Александър Дамев: Знанието е власт. Но за правилното му използване трябват стабилни принципи и морални ценности

23. май 2018 | By | Reply More

Александър Дамев е роден във Виена в семейството на български музиканти, емигрирали през 70-те години в Австрия. Той е директор на MBA програми в Executive Academy към Виенския университет за икономика и бизнес (WU). Въпреки че никога не е посещавал българско училище, той говори, чете и пише прекрасно на български език. С него разговаряме за смисъла на академичното образование, силата на знанието и тенденциите в развитието на университетите в дигиталния свят.

Интервю Елица Ценова

 Г-н Дамев, в последните години виждаме много хора, които правят успешна кариера без да имат академично образование. Тази примери  омаловажават ли смисъла и ползата от университета?

По принцип мисля, че понятието „университет” включва идеала за по-всеобхватно знание и богата обща култура. Академичното образование дава фундаменталната база знания, необходими за развитието на по-нататъшни умения. В университетите човек научава последните тенденции в  съответните науки и се научава да подрежда и систематизира знанията си. Но в днешния дигитален свят знаенето на фактите не е толкова важно, защото човек може лесно и бързо да намери нужната му информация в интернет. Това, което наистина има значение, е умението да се намират връзките между нещата, да се мисли в перспектива и да се намират креативни решения. Университетът предоставя на студентите различни подходи и методи, изгражда способността за критично мислене и емпирични анализи и така дава възможност мисленето да придобие гъвкавостта, комплексността и бързината, необходими днес.


Университетът разширява хоризонта и прави хората по-образовани в общия им поглед към света.


Другото важно нещо, което дават университетите, е контактът с хора със сходни интереси и амбиции. В интернет може да се намери всичко, но там не може да се проведе жива критична дискусия, липсва интерактивната връзка и обмена на мнения и опит.

Значи ли това, че така наречените „меки” умения (soft skills) стават все по-важни?

Тези умения и сега са важни, но мисля, че успешният ръководител трябва да разбира добре както от цифрите, бизнеса и стратегиите, така и от управление на хора. Но е вярно, че „меките” умения могат да отворят много повече пътища. Изследванията показват, че в следващите 20 години 2/3 от новите работни места ще са за ръководни позиции, тоест ще има нужда от добри ръководни кадри.

Много хора се опасяват, че ще загубят работата си заради навлизането на новите технологии. Оправдан ли е този страх? Какво могат да направят младите хора, за да са по-сигурни за бъдещето си?

Според едно изследване през 2035 г. ¼ от брутния вътрешен продукт на Австрия ще идва от машини, от автоматизирана работна ръка. Технологиите взимат работни места, но и създават нови. Подобна е била ситуацията и по време на индустриалната революция в началото на 19-и век. За да се преодолее разделянето на пазара на труда на много нискоквалифициран труд и силно специализиран, трябва да заложим на образованието и то на постоянното адаптиране на образованието към новите реалности, тоест вече говорим за учене цял живот. Затова и тук, в нашия  университет, се опитваме да дадем на хората нови перспективи и възможности за работа, така че да не се страхуват за бъдещето си.


Образованието е сила. Знанието е власт. Но за правилното му използване трябват и стабилни принципи и морални ценности. Колкото по-добро образование има човек, толкова по-сигурен ще е за бъдещето си.


Кой може да бъде спокоен за бъдещето на работата си?

Трудно е да се каже. Има изследвания, които показват, че креативността, интуицията и емпатията не могат така лесно да бъдат заместени.

Днес не мога да си представя функциите на един СЕО да се изпълняват от робот. Някои казват, че роботите са по-прагматични, защото не се подават на емоции, но аз мисля, че за да се ръководят хора са нужни и други умения. Нужно е съчувствие, нужно е да разбираш околните и да ги изслушваш. Това роботите не го умеят.

Александър Дамев снимка Личен архив


За работата не е достатъчно да имаш само мозък, трябва и сърце. Това ни прави хора. Уменията да мотивираш и вдъхновяваш ще стават все по-важни.


Тези тенденции се виждат и в образователните програми. В нашата Академия най-важната и ценна част си остават курсовете, които студентите взимат заедно. Така те могат да се видят, да се пипнат, ако щете, да се скарат, сдобрят, да се влюбят или намразят – това вече е обмен и на емоции, а не само на знания.

При тази нужда от специализирани кадри ще намалее ли тежестта на хуманитарните науки?

Не, не вярвам. Моето лично мнение е, че хуманитарните специалности ще продължат да бъдат важни за обществото ни, защото то не се движи само и единствено от бизнеса. Ето, вече наблюдаваме тенденция за отдръпване от социалните мрежи, напускане на града, отдаване на повече социални каузи. Тези спецалности формират фундамента на обществото ни и затова винаги ще бъдат важни и нужни. Разбира се, вече се променя начинът на обучение, променят се програмите, така че да бъдат адекватни на новите изисквания.

Как се адаптират университетите към дигиталните реалности?

Всички учебни заведения започнаха да реагират на промените, наложени от дигиталните технологии  и да предлагат програми, които наблягат на развитието на лидерските качества и уменията за управление на хора. Ние, например, имаме нова програма Pioneers of 21 century, която се фокусира именно върху лидерството в дигиталната епоха. Има едно изследване на European Foundation of Management Development, което ясно показва, че университетите трябва да намерят най-модерните подходи за обучение, за да оцелеят.

Кои са основните тенденции, които следват университетите при изготвянето на новите програми?

Очертват се няколко основни тенденции. На първо място е скоростта, тоест всичко трябва да се случва по-бързо – наученото в аудиториите трябва да може веднага да бъде приложено на практика. На второ място е мотивацията и ентусиазмът – студентите трябва да виждат, че това, което учат е важно, релевантно, актуално и надгражда техния досегашен опит. Това ги мотивира да продължат да се развиват и да търсят нови знания. В контекста на дигиталните технологии програмите трябва така да са направени, че студентите да могат оптимално да учат в нови формати според техните индивидуални нужди и изискванията на бизнеса (learning on demand). Днес границите между отделните предмети са размити и затова е важно да се търсят връзките между фактите и проблемите и да се намират иновативни решения  (interdisciplinary content).

Ние предлагаме една много интересна програма Professional MBA, в която в първата част смесваме четири специалности в една група.Така хора с различен опит обменят знания и се учат заедно да разрешават конкретни практически проблеми. Интересен и изключително полезен е и уъркшопът, в който каним деца от училище да „обучават” мениджъри. Малчуганите задават невероятни, неочаквани въпроси и поставят зрели хора с установени навици в непозната обстановка. Това е добър начин за излизане от матрицата и търсене на нов подход или нова перспектива към проблемите.

Проучване на един от нашите преподаватели показа, че човек учи най-добре в международна среда. Както казва Александър фон Хумболт „Най-опасен е светогледът на тези, които не са видели свят”. Затова е важно да се пътува и да се срещат различни култури. Това е заложено и в нашите програми – една част от обучението е винаги изнесена в друга държава.

снимка Личен архив

Вие сте завършил музикалната гимназия във Виена и след това консерватория (Musik und Kunst Privatuniversität der Stadt Wien). Как музикалното образование Ви помага в настоящата работа със студенти?

Аз съм завършил Музикалната консерватория с педагогически профил, затова и работата в университета, свързана с принципите на преподаване ми е позната. Голяма част от задачите ми са насочени към студентите, на които трябва да помогна да изберат по коя програма да учат. Други са в посока представяне на университета и програмите ни пред различна публика. Аз съм свикнал да съм на сцената, свирил съм в оркестър, пял съм в хор, дирижирал съм. Този опит ми дава много, тъй като съм научен да се вслушвам в другите, да следя какво правят  те, да се съобразявам с техния ритъм. Оркестърът е един тим, който работи в синхрон.  От диригентския пулт познавам добре невербалната комуникация и мисля, че мога с едно движение да дам необходимия импулс, знак на другите. Дори в един от уъркшоповете тук имаме упражнения по невербална комуникация и каним известен оркестър, а мениджърите трябва да го дирижират. В такава ситуация те виждат колко важно е всяко движение, всяко поемане на въздух, динамиката на жестовете. Музиката е универсален език и отваря много хоризонти.

Г-н Дамев, Вие сте учили във френско училище, след това сте преминали през австрийската образователна система. С какво свързвате празника 24 май?

Знам всичко за този голям празник от майка ми. Всяка година тя ми разказваше за Кирил и Методий и създаването на кирилицата. У дома винаги сме говорили на български език и поддържаме силна връзка с България, където имам много роднини. Спомням си, че в училище направих презентация пред моите съученици за кирилицата и те бяха искрено впечатлени. Още тогава знаех, че имам уникално предимство пред другите деца, знаейки букви, които за тях са непознати. Майчиният език ми помага и днес в работата, тъй като мога да разговарям с българските студенти, а и аз съм човекът, който пътува в България, за да представя програмите на нашата Академия. Въпреки че съм роден в Австрия, аз съм си 100% българин.

Какви промени забелязвате в България при Вашите посещения?

Виждам, че страната се развива и хората се променят. Ако 90-те години бяха мрачни и несигурни и всеки се стремеше бързо да натрупа милиони, днес виждам, че много предприемачи се опитват и успяват да развиват устойчив бизнес. Повечето български студенти при нас бързат да се върнат и да приложат наученото в България, усеща се, че хората мислят в перспектива, което е много хубаво.

Мечтата ми е да видя прекрасната ни страна добре развита и мисля, че с нашите програми допринасяме затова. Българите, които идват при нас, са успешни хора на добри позиции и те имат възможност да влияят и предизвикват положителни промени.

 

_________________

Още по темата:

24 май – най-позитивният български празник

Жанина Драгостинова: Ако някой е роден, за да твори култура, той ще го направи

Илиян Михов, икономист: Иновациите и създаването на бизнес са единствения двигател за дългосрочен растеж

Марчела Мурадян: Съвременните будители са обикновените хора

Лаура Хенер, носител на наградата за най-добър студент по българистика за 2015 г: Много харесвам българската народна музика

Иван Шимко, носител на наградата за най-добър студент по българистика за 2014: Българският език е динамичен и има голям запас от думи

Георги Господинов: Литературата създава вкус и емпатия

Ирина Владикова: Доброто владеене на майчиния език е в основата за успешното овладяване на чужди езици

Дарина Тонкова, ръководител на българско училище „Дунав“ в Линц: Да си български учител зад граница е преди всичко кауза

 

 

 

Tags: , ,

Category: Oбразование, възпитание, интервю, култура, обучение, студент

Leave a Reply