Есенно настроение из винарските улици на Австрия

12. октомври 2015 | By | Reply More

 Живописните винарски улички са запазената марка на австрийското винопроизводство

wildendürnbach малка

Wildendürnbach – намира се в най-северната част на Вайнфиртел, на границата с Чехия

Културата на виното в Австрия води началото си още от времето на римската колонизация, но първите стандарти в лозарството и винарството са свързани със средновековните манастири и техните стопанства. Запазените живописни винарски улички (Kellergasse) от края на 19-ти и началото на 20-ти век с миниатюрни изби в края на всеки лозов парцел издават дълбоки традиции не само в обработването на гроздето, но и в удоволствието от неговата консумация. Лозовите насаждения в Австрия са около 52 000 хектара, разположени в източните и югоизточните провинции Долна Австрия, Бургенланд, Щирия и Виена. В края на 80-те и през 90-те години са обособени 16 винарски региона със специфични почвени и климатични условия, позволяващи да се търси персоналност на вината. По-известните от тях са Вахау, Кремстал, Камптал, Вайнфиртел, Трайзентал (тук се правят най-добрите грюнери и ризлинги) и Терменрегион в Долна Австрия, района около езерото Нойзидел и Среден Бурганланд, Североизточна и Южна Щирия. В страната има около 20 000 производители на грозде и вино, като преобладават семейни винарни, обработващи между 5 и 25 хектара лозя и произвеждащи между 30 000 и 200 000 бутилки. Значителна част от тях са експортно ориентирани и все пак 73% се продават на вътрешния пазар. Отглеждат се няколко десетки сортове грозде, като се набляга на белите (70%). Образът на австрийското винопроизводство е доминиран от местни сортове като Грюнер Велтлинер, Ризлинг, Велшризлинг, Вайсбургундер, Мускателер, Цирфандлер, Ротгипфлер, както и Цвайгелт, Блауфренкиш и Санкт Лаурент за червени вина.

Kellergassenfest Winden

Kellergassenfest Winden

Mailberg

Mailberg – Weinviertel

Модерната винена история на Австрия започва през 80-те години след един международен скандал (1985), когато в австрийски десертни вина е открит диетиленгликол. Обществеността е шокирана и за известно време вината с австрийски етикет изчезват от международните пазари. Правителството работи активно и за няколко деситилетия успява да изгради положителен винен имидж на страната. Съществен двигател на промяната е създаденият през 1986 г. Австрийски винен борд (Austrian Wine Marketing Board). Производството на вино се превръща в отрасъл за развитие на селските райони като се набляга изцяло на местни сортове с бутикова визия и качество. Държавната политика се ориентира към подпомагане на разнообразието във винената индустрия, в лицето на частни производители и умишленото избягване на монопол в тoзи бранш. Подобно на новите тенденции в световното винопроизводството се залага повече на изявата на тероара* на вината, които определят и високото качество, отколкото на високи добиви и промишленото отглеждане на лозята.

От 2003 г. е въведена собствена система на апелациите DAC (Districtus Austriae Controllatus) като индикация на определени региони и сортове качество. В тази най-престижна категория засега са включени грюнери от Вайнвиртел, грюнери и ризлинги от Трайзентал, Кремстал и Камптал и блауфренкиш от Среден Бургенланд. Въвеждането на DAC – зони е и начин да се избяга от германската система.

austria-wine-map-excerptСортове вина

Ризлингът в Австрия е доста по-различен от този в Елзас, където се смята, че сортът си е в къщи. Типичните за него петролени нотки (нафта, дзифт или газ) отсъстват в Австрия, при което тероарът доминира над характеристиките на сорта. Затова австрийският ризлинг е подчертано плодов с различни нюанси на праскова, кайсия, мед, цитрус, мъх, към които някои тероари добавят усещането за камък и морски бряг. Тайната на винарите в алпийската държава е Грюнер Велтлинер, който заема 33% от лозята. В миналото никой не се е отнасял сериозно към този стар местен сорт и често е бил „подобряван“ с други. Единият му родител е Траминер, но другият е неизвестен. През 80-те години винари от Вахау решават да проверят действителния потенциал на Грюнера като ограничат добивите и поемат риска да изчакват оптималното узряване на плода, което понякога означава гроздобер през ноември. Резултатите се оказват изненадващо добри и примерът е последван от съседните винарски райони – Кремстал, Камптал, Ваграм, Трайзентал и Вайнвиртел. Заради богатството от нюанси в аромата и вкуса някои критици определят белите австрийски вина като барокови.

тероара*Това са преди всичко почвите и климатът, които определят специфичния вкус и узряването на гроздето в определени райони, микрорайони или отделни парцели. От значение е също ориентацията и наклона на лозето. Заради капризите на геологията понякога разстояние от един метър може да се окаже граница между два съвсем различни тероара. Установено е, че при големите вина спецификите на тероара доминират над характеристиките на сорта и точно това гъделичка трайния интерес на ценителите

www.weinstrasse.co.at

www.weinviertel.at

www.kellergassen.weinviertel.at

 

 

 

 

Please follow and like us:

Category: Меланж

Leave a Reply