Да разтърсиш институциите

6. юни 2018 | By | Reply More

Отвореното писмо на д-р Анелия Хохвартер до българските институции може да даде началото на нов дебат за здравната система и да активизира гражданското общество

снимка Hocoma

Текст Елица Ценова

Вярвам, че един ден България ще има робот локомат и много хора ще могат да се възстановяват без да се налага да пътуват в чужбина. Вярвам, защото знам, че иначе крехката д-р Анелия Хохвартер притежава колосален инат. И ще обърне света, за да постигне целта си – закупуването на този уред за България.

Доколко българското общество като такова ще й помогне в тази мисия, е друг въпрос. Ние много обичаме да „харесваме” постове и по-малко да действаме. Доказателство за думите ми са стотиците събрани „лайкове” под всяка информация за д-р Хохвартер и малкото пари, постъпили по сметката на кампанията.

Доколко българските институции ще излязат от удобните си кабинети и ще направят нещо конкретно, за да подкрепят кампанията, е съвсем отделна тема. Тук вече не става въпрос само за пари, а за промяна. Или може би по-точно казано – за изграждането на нова и модерна система за рехабилитация в България, защото съществуващата такава явно не работи. И това е добре известен факт, тъй като 95% от всички молби за лечение в чужбина са за рехабилитация!

Писмо до институциите

Анелия Хохвартер на уреда Локомат, снимка личен архив

Преди година и половина д-р Анелия Хохвартер, уважаван офталмолог в Австрия, отдадена на редица социални каузи в Африка, организирала десетки дарения в България започва кампанията „Локомат за България”. Целта е да се съберат 280 000 евро, необходими за закупуването на специален уред, който помога за раздвижване на хора с двигателни проблеми. С времето става ясно, че проблемът не е само в липсата на материалната база, а в цялостната система на рехабилитация в страната. Само да вмъкна, че в Австрия, сравнима по територия и население държава, има общо 27 локомата, в Румъния – 10. Дори Албания е дала поръчка за първия в страната локомат, по убеждение и предложение на министъра на икономиката!

Д-р Анелия Хохвартер пише до Здравното министерство, до Фонда за лечение на деца в чужбина, до Комисията за лечение в чужбина, но и до всяко едно министерство „поради факта, че няма такова, чиято дейност да не е засегната от съдбата на болните хора и ако всички министерства се обединят, ще има резултат, за който не сме и мечтали. Резултат, поука и енергия, които ще сплотяват”. Тя посочва предимствата на уреда, спестяванията, които ще се направят, ако държавата подпомогне покупката, акцентира на проблемите в системата за рехабилитация и предлага конкретни решения.

Пет министерства препращат писмото й към Здравното (макар да е повече от очевидно, че писмото е изпратено и до него), другите мълчат. Отговорът на министерството, което по закон отговаря за здравето на гражданите, е удивителен в своето бездушие и пример за нищоказване.

Какво следва?

Както казах още в началото, д-р Хохвартер вярва в силата на ината. Тя разпространи кореспонденцията си с институциите сред българските медии (Melange Bulgaren бе една от първите медии публикували пълния текст на писмото). Готова е да ангажира и международни организции, защото „решение на проблема трябва да има”.

За всички е добре известно, че от години корупцията и безхаберието в здравната система отнемат човешки животи. В България смъртността след прекаран инсулт е четири пъти по-висок от тази в Германия поради липсата на адекватни мерки в оздравителния период, тоест на рехабилитация. Директорите на Фонда за лечение на деца в чужбина се сменят поради арести или оставки, но съществени промени в механизмите за работа на институцията не се правят. Нуждаещите се са принудени да организират дарителски кампании и да се надяват на съпричасността на хората, за да се лекуват.

Ако бяхме гражданско общество, би трябвало много хора да се включат активно, да видят какво се случва, неправителствени организации да отправят петиции, да видим символични жестове на несъгласие. У нас, обаче, когато човек постъпва така, той по-скоро е определян за маргинал, отколкото за движеща сила.

Много хора са наясно какво принципно трябва да се направи, но нямат достатъчно силен импулс за действие, защото са убедени, че постъпката им просто ще бъде самотна капка в морето и няма да доведе до нищо. Тъжното е, че може би са прави.


Ситуацията обаче е такава, че независимо от това, че не вярваме в ефекта от действията си, трябва да направим това, което можем, за да променим онова, което смятаме за важно и нужно.


В България няма политически и обществен дебат за това как и кога неработещата система за рехабилитация да бъде реформирана. Надявам се, че писмото на д-р Хохвартер, ще се окаже външния подтик такъв най-после да започне.

Една жена, с успешна професионална кариера в Австрия и международно признание, се реши да хвърли камък в застиналото блато на бюрокрацията. Доколко тя ще успее, ще зависи и от всички нас – членовете на това общество. Дали ще продължим да „лайкваме” активно във Фейсбук или ще се изправим да поискаме и защитим гражданските си права.

 

Повече за инициативата и дарителската кампания може да научите ТУК

 


Дарителска сметка на кампанията „Локомат“

Дарителска сметка: Анелия Петрова Хохвартер „Локомат за България“
IBAN: BG60 UNCR 7000 1522 7289 49 (в Евро)
IBAN: BG65 UNCR 7000 1522 7289 56 (в лева)
BIC (SWIFT): UNCRBGSF

________________

Още по темата:

Отворено писмо на д-р Анелия Хохвартер до българските институции във връзка с кампанията „Локомат за България“

Д-р Анелия Хохвартер: Мисия Локомат

Представяне на проекта „Локомат за България“ и на книгата „Пътуване“ на д-р Анелия Хохвартер в Мьодлинг

Д-р Анелия Хохвартер спечели специалната награда „Човек с голямо сърце“

Българска лекарка, живееща във Виена, предлага да оперира безплатно очите на малко дете в Пловдив

Д-р Анелия Хохвартер: Контактът с хората е много важен за мен – интервю за списание „Българите в Австрия“ бр.21/2010

 

 

 

 

Tags: , ,

Category: актуално, България, социална отговорност

Leave a Reply