Урок по родолюбие

2. март 2015 | By | Reply More

Всеки национален празник се превръща в опит за измерване на патриотизма

Текст Мария Колева
LewskiНационалният празник някак ме връща назад във времето, когато синът ми беше на около 6 г. Тогава реших да му предам първия урок по патриотизъм. В един мразовит 19 февруари го заведох на честване на годишнина от смъртта на националния ни герой Левски пред паметника му в центъра на София. Мислех си дали не трябва да започнем тези уроци с някакво по-щастливо събитие от нашата история. Българите обаче сякаш предпочитаме да почитаме смъртта по-тържествено и по-често от раждането.

Разказвах на 6-годишния си малчуган какъв невероятен човек е бил Апостола, а той ме гледаше неразбиращо и зъзнеше в дебелото си яке. Изглежда, разказът за създаваните от Дякона революционни комитети из цяла България и иде ята му за „чиста и свята република“ не можеха да стигнат до детското съзнание. Затова се върнах към най-ранните години на героя: „Той бил много пъргав и силен. Скачал най-надалече и всички казвали, че има лъвски скок. Затова и го нарекли Левски“.

„А, ЗНАЧИ Е БИЛ КАТО СУПЕРМЕН!“ – синът ми най-после успя да намери достоен аналог на националния ни герой в анимационния си свят. „Да, като Супермен – съгласих се аз. – Искал е хората да живеят щастливо и свободно.“ „А защо тогава са го предали?“ Въпросът се заби в мен и прехапах устни. Май още е рано да си говорим за предателството.

Пред паметника се бяха строили „партийни и държавни ръководители“, течаха речи. Детето стискаше букета и търпеливо чакаше да дойде време за поднасяне на цветя. „Сигурно и на Левски му е било студено“, с тракащи зъбки заключи момчето ми. „А ти искаш ли да си герой като Левски?“, попитах го аз, спомняйки си за едно съчинение в училище. „Не, не искам. Искам у дома“, отекна в мен болезнено откровеният отговор.

В годините на социализма в гимназията имахме предмет „Военно обучение“. Освен че ни учеше как се сглобява и разглобява автомат, учителят ни обясняваше и що е то патриотизъм. Това било да можеш да умреш за родината си. В разделения с желязна завеса тогавашен свят се страхувахме от врага и войната. Затова беше важно да знаем как се борави с оръжие и да бъдем патриоти до смърт. Но днес не се налага да се жертваме героично за отечеството.

ТОГАВА КАК ДА ОБЯСНЯ НА СИНА СИ КАКВО Е ПАТРИОТИЗЪМ? Това е от онези сложни неща, които е по-лесно да кажеш какво не са, отколкото какво са. Нали Ботев, който е обичал Левски като брат, беше казал: „Най-голямата добродетел в света е любовта към отечеството, но какво да правиш, като малцина са тия хора, които да разбират, че тая добродетел е естествено основана на друга – любовта към ближния“. Сред толкова омраза и ненавист към ближния в ежедневието ни как да разпознаем любовта? Във времена, когато не се налага да умираме за родината, патриотизъм е да си платиш данъците, да си изхвърлиш боклука в кофата вместо на улицата, да си оставиш колата на паркинг, вместо да заемеш тротоара, да спреш на пешеходна пътека. Патриотизъм е да помогнеш на нуждаещия се, да направиш добро, да дерзаеш напред.

„Мамо! – синът ми нетърпеливо ме дръпна за ръкава на палтото. – А днес има ли герои като Левски?“ À сега де! „Ти как мислиш?“, върнах въпроса, за да спечеля време за отговор. „Не знам. Но можем да кажем на телевизията ДА НАПРАВИ КАСТИНГ И ДА ГИ НАМЕРИМ.“

„България търси талант“, „Мюзик Айдъл“, „Милионер търси съпруга“, „Фермер търси жена“… Защо пък да не си потърсим и един нов Левски! Желаещи да се яват на кастинг?!? Със сигурност ще има!

Текстът е публикуван за първи път в списание А4 бр.4/2012 г.

__________

Още по темата:

Урокът по патриотизъм се отлага. Засега.

Please follow and like us:

Category: България, празници, традиция

Leave a Reply