banner ad

Нови правила в наследяването засягат българите в чужбина

23. ноември 2014 | By | Reply More

Близо 1.5 млн. българи, живеещи зад граница, и техните близки и роднини в чужбина и в България може да се окажат засегнати от Европейския регламент, с който се установяват общи норми в областта на наследяването. 

 Автор: адв. Д. Коруджиева, член на САК

LawЕвропейските регламенти имат задължителна сила за държавите членки [1] и се прилагат пряко. С оглед на това задължение, в сила влизат нови правила при наследяването, установени с Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета [2] от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство.

Съгласно чл. 84 Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година ще се прилага от 17 август 2015 година по отношение наследяването на лица, които са починали на датата или след 17 август 2015 г. [3]. Избор на приложимо право и разпореждания с имущество в случай на смърт, направени преди тази дата, са валидни при специални условия, предвидени в регламента [4].

Цели на Регламента

Една от целите [5] на горепосочения Регламент е отстраняването на пречките пред свободното движение на хора, които днес са изправени пред трудности при упражняване на правата си в областта на наследяването с трансгранични последици. Приема се, че в европейското пространство гражданите трябва да могат да организират предварително въпросите на своето наследство. По ефикасен начин следва да бъдат гарантирани правата на наследниците и заветниците, на други лица, близки на починалия, както и на кредиторите на наследството. За да бъдат постигнати тези цели, регламентът обединява разпоредбите относно компетентността, приложимото право, признаването или, според случая, приемането, изпълняемостта и изпълнението на съдебни решения, автентични актове и съдебни спогодби и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (ЕУН).

Приложимо поле на Регламента

Приложното поле на регламента обхваща всички гражданскоправни аспекти на наследяването на имуществото на починало лице, а именно всички форми на прехвърляне на активи, права и задължения в случай на смърт, било то доброволно прехвърляне по силата на разпореждане с имущество в случай на смърт или прехвърляне по силата на наследяване при липса на завещание.

Какво е значението на приложимото право при наследяване? Може да се каже, че значението му е огромно, тъй като то урежда практически всички въпроси, свързани с наследяването, например: времето и мястото на откриване на наследството; определянето на наследниците по закон или по завещание, на съответните им наследствени дялове и на задълженията, с които евентуално може да бъде обременено наследството;  способността за наследяване; неспособността за наследяване поради недостойнство; правомощия на наследниците или изпълнителите на завещанието; отговорността по задълженията на наследството; запазена част и разполагаема част, други евентуални ограничения на разпореждането със собственост и др.  В чл. 23 на Регламента изчерпателно е посочен обхвата на приложимото право [6].

В какво се състоят собствено новите правила, съгласно Регламента?

1)      Голямо е значението на обичайното местопребиваване по отношение на приложимото право по въпросите на наследяването. И тук всъщност се коренят промените, касаещи наследяването: освен ако в регламента не е предвидено друго, приложимото право по въпросите, свързани с наследяването, е правото на държавата на обичайно местопребиваване на починалия към момента на смъртта му [7]. Не случайно, в публикации в пресата [8] се изтъкна значението на документа за многобройната българска общност в чужбина – тъй като спрямо обичайното местопребиваване на тези български граждани ще се определи съответно приложимото право, съгласно което ще се регулират въпросите във връзка с наследяването. В регламента обичайното местопребиваване е прието като основен критерий.

Мястото на обичайното местопребиваване обикновено съвпада с мястото, където се намира и имуществото на наследодателя, но също така, следва да се отбележи, че  може да възникнат и трудности от гледна точка на доказването, кое именно е било обичайното местопребиваване. В коментари на Регламента, се изтъква, че приемането на обичайното местопребиваване (вместо гражданството) като съответен критерий увеличава гъвкавостта, но все пак обичайното местопребиваване може да е трудно за доказване, а гражданството съответства на доживотна принадлежност на едно лице към дадена правна система [9].

2)      Налице е обаче възможност за избор на приложимото право, различно от правото по обичайното местопребиваване на лицето. Съгласно Регламента, всяко лице може да избере за приложимо право по въпросите, свързани с наследяването му, правото на страната, чийто гражданин е към момента на избора или към момента на смъртта. Т.е. всеки български гражданин ще може да избере да се прилага българското право, а ако лицето притежава  повече от едно гражданство, то може да се избере правото на която и да е от държавите, чийто гражданин е.

Съгласно Регламента, всяко лице може да избере за приложимо право по въпросите, свързани с наследяването му като цяло, правото на държавата, чийто гражданин е към момента на избора или към момента на смъртта.

Изборът се прави изрично в изявление под формата на разпореждане с имущество в случай на смърт /завещание/ или е виден от условията на такова разпореждане. Материалноправната действителност на акта, с който е направен изборът на право, се урежда от избраното право. Изменението или отмяната на избора на право се извършва в съответствие с изискванията относно формата при изменение или отмяна на разпореждане с имущество в случай на смърт.

В цитираното по-горе обобщение – коментар на проф д-р Бурхард Хес, д-р Кристина Мариотини и Селин Камара, подобна разпоредба смекчава страничните последствия от потенциалната абстрактност и неадекватност на обичайното местопребиваване като общо правило [10].

3)      Съгласно член 21, пар. 2 на Регламента [11], се предвижда, че когато от всички обстоятелства е видно, че наследодателят е бил по-тясно свързан с държава, различна от държавата на обичайното му местопребиваване, по отношение неговото наследяване следва да приложи правото на държавата, с която е бил по-тясно свързан [12].

Ето и един пример. Български гражданин живеещ в Австрия и имащ постоянно пребиваване там, може да бъде наследен по два начина съгласно Регламента:

–        По правото на държавата на обичайно местопребиваване на починалия към момента на смъртта му – т.е. Австрия;

–        Да избере приложимото право, различно от правото по обичайното местопребиваване на лицето със завещателно разпореждане. Това може да е българското право и тогава въпросите, касаещи наследяването ще се уреждат по българското право;

Ако не е направен избор, но когато от всички обстоятелства е видно, че наследодателят е бил по-тясно свързан с държава

4)      Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година предвижда издаването на Европейското удостоверение за наследство (ЕУН). Най-напред обаче, следва да се подчертае, че съгласно регламента използването на Европейското удостоверение за наследство (ЕУН) не е задължително и не следва да замества съществуващи национални удостоверения. Съгласно Регламента,  ЕУН следва да е стандартно удостоверение, предназначено да даде възможност на наследници, завещатели, изпълнители или администратори да докажат своя правен статут и/или права. Процедурата за получаване на ЕУН е регламентирана в членове 65—68 от Регламента. Смята се [13], че поради причината, че ЕУН е незадължителен инструмент, вероятността да бъде използвано е малка. Недостатък се явява и това, че връзката между ЕУН и националните удостоверения остава неуредена, като така се създава значителна несигурност до изясняването на този въпрос от Съда на Европейския съюз.

Последиците, евентуалните трудности и ефекта от Регламента, разбира се ще бъдат проявени след влизането му в сила и тогава ще е по-лесно да бъдат откроени неговите най-важни норми, наложени промени и нови моменти. Настоящият коментар има за цел само да маркира някои от новите моменти, които субективно считаме за важни.

____________________

[1] Borchardt, Klaus-Dieter, The ABC of European Union Law, The Legal Order of the EU, Publications office, EU, 2010, page 79;

[2] ОВ L 201 от 27.7.2012 г.

[3] С изключение на членове 77 и 78, които се прилагат от 16 януари 2014 г., и членове 79, 80 и 81, които се прилагат от 5 юли 2012 г.

[4] Вж. Преходни разпоредби, чл. 83: 1. Настоящият регламент се прилага по отношение на наследяването на лица, починали на датата или след 17 август 2015 г..

2. Ако починалият е избрал приложимото към наследството му право преди 17 август 2015 г., този избор е действителен, ако отговаря на условията, предвидени в глава III, или ако е действителен при прилагане на нормите на международното частно право, действали към момента на избора в държавата на обичайно местопребиваване на починалия или в която и да е от държавите, на които е бил гражданин.

3. Разпореждане с имущество в случай на смърт, направено преди 17 август 2015 г., е допустимо и действително по същество и във формално отношение, ако отговаря на условията,  предвидени в глава III, или ако е допустимо и действително по същество и във формално отношение при прилагане на нормите

на международното частно право, действали към момента на съставяне на разпореждането в държавата на обичайно местопребиваване на починалия или в която и да е от държавите, на които е бил гражданин, или в държавата членка на органа, който урежда наследяването.

4. Ако дадено разпореждане с имущество в случай на смърт е било направено преди 17 август 2015 г. в съответствие с право, което починалият би могъл да избере за приложимо в съответствие с настоящия регламент, посоченото право се счита заизбрано като приложимо към наследяването право.

[5] т. 7 и 8 на Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета[5] от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство. /< http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32012R0650&from=BG>/

[6] Обхват на приложимото право

1. Правото, определено съгласно член 21 или 22, урежда наследяването като цяло. Това право урежда по-специално:

а) причините, времето и мястото на откриване на наследството;

б) определянето на бенефициерите, на съответните им наследствени дялове и на задълженията, с които може да бъдат натоварени от починалия, както и определянето на останалите наследствени права, включително наследствените права на преживелия съпруг или партньор;

в) способността за наследяване;

г) лишаването от наследство и неспособността да наследява като

недостоен;

д) прехвърлянето на наследниците, и според случая — на заветниците, на активите, правата и задълженията, съставляващи наследството, включително условията и последиците от приемането или отказа от наследство или от завет;

е) правомощията на наследниците, изпълнителите на завещанието и други управители на наследственото имущество, по-конкретно по отношение на продажбата на имуществото и плащанията към кредитори, без да се засягат правомощията, посочени в член 29, параграфи 2 и 3;

ж) отговорността по задълженията на наследството;

з) частта от наследственото имущество, която подлежи на разпореждане, запазените части и други ограничения относно разпореждането със собственост при смърт, както и претенциите, които близки на починалия лица могат да имат спрямо наследственото имущество или наследниците;

и) задълженията за възстановяване или отчитане на безвъзмездни прехвърляния, когато се определят дяловете на различните бенефициери; и

й) делбата на наследственото имущество.

[7] Чл. 21 пар.1 Освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго, приложимото право по въпросите, свързани с наследяването като цяло, е правото на държавата на обичайно местопребиваване напочиналия към момента на смъртта му.

[8] Напр. в Труд, 28.09.2014г., Нов ред за наследяване на емигрантите ни;

[9] Генерална дирекция за вътрешни политики, тематичен отдел „В“: Граждански и конституционни въпроси. Автори: проф д-р Burkhard Hess, д-р Cristina Mariottini, Магистър по право и Céline Camara, Магистър по право, Институт за международно, европейско и регулаторно процедурно право Max Planck в Люксембург; /<http://www.europarl.europa.eu/document/activities/cont/201301/20130110ATT58883/20130110ATT58883BG.pdf>/

[10] Генерална дирекция за вътрешни политики, тематичен отдел „В“: Граждански и конституционни въпроси. Автори: проф д-р Burkhard Hess, д-р Cristina Mariottini, Магистър по право и Céline Camara, Магистър по право, Институт за международно, европейско и регулаторно процедурно право Max Planck в Люксембург; /<http://www.europarl.europa.eu/document/activities/cont/201301/20130110ATT58883/20130110ATT58883BG.pdf>/

[11]  Когато, по изключение, от всички обстоятелства по случая е видно, че към момента на смъртта починалият е бил явно по- тясно свързан с държава, различна от държавата на приложимото право по параграф 1, за приложимо към наследяването право се приема правото на тази друга държава.

[12] В цит. съч. се посочва, че „Например, в случай че едно лице почине, след като наскоро се е преместило да живее в дадена държава членка, свързаните с неговото наследство страни (наследници, заветници и кредитори) могат да възприемат като неочакван факта, че неговото наследство се управлява от правото на държавата членка, в която починалият току що се е бил преместил. Като придава значение на правото на държавата, с която починалият е бил по-тясно свързан, клаузата за дерогация вероятно ще отговори на основателните очаквания на страните.“

[13] В цит. съч.

Заглавието и акцентите в статията са на Меланж Булгарен.



Daniela KorudjievaАдвокат Даниела Симеонова-Коруджиева е специалист по семейно и наследствено право (предбрачни договори, правна защита и съдействие при развод (по исков ред или по взаимно съгласие), наследствени правоотношения, делби (съдебни, доброволни, реституция). Завършила е Юридическия факултет на СУ“Св.Климент Охридски“, член е на Софийската адвокатска колегия, автор на редица специализирани статии и изследвания.

www.law-firm-bg.com

Please follow and like us:

Category: Aвстрия, България, закони

Leave a Reply