Да помогнем на Дряновските баби да запазят автентичните родопски песни

10. март 2016 | By | Reply More

Чрез платформата wemakeit Елена Стойчева, архитект във Виена, събира средства за издаване на компакт диск с родопски фолклор

 

Selo Dryanovo prez oktomvri (600 x 397)Дълбоко в Родопите е сгушено село Дряново – китно, хубаво и полупразно. Днес в него живеят 200 човека, повечето от които над 65 години. За разлика от повечето околни села обаче, в Дряново все пак се срещат и по-млади хора.

Резиденция баба

От първо лице за живота в родопскато село разказва Елена Стойчева: „През лятото хората тук са по цял ден заети. Всичко правят сами и непрекъснато бързат. През есента и зимата не е така.” Елена е завършила архитектура в Берлин, от пет години упражнява професията си във Виена. Миналото лято решава да се присъедини към проекта на Фабрика за идеи „Резиденция баба” и така прекарва един месеца сред хората в родопското село. „Загубих и двете ми баби и сякаш нямах стабилна почва под краката си, имах вътрешна необходимост да общувам с по-възрастни хора, да ги слушам, да им задавам въпроси”, споделя мотивите си да замине за Дряново младата жена. Тя се вълнува от темите за връзката между поколенията, за предаването на традиционните знания и опит, за съхранението на традициите. Особено я боли като гледа празните запустели къщи в селата.

Резиденция Баба е социална инициатива, която свързва възрастни хора с младежи. Избират се двадесет младежи без работни ангажименти и се изпращат в 5 села в Родопите за период от един месец. Крайната цел е да се генерират идеи (проекти, социални предприятия), които могат да съживят малки, изчезващи села.

Баба Роса облича Елена в своята носия

Баба Роса облича Елена в своята носия

Дряновските баби

Докато е в Дряново, Елена се запознава с членовете на певческата група „Дряновски баби”. Десетте жени изпълняват стари родопски песни, непроменяни във времето. Ходят по фестивали и събори винаги облечени в автентични носии. Някои от дрехите им са на по сто години – ръчно тъкани, обагрени в топли цветове и извезани с гайтани. „Тези песни ми бръкнаха в душата” казва Елена, която и до днес настръхва, когато чуе гайдата и песните на възрастните жени от Дряново.

Дряновските баби в Априлци

Дряновските баби в Априлци

Запиши компакт диск

Тя не може да си представи, че тази музика, гласове, текстове един ден могат да са напълно забравени. Затова се амбицира да запише компакт диск с изпълненията на Дряновските баби. Намерила е студио, остава да събере пари за запис и издаване. Решава, че най-добрият начин за това, е да започне кампания чрез платформата wemakeit. „Сигурно щеше да е по-лесно да потърся спонсори, но ми се иска повече хора да научат за уникалните изпълнения на тези жени, да се запознаят с традициите в този край, да видят прекрасните носии”, обяснява решението си Елена. За нея е много важно всеки дарил пари за каузата да се чувства удовлетворен и съпричастен към едно добро дело. Другият важен момент е свързан и с възрастните жени, които искат да се чувстват част от проекта. Те ще изработят подаръци за дарителите – пъстри чорапи, кърпи, терлици. Общуването между поколенията, обмяната на знания и опит е важно и за двете страни. Както младежите научават стари рецепти за колаци, така възрастните хора се обучават да ползват съвременните технологии – и двете групи обогатяват познанията си за света и са доволни.

Среща на поколенията

Среща на поколенията

Да подкрепим проекта „Дряновски баби”

Всички, които искат да помогнат на Дряновските баби да запишат компакт диск със своите песни и така да ги запазят за следващите поколения и да популяризират автентичната родопска музика, могат да разгледат представянето на проекта в wemakeit. Там подробно е обяснено за какво и как ще се използват събраните средства. В зависимост от размера на дарената сума, участниците получават подарък – компакт диск и ръчно изработен от хората в селото сувенир.

Нужни са 4 900 евро, за да запазим родопските песни, да ги разпространим по света и да зарадваме възрастните хора в едно българско село. Българите в Австрия също можем да дадем своя принос за тази кауза.

Крайната дата за набиране на средства чрез wemakeit е 7 април 2016 г. Ако до тогава сумата от 4 900 евро не бъде събрана, изпратените до този момент пари ще бъдат върнати на дарителите.

Извадки от представянето на проекта в wemakeit:

Защо е важно да ни подкрепите?

  • Песните им са пъстро късче от културната ни идентичност!
  • Гласовете им имат специфично звучене, повлияно от Родопския диалект, също постепенно изчезващ!
  • Носиите им са уникални, наследени от поколения и самодейно поддържани според старата традиция!
  • В отдалеченото, обезлюдявашо се село, възрастните хора имат нужда от внимание и нови приятели!

За какво ще използваме парите:

  •  наем на професионалнo звукозаписно студио 500€
  • транспорт, хотел и храна за групата 1000€
  • смесване и мастеринг на звукозаписа 2000€
  • дизайн на обложката и художествена обработка 500€
  • печат на дискове и обложки в тираж 1000 1000€
  • организация и подготовка на кампанията 2000€
  • заплащане на бабите за ръчно изработени награди, в зависимост от поръчките може би 500€
  • такса за Wemakeit 6%, лихви за банковия превод 4-5%

Общият бюджет на кампанията е 7.500€, но за сумата над 4.900€ разчитаме на спонсори.

Плащането

от българска банкова сметка е препоръчително да осъществите чрез кредитна или дебитна карта Visa или Master, защото при банков превод се налагат такси от страна на Българските банки за чужбина. Ако все пак искате да направите превод, моля ползвайте дарителската банкова сметка на Фабрика за Идеи.

IBAN: BG63PRCB92301037654820

SWIFT: PRCBBGSF

ПроКредит Банк, България

Основание към сметката: Дряновските баби

Ако в този случай искате да получите награда, моля напишете телфонния си номер в полето за основание за на плащане. Ние ще се свържем с Вас.

Ако не ползвате онлайн банкиране, на Ваше разположение в офиса на Фабрика за Идеи на ул. Проф.Никола Михайлов 12 в София ще е спестовната касичка на кампанията.

 

Please follow and like us:

Category: актуално, благотворителност, България, култура, музика, планини, социална отговорност, традиция, туризъм

Leave a Reply