Д-р Анелия Хохвартер: Мисия Локомат

6. май 2018 | By | Reply More

„Здравето не е даденост, но пък добротата е във всеки от нас“, казва Анелия Хохвартер и продължава да събира средства за закупуването на робот Локомат за България

Интервю Елица Ценова

Анелия Хохвартер е фина и крехка жена, но от нея извира такава енергия, че несвикнал човек лесно може да получи световъртеж. Докато подреждам бележника и диктофона за разговора, тя е успяла да говори три пъти по телефона по три различни теми – от чисто медицински до уговорки за посещение на концерт, да направи кафе и да подреди масата. Не може да стои на едно място, едновременното разрешаване на няколко задачи е обичайно за нея състояние, а думата „почивка” не присъства в речника й.

Тя е международно признат офталмолог. Работи във виенската болница „Рудолф Щифтунг” и често пътува на лекарски мисии в Африка (Йемен, Зимбабве, Етиопия). Направила е редица безплатни операции в България, а жителите на плевенското село Горна Метрополия могат с  часове да разказват за нейните благотворителни акции. През 2009 г. Анелия Хохвартер е на трето място в класацията за заслужили жени на Австрия „Leading Ladies Awards 2009“ в категорията „Социален ангажимент“.

Мисия Локомат

От година и половина Анелия Хохвартер се е посветила на мисията да събере сумата от 280 000 евро за закупуването на уреда Локомат. Такъв няма в България, а е крайно необходим за лечението и рехабилитацията на пациенти с цялостна или частична загуба на двигателни функции, болни от множествена склероза, детска церебрална парализа, пациенти, прекарали инсулт или претърпели мозъчна травма, както и с болестта на Паркинсон.

За целта тя продава книгата си „Пътуване”, среща се с представители на бизнеса, убеждава и мотивира хората да се присъединят към нейната кауза.

Презентация на книгата „Пътуване“, снимак личен архив

Въпреки многото усилия и голямото одобрение, което кампанията среща в социалните мрежи, събраната сума все още е крайно недостатъчна. Това натъжава лекарката, но не я нито отчайва, нито спира.  „Знам, че хората даряват по-лесно, когато става въпрос за конкретна съдба. А аз искам да закупя уред, който ще помогне на десетки хора да се раздвижат след тежко боледуване или операция”, разказва Анелия Хохвартер. Кампанията се оказва по-трудна, отколкото си я е представяла заради административните пречки, откровените измами от страна на организации, с които се сблъсква, безразличието на институциите, недоверието на хората. „Два пъти вече се е налагало да искам удостоверение от фирмата производител, за да доказвам, че такъв уред не е поръчван и доставян досега в България”.

Здравето не е даденост, но пък добротата е във всеки от нас”,

убедена е Анелия Хохвартер. „Раждаме се чисти, но никой не остава неопетнен, никой не е светец. Затова и можем всеки ден с малки жестове да отмиваме мръсотията и да правим света по-красив”.

Тъжно е, когато морални категории се измерват в пари, но в реалния живот е точно така. С всеки дарени 10 лева, целта за закупуването на работа става по-близка, а надеждата на хората – по-голяма. Анелия не е наивна, тя просто вярва в силата на любовта и взаимността. Смело загърбва негативите и продължава напред. Вече е разговаряла с Асоциацията за физикална медицина и рехабилитация, в която членуват всички специалисти по рехабилитация и те са й помогнали да определи двата региона в България, които имат най-голяма нужда от Локомат – това са Северозападна България и Южна България. Ако всички върви по план, до края на годината мисията може и да е изпълнена. Ако пък не е – Анелия продължава напред. Защото животът е пътуване и любовта е навсякъде.

Гледам енергичните й пръсти, които постоянно са в движение – наместват очилата, отмятат непокорен кичур коса, пишат забързано. Усещам, че тази енергия вече не ме стъписва, а ме повлича. Опитвам се да си я представя по време на операция – концентрирана върху всеки разрез, премерена и прецизна, съсредоточена в една точка. Разбирам, че Анелия притежава нещо много важно, нещо, което на пръв поглед не виждам е нея – търпение. „Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса”, пише любимата й писателка Елиф Шафак.

И заради отговорите на тези десет въпроса знам, че един ден в България ще има Локомат.

Десет въпроса към Анелия Хохвартер:

Анелия Хохвартер на уреда Локомат, снимка личен архив

Кои са са най-важните добродетелите?

Добродетел е да не слугуваш на егото си, защото то ни пречи да бъдем по-добри. Работата е там, че човек никога не може да се освободи от него. То е голям дявол. Не можем без него. Ето, аз сега имам проблем – за мен непрекъснато се говори, всичко, което правя е на показ, а аз не искам да е така, това ми пречи. От друга страна, заради кампанията, аз трябва да съм видима и активна.

В какво вярваш безрезервно?

В ината на хората, защото там, където силите не стигат и надеждата умира, инатът е този, който ни изправя на крака и ни води към мечтата. Надявам се инатът никога да не ме напусне.

Без какво не можеш?

Не мога без приятели, без поддръжници. Без тях нищо не става. Трябват ми  хора, на които да предам идеите си, които да ме подкрепят и вярват.

От къде идват най-големите разочарования?

Често съм разочарована от хора, които не си изпълняват обещанията. Аз съм честна с хората, не обещавам, че ще купя Локомат, но правя всички по силите ми това да се случи. Недопустимо е да обещаеш нещо, а след месец  да се скриеш. Такива хора по-добре да не опетняват идеята на кампанията. Искам всичко в нея да остане чисто.

Какво губи човек по пътя към целта?

Човек загубва само излишните неща. Това, което му трябва, си остава вътре в него. Много неща съм загубила през годините. Мислех да кажа и приятели, но те не се загубват, просто приятелството свършва.

Промени ли се с годините?

Да. Научих се да се съобразявам с мнението на другите, макар да съм много директна и не особено дипломатична. Научих се да се примирявам със ситуациите – ако нещо не се случи, значи не му е дошло времето. Вече приемам, че когато нещо не се получва, то е за добро.

С годините спрях да се боря за приятелства и да се стремя всички да ме харесат и обичат. Сега съм много по-импулсивна, правя повече щуротии, хвърлям се с главата надолу, но ми е по-хубаво и спокойно.

Каквa никога не си била?

Никога не съм била безотговорна. Убедена съм, че отговорността трябва да се приема, а не да се бяга от нея.

Какво те кара да се усмихнеш?

Всичко може да ме накара да се усмихна, дори и лошите неща. Макар че усмивката за тях е по-различна.

Как се чувства един лекар като писател?

Аз не съм писател.  „Пътуване” е личен разказ за любовта, пътя към себе си, болката и смъртта в живота. Книгата се роди от записаните ми мисли. Замисълът беше да я отпечатам в 100 екземпляра и да я подаря на приятелите си. После дойде кампанията „Локомат” и романът тръгна в друга посока. Освен историята, в книгата има и много цветни снимки от Африка. Надявам се повече хора да я прочетат и да намерят по нещо за себе си.

Какво е за теб любовта?

Написала съм го: „Любовта не е река, която тече в една посока, повличайки камъни и дънери по пътя си. Тя е океан, в който се вливат много реки: река от мен към теб, от теб към мен, от нас към света, от света към нас, от сутрешната прегръдка към нощната милувка, от нощна милувка към сутрешна прегръдка, от смеха към тъгата, от тъгата към смеха, от мига към вечността, от вечеността към мига.”

 

С д-р Анелия Хохвартер може да се срещнете по време на презентацията на книгата й „Пътуване“ на 7 май в кметството на град Мьодлинг. Повече информация за събитието ТУК

Повече за инициативата и дарителската кампания може да научите ТУК


Дарителска сметка на кампанията „Локомат“

Дарителска сметка: Анелия Петрова Хохвартер „Локомат за България“
IBAN: BG60 UNCR 7000 1522 7289 49 (в Евро)
IBAN: BG65 UNCR 7000 1522 7289 56 (в лева)
BIC (SWIFT): UNCRBGSF


Още по темата:

Представяне на проекта „Локомат за България“ и на книгата „Пътуване“ на д-р Анелия Хохвартер в Мьодлинг

Д-р Анелия Хохвартер спечели специалната награда „Човек с голямо сърце“

Българска лекарка, живееща във Виена, предлага да оперира безплатно очите на малко дете в Пловдив

Д-р Анелия Хохвартер: Контактът с хората е много важен за мен – интервю за списание „Българите в Австрия“ бр.21/2010

 

 

Tags: , ,

Category: Aвстрия, благотворителност, България, интервю, книга, социална отговорност

Leave a Reply