Що е то ЛОКОМАТ и (ще) има ли той почва у нас

23. юни 2018 | By | Reply More

снимка Красимир Юкселиев, Дневник

Текст Юлиана Колева

Назаем от Дневник

Към момента Министерството на здравеопазването няма предвиден ресурс за финансиране на кампанията за закупуване на апарат ЛОКОМАТ“.

Това е едно от шестте изречения, с които здравното министерство отговори на над 10 въпроса на „Дневник“. Питанията към ведомството са във връзка с писмо на доктора с български произход Анелия Хохвартер, в което тя изразява разочарованието си, че не получава никаква институционална подкрепа в опитите си да събере пари и подпомогне България да се сдобие с един от най-модерните уреди за рехабилитация.

Още в понеделник – 18 юни, „Дневник“ изпрати и допълнителни уточняващи въпроси, на които до момента няма отговор или обратна връзка.

Единственото, което се разбира от изпратеното съобщение, е че министерството няма намерение да купува ЛОКОМАТ. Защо, какви заместващи алтернативи за модерна рехабилитация се предлага в България, има ли как да бъдат раздвижвани и подпомагани да проходят възрастни пациенти, колко харчи България годишно за изпращане на пациенти в чужбина за терапия с ЛОКОМАТ и други подобни въпроси, така и не получават отговор.

Що е ЛОКОМАТ

Най-опростено казано ЛОКОМАТ е напълно роботизиран апарат за рехабилитация, който помага на деца и възрастни да проходят. От него могат да се ползват деца, които никога не са ходили или имат проблеми с това – например с церебрална парализа и др, както и възрастни, които са се обездвижили след тежка болест, като инсулт, множествена склероза, някаква мозъчна травма. Роботизираните механизми за придържане на човека върху вид пътека за ходене, изчисляват с максимална точност всяка персонална дисфункция, недостатък на тялото и го компенсират. В същото време оставят да действат тези части на тялото, които имат възможност за самостоятелно движение.

Позицията на тялото е в перфектна за ходене поза и движенията, подпомагани от робота, са напълно реални. По-съвременните уреди имат и приставка за движене на ръцете, както и например очила за 3D симулация, прожектиращи различни видове движения и натоварване – от обикновено ходене, до прескачане на скали, локви, тичане. В хода на терапията и в случай, че уредът установи, че някои от мускулите вече може да поеме по-голямо напрежение и тежест, роботът дава тази възможност и увеличава самостоятелното участие на човека.

Целта на уреда не е просто раздвижване на мускули и стандартен тип рехабилитация. Той всъщност учи мозъка как да ходи. При здрави хора мозъкът изпраща импулси и провокира двигателната активност. Но при болни деца и възрастни, тези центрове в мозъка са увредени. Лекарите обаче са доказали, че съседни клетки могат и наиситна биват „научени“ да поемат функциите на увредените. Затова чрез пълно стимулиране и симулиране на правилното ходене се провокира мозъка и след известен период на терапия той започва сам да стимулира тялото за правилните движения.

А използването на ЛОКОМАТ дава в международен план сериозна успеваемост. Уредът е създаден през 2000 г., използва се в 50 страни, в 150 клиники и е продаден поне 800 пъти.

Кой да го купи и къде има

От около година и половина лекарката с български корени, живееща в Австрия, Анелия Хохвартер започна кампания в опит да събере подкрепа и средства да купи първия за България ЛОКОМАТ. Румъния например има 10, Албания дори се опитва да купи апарат, много българи ползват техниката на Турция, а в Европа има стотици такива уреди. В Австрия, една сравнима по територия и население държава, има общо 27 апарата.

След като не успява да набави цялата необходима сума, д-р Хохвартер пише на множество български институции, но те я препращат към здравното министерство. Видимото нежелание на ресорното министерство за контакт и съдействие обаче става причина д-р Хохвартер да се обърне към медиите с молба да популяризират каузата й.

„На 29.05.2018 получих по пощата дългоочакваното писмо от Министерството на здравеопазването с едно голямо „БРАВО“ и „ПРИВЕТСТВАМ“ без конкретен отговор. Самият текст на отговора са отделни преписани изречения от моето писмо и не показва и капчица респект. Кампанията я водя не за да събирам овации и награди, а за да се революционизира рехабилитацията в България, където може да се каже, че отсъства“, пише д-р Хохвартер до българските медии.

Колко и какво струва

Цената, посочена от д-р Хохвартер за подобен уред, е 342 000 швейцарски франка (280 000 € ), в която е включена доставката на уреда, обучението на персонала и гаранция „пълно каско“ за две години.

По изчисления на доктора 30 деца (по нейни неофициални данни) на година се изпращат за лечение в чужбина за 3-4 седмици от Център „Фонд за лечение на деца“ и ползват ЛОКОМАТ в чужбина. Това при средно 15 000 € за дете прави 450 000 € , които изтичат от България, при положение, че един локомат струва 280 000 € – т.е ЛОКОМАТ и половина!, отбелязва д-р Хохвартер в писмото си. Тя отбелязва още, че в същото време това лечение е недостатъчно и не отговаря на международните стандарти за рехабилитация. „Както и една седмица рехабилитация след инсулт, които поема здравната каса в момента в България, са хвърлени на вятъра средства. Все едно при една гнойна ангина да дадем на пациента една таблетка пеницилин и да очакваме оздравяване“, допълва тя.

„За възрастни – няма опция за лечение изобщо!“, отбелязва още докторът.

„Дневник“ попита здравното министерство колко действително отделя България за лечение с ЛОКОМАТ в чужбина, колко човека пътуват извън страната за такава рехабилитация, какви алтернативни заместващи терапии се предлагат в страната и за деца, и за възрастни. И защо досега такъв апарат не е купен.

Полученият отговор гласи следното: „МЗ не заплаща рехабилитация с ЛОКОМАТ – както в чужбина, така и в България, тъй като апаратът се използва за лечението на деца и възрастни по Клинична пътека за рехабилитация и дейността се заплаща от НЗОК. По информация на доц. Иван Чавдаров, директор на СБРДЦП „Св. София“, в момента в България има 5 апарата, закупени от Президентството по инициативата „Българската Коледа“. ЛОКОМАТ се прилага за рехабилитация на пациенти, навършили 4 г. и няма ограничения в горната граница на възрастта“. Нищо повече. На последващи въпроси дали действително ресорното министерство няма представа колко пари се отделят за терапия с ЛОКОМАТ, отговор не последва.

От здравната каса пък уточниха за „Дневник“, че те финансират цялостната рехабилитация по клинична пътека за рехабилитация, но какво включва тя и дали ще има и лечение с ЛОКОМАТ, решават лекуващите лекари. За използването на самия уред няма отделна клинична пътека, не се води и отделна статистика. В този смисъл те не могат да предоставят данни колко конкретно се плаща за лечение с ЛОКОМАТ, още по-малко в чужбина.

От здравната каса отбелязаха, че по-конкретни данни за това колко хора кандидатстват или биват изпращани за рехабилитация в чужбина биха могли да предоставят комисиите за лечение в чужбина на деца или на възрастни към здравното министерство. Такива данни „Дневник“ поиска, но не получи.

А какво всъщност има България

И в отговора си здравното министерство се опитва да внуши, че всъщност България има апаратура – „в момента в България има 5 апарата“, пишат от там, без да уточняват какви точно са тези апарати.

Това, което има в България, има само малка част от фунциите на ЛОКОМАТ, обясниха пред „Дневник“ майки на деца-пациенти и потребители на апаратите в страната, както и от неправителствени организации в здравната сфера. Апаратите са купени по иницативата „Българската Коледа“ през 2013 г. и са пет: в София, Котел, Момин проход, Пловдив и Бургас. Купени са за по 172 980 лв. на апарат. Офертите се разглеждаха от експертна комисия и тя избра този апарат, заради сравнително ниската му цена. Едва после стана ясно, че апаратът няма някаква приставка и без нея става само за деца до 12 години, разказаха от неправителствена организация, следяща случващото се. Приставката струваше доста пари, а бюджетът вече беше разпределен. И така си остана, допълниха от там.

Избраните заради ниската си цена ЛОКО-стейшън или ЛОКО-хелп обаче се оказва, че далеч не вършат такава работа и не дава такива резултати, каквито ЛОКОМАТ. Тогава ни убеждаваха, че то е почти същото и че ще е по-добре да се купят тези уреди, защото ще са разпределени из страната, ще е по-лесно за пациентите, разказа майка на две деца с церебрална парализа, ползвала апаратурата.

Нейната практика, както и тази на много родители и семейства, с която тя се познава лично, обаче оборват опитите на здравното министерство да изкара, че България има нужната апаратура.
„ЛОКОМАТ се прилага за рехабилитация на пациенти, навършили 4 г. и няма ограничения в горната граница на възрастта“, пишат от здравното министерство. И това е така. Стига България да имаше ЛОКОМАТ. Но според редица пациенти в София и страната, до които „Дневник“ се допита, апаратите в България всъщност не могат да бъдат ползвани от възрастни.

Опитът на пациенти

„Специално се преместихме от Варна в град, където има ЛОКО-стейшън, за да можем да ходим редовно на терапия. За уреда обаче трябват специални ботуши и приставки, които са по размери в зависимост от възрастта и големината на пациента. При нас има само първите два размера обувки – адаптират се докъм 37 номер“, обясни майка на дете с церебрална парализа. По нейна информация такава е ситуацията и с другите апарати из страната. Друг роднина на пациент коментира, че и съществуващия в София уред е пригоден само за деца и юноши.

Много семейства пътуваха, идваха на терапия, сега има все по-малко наплив, защото видяха, че от тези апарати, които има България, няма очакваната полза, каза пациент. Затова и пътуванията към чужбина, най-вече с пари от дарители и собствени средства на пациентите, продължават.

Не че съвсем не стават, но не са търсеното решение, а са по-скоро обикновено раздвижване, част от рехабилитацията“, каза майка на дете с церебрална парализа, ползваща апаратурата в Котел. Обясни, че слагането и качването на уреда било трудоемко, нагласянето на пациентите и въвеждаенто на персоналтите им нужди – сложно. И затова рехабилитаторите прибягвали до него все по-рядко.

Освен това съществуващите апарати, за разлика от напълно роботизирания ЛОКОМАТ, не можели да компенсират различни дисфункции на пациентите. Например децата с церебрална парализа имат понякога спазми, натискат малко по-силно и уредът блокира, коментира родител. Затова лекарите нагласяли апаратурата за повече килограми например, променяли позицията на тялото на пациента и други „трикове“. Това обаче пък променяло изцяло правилното движение на тялото, то не симулирало реално ходене и движение. И целта – да се тренира мозъка, на практика се губела.
Единствено апаратурата в столичната болница „Св. София“ била малко по-съвременна и работела по-добре. Но пък тя също не била пригодна за възрастни пациенти.

Целта на кампанията на д-р Хохвартер е да се купи Lokomat ProV6, който е с два модула: за деца и възрастни. Смяната на модулите отнема 10 минути, така че един ден може да се работи с деца, а на следващия – с възрастни. Lokomat ProV6 е най-новият вариант на този робот, който позволява да се надгражда и да се включват към компютъра-майка допълнителни модули за терапия, отбелязва в писмото си докторът.

За момента обаче е получила само „браво“ и „приветствам“.


Д-р Хохватер обяснява откъде тръгва инициативата

Написах книгата „Пътуване“ на една от мисиите ми в Етиопия и мислих да я отпечатам в тираж 100 бройки, да я раздам на приятели и роднини. Оказа се, че две издателства я харесаха и едното пожела да я издаде. Пред мен се откри възможността да спечеля някакви пари от нея, но понеже не я бях написала с такава цел, се запитах, къде могат да отидат средствата. В този момент съдбата ме срещна с едно семейство, което ме помоли за подкрепа: трябваха 15 000€, за да отидат на рехабилитация с ЛОКОМАТ в Испания. Нямах тези средства. Но започнах да се интересувам какво е ЛОКОМАТ и рехабилитацията в България. Разбрах, че дарените 15 000€ няма да оправят нещата, че лечението не е за 3-4 седмици, а 4-11 и трябват поддържащи терапии, за да не се загуби постигнатото. Значи след тези 15 000€, трябваше пак да се събират дарения… седнахме с майката и решихме да направим дарителска кампания, за да го има апарат и тук. Така щях да помогна на много повече хора и да променя отношението към рехабилитацията. Надявах се на прозорливостта на институциите. Но – не! Най-тъжно е, че това е и диагностичен уред, с който се поставят индикациите за операция на децата с ДЦП: да бъдат ли оперирани или да се лекуват само със шини и ЛОКОМАТ.


_____________

Още по темата:

Отворено писмо на д-р Анелия Хохвартер до българските институции във връзка с кампанията „Локомат за България“

Да разтърсиш институциите

Д-р Анелия Хохвартер: Мисия Локомат

 

Tags: , ,

Category: актуално, България, социална отговорност

Leave a Reply