banner ad

Андреевден или Мечкинден

30. ноември 2015 | By | Reply More

Образът на мечката в българския фолклор е различен и понякога противоречив. Мечката има силата да лекува, да предпазва от болести и да дарява плодородие, но едновременно с това е и символ на огромна физическа мощ, която може да пречупи живота само за няколко мига… Днес имен ден празнуват: Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, но и Първан, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка.

andreev-den

Свети апостол Андрей Първозвани

На 30 ноември православната църква почита паметта на Свети апостол Андрей Първозвани. В народния календар празникът се нарича Андреевден, Едрю, Едреевден и др. А мечката неизменно присъства в ритуалите и наричанията, защото се счита, че светецът е неин повелител. Затова Андреевден се нарича още Мечкинден. Според народните вярвания на този ден започва зимата, а денят нараства, както казват хората, с едно просено зърно. Още в навечерието на празника или в настъпилото ранно утро всяка домакиня приготвя вариво от царевица, жито, фасул, леща, ечемик, овес, царевица, боб, нахут или лимец. Това се прави, за да едреят посевите, тъй както наедряват сварените зърна. Жените раздават от варивото, за да е плодовита годината.

В българските земи на север от Балкана, Андреевден се почита като празник на мечките, познат под името „Мечкин ден“. Според народното предание някога св. Андрей бил самотен отшелник в планината. Там обработвал малка нива, но една мечка изяла вола му. Разгневеният земеделец успял да улови звяра, впрегнал го в ралото вместо вола и го подчинил на волята си. Оттогава яздел мечката и обработвал земята си с нейна помощ. Затова светецът се тачи като патрон на мечките и като техен покровител.

Друга легенда разказва как отдавна, в едно семейство с малко момиченце починала жената. Бащата се оженил повторно за жена, която също имала момиче. Мащехата карала заварената щерка да върши цялата къщна работа, тормозела доведеното момиченце и никога не била доволна от него. Веднъж, в люта зима, дала на девойката черна вълна и заръчала да я пере, докато стане бяла. Детето отишло на реката, прало цял ден, измръзнало, но така и не избелило вълната. Заплакало жално, защото не смеело да се прибере вкъщи, там го очаквала злата мащеха. Внезапно пред него се появил белобрад старец, който попитал защое толкова тъжно. Като разбрал каква го мъчи му поръчал следното: Да се наметне с вълната и да се прибере в къщибез да се страхува. После изчезнал. Детето дълго чукало на затворената врата, а когато жената на баща му отворила, застинала от изумление – пред нея стояло златно момиче, което сияело като слънце. Решила да изпрати и своето дете, та и него да позлатят. Ни дъщера й била мързелива, едвам стигнала реката, хвърлила къделята и седнала на брега да си почива. Дълго време никой не идвал. Измръзнало и заплакало, а щом заплакало, се появил и старецът. Попитал и него защо плаче. Получил груб отговор, че чака да бъде позлатена като доведената си сестра. Вълшебникът кротко я изслушал и я помолил да си наметне вълната, с която да си отиде в къщи. Момиченцето грабнало вълната и тръгнало. Майка му го чакала до вратата с нетърпение. Щом чула стъпките му, бързо отворила. Но още по-бързо я затворила, защото пред нея стояла голяма черна мечка. Така злата мащеха и невъзпитаното й дете били наказани. Оттогава в деня на Свети Андрей разказват тази приказка.

 

Please follow and like us:

Category: Меланж, празници, традиция

Leave a Reply