За бежанците, мафията и срама

1. септември 2015 | By | Reply More

Случаят с мъртвите бежанци постави нови проблеми пред европейските политици и събуди нови емоции и настроения сред гражданите

Текст Мария Колева

снимка Ройтерс

снимка Ройтерс

Четирима се оказаха българите, замесени в случая със смъртта на 71 бежанци, открити в хладилен камион на магистрала в Австрия. Според решението на унгарския съд, те ще останат в ареста за един месец, докато им бъдат повдигнати обвинения – в Унгария за трафик на хора и мъчение с цел постигане на парична облага, а в Австрия най-вероятно ще са свързани със смъртта на хората.

Трагедията е неописуема. 71 човека, сред които и 4 деца, най-малкото на годинка, са били натъпкани на площ от 15 кв.м. Петима е трябвало да си поделят един кв.м. Аутопсиите на част от труповете показват, че са починали от задушаване. Кой, къде и с каква цел е натоварил тези хора в камиона все още не е съвсем ясно. Кога и защо е спряла климатичната инсталация? За къде са пътували? И тримата задържани българи, които застанаха пред съда в Кешкемет, обжалват решението и твърдят, че са невинни. Според полицаите те са последната и най-малка брънка в структурата на добре организирана международна мрежа за трафик на хора. От къде тръгва тя и кой е въвлечен в нея предстои да разберем.

Докато чакаме обединените сили на полицията от няколко държави да си свършат работата, вицепремирът Меглена Кунева призова българите да се срамуват. По националното радио тя обяви: „Трябва да ни е срам, че българи са замесени в това отвратително престъпление.” Сърдечно благодарим за призива, г-жо Кунева! Но по вашата логика ние не трябва да вдигаме глава от срам, защото, ако подхванем темата, то българи са замесени и в пълното съсипване на българското здравеопазване, където също има немалко жертви. И да, много от живеещите в Австрия българи, се срамуват и им е болно, че името на страната ни отново се споменава във връзка с престъпление, защото повод за национална гордост местни медии рядко ни дават. Способността да се срамуваш или да се чувстваш неудобно от действията на хора, с които принадлежиш към една и съща група, е естествен човешки коректив на нередностите.

„Когато разбрах за случката бях на работа и веднага споделих с колегите, че не мога да си представя какъв човек е способен на такава жестокост. След като стана ясно, че става дума за българи, избягвам да коментирам темата. Срам ме е.” Това сподели моя приятелка по повод новините в австрийските медии.

„Знам, че деянието не трябва да се обвързва с националността, но ми е болно, че отново сме в черните хроники.” Това пише наша читателка във Фейсбук под новината за българското участие в трагедията.

„Вината е индивидуално нещо. Не мога да се срамувам, заради някакви хора, готови за пари да погубят човешки живот. Но ми е тъжно”, споделя друг читател.

„От снимките ясно се вижда, че тези не са българи. Те са от рИмското население, което само извън страната ни се води българско.”, настояват патрЕотите по форумите.

Една много голяма част от хората е заета да коментира дали ромите и чужденците с български паспорт могат да се считат за българи. Като че ли „чисти” българи не могат да извършат подобно престъпление, като че ли други нации нямат своите престъпници и като че ли прецизното установяване на националността на извършителя ще промени по някакъв начин грозното деяние.

Аз лично се срамувам, че след толкова години преход България продължава да е най-бедната държава в ЕС, че след толкова европейски средства и програми, ромите продължават да бъдат безкрайно далеч от интеграция в обществото, че десетки семейства напускат родината си, в която на теория има демокрация и няма война, за да търсят по-добър живот. Какво ще кажете за тази гледна точка към срама, г-жо Кунева?

Опасният път през Западните Балкани

Извън чисто емоционалните въпроси, свързани с българското участие, случаят с мъртвите бежанци постави с особена острота нови проблеми пред европейските политици и събуди нови емоции и настроения сред гражданите.

Ако досега вниманието бе насочено предимно към прииждащите по Средиземно море бежанци, сега вече е ясно, че един от най-страшните и трудни за овладяване маршрути минава през Западните Балкани. Последните данни на Frontex, агенцията за граничен контрол на ЕС, сочат, че пътят през Македония, Сърбия, Унгария до Австрия днес е много по-често използван отколкото морският. Само за периода януари-юли тази година по него към Австрия са минали 102 342 човека или с 10 000 повече отколкото през Средиземно море. Очакванията за нови 750 000 бежанци ясно показват, че трафикът на хора в този регион ще продължава да бъде доходоносен бизнес. И към момента има достатъчно сведения за безпричинни въоръжени нападения и насилие над беззащитни хора, за обири и изнудване от различни местни групировки, за търсене на подкупи от по 100 евро от сръбските гранични власти.

Нарастване броя на нелегално преминаващите границите през Западните Балкани в цифри източник на графиката Frontex

Нарастване броя на нелегално преминаващите границите през Западните Балкани в цифри
източник на графиката Frontex

Австрийският вестник „Дер Щандарт” разкри, че за придвижването си до Западна Европа бежанците имат две опции – да използват услугите на добре организираните структури, често свързани и ползващи се с протекцията на висши чиновници, или да платят на някой от многобройните каналджии, покриващи пътя до Германия. И ако корените на големите организации са предимно в Турция, то по-малките и временни канали произхождат от Румъния, Сърбия, Унгария и България. Новосъздадените групировки се движат от принципа за бързата печалба на всяка цена. Пътят от Турция до Германия струва на търсещите нов живот между 7 000 и 15 000 евро според условията за пътуване. Един шофьор на нелегален бус получава най-малкия дял от „плячката” – около 500 евро. За не малко хора това са доста пари и те са готови да поемат риска от осъществяване на нелегален трафик. Английският „Гардиън” съобщава, че има основания да се вярва, че много престъпни групировки от самата Сирия също са въвлечени в каналите за прехвърляне на хора.

Ясно е, че в става дума за големи международни структури, в които парите, а не националността на участниците, имат значение.

Съчувствие, засилен контрол и решителни мерки

Случаят с откритите в камион трупове на 71 човека предизвика и вълна от съпричасност в австрийското общество. В понеделник повече от 20 000 души излязоха да демонстрират по улиците на Виена с искане за по-хуманно отношение към бежанците. Започнаха доброволни акции за събиране на дрехи и храна.

В опитите си да не позволят трагедията да се повтори, Австрия и Унгария засилиха контрола по границите, предизвиквайки километрични опашки. Унгария завърши изграждането на ограда около границата си.

Там, където преди само 25 години падаха стени и се зачертваха граници, започват да се изграждат нови бариери.

Мигранти на сръбско-унгарската граница, 31 август 2015.  снимка: REUTERS/Marko Djurica

Мигранти на сръбско-унгарската граница, 31 август 2015.
снимка: REUTERS/Marko Djurica

Само до средата на август тази година в алпийската република са заловени около 500 каналджии, на практика толкова, колкото за цялата 2014 г. Австрия подготвя промени в законодателството си, предвиждащи по-тежки наказания за нелегален трафик на хора.

Европа осъзна, че е изправена пред най-голямата бежанска вълна от Втората световна война насам и че само единни действия ще й помогнат да се справи с проблема. Рекордният брой бежанци, неправомерното им разпределение, растящият брой загинали и многобройните случаи на насилие, накараха европейските лидери да се опитат да намерят общ  ясен план за организация и интеграция. Това се очаква да се случи на извънредната среща на външните министри  на страните от ЕС, насрочена за 14 септември.

Има много възможности българската държава да покаже, че като равноправен член на ЕС може да работи ефективно и професионално за разбиване на международните мрежи за нелегално превозване на бежанци през Западните Балкани. Между впрочем вече стана ясно, че българските служби са съдействали активно за залавянето на заподозрените по случая с камиона лица. Всеки един от нас отговаря за собствените си действия и от нас самите зависи дали ще се гордеем или срамуваме от постъпките си. Защото вината и отговорността са индивидуални и нямат връзка с националността. И защото освен за жестоки престъпления, в случая става дума и за надежда, човечност, протегната ръка. Уви, за положителните примери чуваме по-рядко, защото доброто няма навика да крещи.

 

 

Please follow and like us:

Category: Aвстрия, актуално, България

Leave a Reply