Пламен Димитров, президент на КНСБ: Делението на новодошли и стари членове ще бъде пагубно за европейския трудов пазар

8. март 2016 | By | Reply More

Пламен Димитров е президент на Конфедерацията на независимите профсъюзи в България (КНСБ) от 2011 г. Той е и член на Изпълнителния комитет на Европейската конфедерация на профсъюзите. Пламен Димитров бе на посещение във Виена по повод официалния старт на проекта на австрийските профсъюзи (ÖGB) за юридически консултации по трудови и социални въпроси, осъществяван с подкрепата на австрийското Министерство на труда, социалните въпроси и защита на потребителите. 

Интервю Елица Ценова

plamen dimitrov


Г-н Димитров, кои са основните предизивикателства, пред които са изправени международните профсъюзни организации в днешното време на икономическа криза, динамични промени и несигурност?

Това е много сложен и важен въпрос и аз Ви благодаря за него. Трудно ще ми бъде да разгледам всичките аспекти на темата, затова ще се опитам да откроя само три момента, по които работим не само профсъюзите, но и други социални и неправителствени организации.

Първият проблем е свързан с трансформацията на труда и неговата организация вследствие на новите технологии в сферата на услугите и производството. Дигиталните платформи, роботите поставят предизвикателства не за следващите десет, а за следващите пет години. В момента международните синдикати се опитваме да дадем отговор на въпроса как ще изглеждат новите работни места и каква закрила ще могат да получат работниците чрез своите синдикални организации, чрез законовата рамка, чрез колективния трудов договор и другите правни разпоредби. В цял свят, а от октомври миналата година и в България, по тази тема работят изследователски екипи. Този въпрос трябва да изясни проблема с квалификацията на трудещите се. На световния форум в Давос официално се каза, че светът е изправен пред четвърта индустриална ревеолюция, която ще промени изцяло познатия ни бизнес модел и то в следващите пет години. Това ще измести гръбнака на обществото, тъй като квалифицираният труд все по-успешно ще бъде заменян с машини и роботи. Неминуемо идва въпросът как обществата ще се преорганизират, за да продължат да се развиват и да вървят напред.

Втората важна тема засяга емигрантството и то трудовото емигрантство в глобален, а не само в европейски мащаб. В последните десетилетия мигрантската вълна набра скорост. Днес в света има 400 млн. мигранти, които в една или друга регулярност напускат за постоянно или за определени интервали от време родните си места. 60 млн. от тях са бежанци от войни. Тези цифринепрекъснато нарастват. Едва в последните пет години Европа разбра, че не става въпрос за разделение по оста развит Север-изостанал Юг. Трябва да сме наясно, че през следващите години към Европа устойчиво ще пристигат огромни мигрантски потоци, не знам дали ще са един, един и половина или два милиона човека годишно. Те също ще изправят пред предизвикателства социалния модел, който и без това е проблемен заради демографската криза. Идват хора с много ниска квалификация, за които вече няма работа, тък като, както казах и по-горе, тя вече се върши от машини и роботи.

Третият голям проблем е бедността и неформалната икономика. Досега той се отнасяше само за страните от третия свят, но в последните десет години световната карта драстично се промени. Вследствие на миграционните процеси, за които стана дума вече, се появяват групи, които отиват на дъното и са готови да работят без никаква закрила и в лоши условия, правейки дъмпинг на останалите работници.

Всички тези проблеми, които стават все по-видими и тежки, взети заедно, поставят огромни предизвикателства не само пред синдикатите, но и пред обществата и държавите. Ако бързо не намерим устойчиви решения, нещата ще станат трудно управляеми. Затова казвам, че аз съм умерен песимист. За три години ЕС не може да намери решение на проблема с 1,5 млн. мигранти, а какво става, ако се сблъскаме с нещо по-голямо?

В последните години Европейската комисия изпраща все по-отчетливи сигнали за ограничаване влиянието на колективните трудови договори. Как ще отговорят профсъюзите на тази тенденция?

Аз съм убеден, че без да има справедливост в отношенията между труда и капитала, няма устойчиво общество. Ще припомня, че след три години международната организация на труда ще чества своята сто годишнина. Тя е създадена през 1919 г., само две години след Октомврийската революция в Русия. Казвам това, защото смятам, че трябва да има баланс в международните трудови норми, за да не се стига до революции. И ако някои забравят, 100-годишнината на МОТ ще припомни отново, че синдикатите не боравят с някакви измислени инструменти. Колективните трудови договори са най-добрият начин измислен в съвременния свят за внасяне на справедливост в производствения процес и то на ниските нива, там, където се произведжда брутният вътрешен продукт.

Пламен Димитров и юридически съветник Милена панева на откриването на безплатните правни консултации в ÖGB

Пламен Димитров с австрийския си колега Ерих Фолгар и юридическия съветник Милена Панева на откриването на безплатните правни консултации в ÖGB

В кои области е най-активно сътрудничеството на КНСБ с австрийските профсъюзи?

Трябва да подчертая, че още от самото начало на трансформация на българските профсъюзи, ние имахме подкрепата на ÖGB. Те бяха първата организация от т.нареч. „западен свят”, която ни протегна ръка. Австрийските ни колеги бяха убедени, че не само новосъздаващите се профсъюзи имат бъдеще, но че и старите синдикати могат да се променят и да защитават ефективно интересите на трудовите хора. Още навремето нашият председател Кръстьо Петков и Ричард Фалбер от чешките профсъюзи пренесоха модела на австрийските профсъюзи. По примера на ÖGB ние можахме да започнем на чиста синдикална основа, без партийна зависимост и влияние на други интереси, правейки възможно само работниците да имат думата какво и как да правят профсъюзите. Взаимствали сме много от структурата и организацията на тукашните синдикати, макар че има още много какво да се желае.

Последното, което сме направили по примера на ÖGB, е електронната платформа „Синдикат’, която към момента обхваща 10% от членовете ни, но имаме амбицията в близките години да покрие всичките ни 300 000 члена. В Австрия вече имат електронна връзка с всеки отделен човек, но все пак техният модел е изграждан в продължение на 25 години с много надграждане и адаптация.

В последните месеци в Австрия се повдигна темата за ограничаване на свободното движение на хора в ЕС и въвеждане на ограничения на пазара на труда за източноевропейските работници. Мислите ли, че могат да настъпят промени в свободния достъп на българите до трудовия пазар?

Според мен е изключително важно ЕС да погледне равнопоставено и равностойно на всички свои държави-членки и работници, за да може да бъде устойчив и силен. А той трябва да бъде такъв, за да може да посрещне предизвикателствата, за които говорехме, и за да бъде икономически конкурентен на Азия и САЩ. Ако знанията, уменията и талантите на хората не бъдат интегрирани и отново започнем да се делим на периферия и център, на стара и нова Европа, на българи и румънци, на новодошли и стари членове, това ще бъде пагубно не само за ЕС, но и за европейския трудов пазар, европейската индустрия и икономика като цяло.

Австрийските профсъюзи вече официално предлагат безплатни юридически консултации по трудови и социални въпроси на български език. Каква ще бъде ползата за българските работници в Австрия от тази нова услуга?

Много е важно българите в Австрия да знаят, че има едно място във Виена, където те могат да получат помощ и подкрепа на родния си език. Работихме по този проект две години и съм благодарен на съдействието на австрийското министерство на труда

Убеден съм, че с откриването на тази позиция тук поставяме само началото. В Германия работим по този начин вече 4 години. Пожелавам много успех на офиса тук.

______________

Още по темата:

Официално започна проектът за безплатни правни консултации по трудови и социални въпроси към австрийските профсъюзи

Австрийските профсъюзи ще предлагат правни консултации по трудови въпроси на български език

 

 

Category: Aвстрия, България, Виена, интервю

Leave a Reply