Българският литературен клуб във Виена представя: Рамона Шербан

10. юли 2016 | By | Reply More
Рамона Шербан представя своите стихове снимка Меланж Булгарен

Рамона Шербан представя своите стихове
снимка Меланж Булгарен

На последната сбирка на литературния кръжок във Виена свои творби представи и Рамона Шербан.

Тя пише от 8-годишна и се включва в множество поетически конкурси в училище. Първа сериозна заявка на поетичната сцена прави с участието си в авторитетния конкурс на Унгарския културен институт в София през 2004 г, където е отличена с първа награда. Поканена е да прочете стиховорението-победител както по Българската национална телевизия, така и в Дарик радио.

През 2005 г. участва в два конкурса в гр.Добрич, посветени на Петя Дубарова и на Дора Габе.

На 9 г. спечелва 1-во място в конкурс за детска рисунка на тема ,Да спасим белите дробове на България“ в град София. След пристигането си в Австрия през 2008 година продължава да пише. Учи в БСОУ,,Христо Ботев“ в гр.Братислава и продължава да участва в литературни конкурси. През 2011 е наградена от българската посланичка в Словакия за участие в конкурса ,,Ако бях цар на тази земя“с грамота и книга, в която е публикувано стихотворението, с което участва. През 2012 г. е отличена с грамота за участие с есе и стихотворения в националния конкурс ,,Живеем в земята на Ботев“ проведен във Враца. Поканена е да рецитира стиховете за Ботев в словашката телевизия.

След завършване на средното си образование участва в конкурсите – ,,Белоцветни вишни“ през 2016, творбата ѝ е публикувана в алманаха и ,,Копнежи за растящо творчество“ където също е отличена.

Специално за читателите на Меланж Булгарен Рамона Шербан предостави четири от своите стихове.

Рамона Шербан. Константин Брадваров и Кристина Угринова

Рамона Шербан, Константин Брадваров и Кристина Угринова

БЪЛГАРИЙО

Далеч съм от родината си свидна,

далеч от свойта майчица земя.

И някъде в една страна далечна

опитвам се напред  да продължа.

 

Но някак си си се чувствам аз безсилна,

и някак си е чуждо всичко тук.

Далеч от хората любими,

живея аз живота си напук.

 

Напук,там гдето нищо не задържа,

душата ми, дори за ден.

Сърце ми вече не издържа,

да гледам българина натъжен.

 

Мили Боже, моля ти се от душа,

във България да върнеш скоро нейните чеда.

С щастие и здраве ти вовеки  ги дари,

нека да ни управляват  само хора честни, искрени, добри.

 

МИР

 

Война и болка,

навсякъде в света!

О, как желая мир да възцари!

Навред,навсякъде по таз земя

напоена с кървави сълзи.

 

Как искам аз от днес да е свободен всеки,

да няма вече роби на смъртта,

да няма роби на законите сурови.

Да има само мир и свобода.

 

Как искам аз война да няма,

как искам да ни служи пак властта!

Да не живеем вече във измама,

със страх и вечна тъмнина.

 

Но зная аз, че някой ден,

доброто пак ще възцарува.

И мир за всички нас ще има,

родината ни ще празнува.

 

 

СЛАВНАТА КОМЕТА

 

Ти ни бе учител

и будител наш.

Ти ни бе водител,

даващ ни кураж.

 

Верен на народа,

ти дари ни с жар

за борба, свобода

и за словний дар.

 

Свои кости млади

ти остави там.

Горе във Балкана,

тъмен и голям.

 

Той ще помни, зная,

как загина ти.

Как те турчин люти

с куршум рани.

 

И ще пеят всички твари,

и българский народ,

че си ти живот прежали

да не бъдем турски роб.

 

И ще тачат всички

български чеда,

твойте стихове и песни

с дух за вечна свобода.

 

Твоят дух тъй славен

бе мяра за борбата.

А перото дръзко –

песен за душата.

 

И ще тачат, зная, всички

наши български души,

теб и песните велики

що на таз земя дари.

 

Ти си слово нежно,

песен в утринта.

И в безбройна чета

водиш ни сега.

 

Нашата комета,

нашата звезда.

Носиме те Ботев

в млади  си сърца.

 

ЗАПАЗИХ В СЕБЕ СИ ДОБРОТО

Макар и с хиляди проблеми

животът да ме сблъсква всеки ден,

запазил съм мечтите си големи,

запазил съм доброто в мен.

 

Макар от злобата на хора глуповати

да съм ранен и да ме боли,

аз зная, че не ще да има нявга по-богати

от хората с честни и добри души.

 

Запазил съм във себе си доброто

и славата не ще ме заслепи.

За мене смисъл е в живота

да бъда себе си дори.

 

Щом има кой да ме обича,

щом нося аз в себе си сърце.

Не ми е нужно нищо друго,

и щастието в мен расте.

 

 

Please follow and like us:

Category: Oбразование, България, възпитание, книга, култура, Меланж

Leave a Reply