нарисувани Труман, Айзенхауер и двамата синове на Рузвелт. Американците наричат сопраното своя национална героиня и я обграждат с много обич и лукс.

Еротична българка

В музикалния свят още се говори за прочутия танц с воали от операта „Соломе“. Той продължва 20 минути, през които сопраното пее и танцува едновременно. Разкъсва воалите един след друг, докато остава по прилепнало трико в телесен цвят, но публиката мисли, че е гола – невероятно смело за времето си решение.

Музиковедите описват гласа на Велич като необикновен. Той притежавал особена красота и богатство на тоновете, безупречна чистота на интонациите и сила. Според някои примадоната е била идеалният изпълнител за репертоара на Вагнер, но тя не проявявала никакъв интерес към него. „Аз не съм немска селянка, а еротична българка“, шегувала се тя, обяснявайки незаинтересоваността си към творчеството на композитора. Пламенният й темперамент подхождал на роли от оперите на Пучини като Чо-чо Сан в „Мадам Бътерфлай“, Манон Леско в едноименната опера, Мими в „Бохеми“. Изявявала се като Дездемона в „Отело“ на Верди, Дона Ана в „Дон Жуан“ на Моцарт.

Нещастни любови

Люба Велич страстно е търсела любовта, омъжвала се е три пъти, но не успява да избяга от самотата си. Първият й съпруг е драматичен артист, но той  иска домакиня, а не звезда в дома си и бракът продължава кратко. Вторият й съпруг е американски капитан, ценител на класическата музика и почитател на нейното изкуство. За съжаление той умира скоро след женитбата. Голямата любов на сопраното е австрийският регулировчик Франц, 14 години по-млад от нея. Когато го среща, Люба Велич е на 43 години и на върха на славата си. Виенчани не могат да се примирят с брака на своята любмика и в пресата се появяват купища статии за личния й живот. Едва след болезнения развод с Франц Люба Велич успява да си възвърне любовта и уважението на публиката.

В средата на 50-те години се появили първите проблеми с гласа й и от 1955 г. Люба Велич се появява рядко на сцената, главно в по-малки роли.

През 1962 г. й е присъдено отличието „Камерзингерин“ на Виенската държавна опера.

След като се разделя с оперната сцена, тя се снима в няколко филма.

Люба Велич умира на 1-ви септември 1996 г. във Виена.


 

Luba Velich knigaПлеменицата на оперната дива, актрисата Весела Дамян Колева издава през 2004 г. книга, посветена на живота и творчеството на Люба Велич, останала непозната в родината си. Богата семейна хроника се допълва от любопитни факти от живота на певицата и изявите й на световните сцени, илюстрирани със снимков материал.



 

 

 

Tags: , ,

Category: изкуство, концерт, култура, Меланж, музика

Leave a Reply