Проф. Волфганг Пезендорфер: Трябва да различаваме свободата от произвола

25. юни 2014 | By | 1 Reply More

Джендърният мейнстрийминг натрапва промяна в обществото под лозунга „еднакви възможности“

Интервю Бойчо Дамянов

Назаем от в.Новинар

mainstreamingПроф. Волфганг Пезендорфер е философ и основните му изследвания и дейност във Виенския университет са в областта на политическата философия. Близък е с консервативните и католическите среди в Австрия, от 1998 година е гост-лектор в Терезианската военна академия.

 

Проф. Пезендорфер, през последните години в Западна Европа и САЩ много активно се третира темата за джендърния мейнстрийминг и правата на сексуалните малцинства ЛСБТ. Какво представляват тези понятия и какво поражда тази активност?

Понятието джендър изразява психологичния или социален пол на личността за разлика от биологичния пол. Джендърът се разглежда като социален феномен, а не като естествен факт. Тази проява на пола възниква и се променя в резултат на взаимодействието между индивида, групата и обществото. С мейнстрийминг се изразява намерението дадена тема да се вкара в центъра на политиката.
Първият официален документ по тази тема бе една препоръка на ООН от 1995 г., след което и ЕС пое по този път. В Германия вече е част от коалиционното съглашение на новото правителство и дори е закрепено в конституцията, т.нар. джендър принцип. Това означава задължително всички закони и подзаконови разпоредби и документи да съдържат съответните джендърни изисквания. На министерствата и на органите за местно самоуправление им е наредено този принцип да е отразен във всички области на обществения живот.
В Австрия вече има изградена междуведомствена група по джендърните въпроси, която проверява и преработва всички закони, постановления и наредби. От 2003 г. вече има специални курсове за подготовка на джендър експерти. За всички служители на ръководни длъжности и постове има задължително обучение по тези въпроси. В междуведомствената работна група влизат без изключение представители на всички министерства, на конституционния съд, на върховния административен съд, на администрацията на омбудсмана, на парламента – главната задача е джендърното финансиране. Всеки разход най-внимателно се проверява дали е джендърно оправдан. По този начин се натрапва промяна в обществото под лозунга „еднакви възможности“.

Какво ви кара да гледате така критично на тези неща? 

Има достатъчно факти, които доказват, че хомосексуализмът е тясно свързан с педерастията, т.е. използването на малолетни. Най-страшното е, че се задължават детските градини и училищата, без знанието и участието на родителите, да извършват сексуално възпитание на децата. И ако родителите отказват, те биват принуждавани. В Германия вече има случаи, в които децата принудително се вземат от родителите и се поставят под надзор на държавата заради отказ да участват в часовете и мероприятията в т.нар. сексуално възпитание.
Родителите и обществото започнаха да се самоорганизират. За да избягат от терора на големите медии, започнаха да създават паралелни медии, обществени движения и групи.

Какви са промените, които настъпват в обществото в резултат на тази политика? Защо е този натиск от страна на ООН, на ЕС, на редица реномирани неправителствени организации? 

Основният проблем в резултат на тази политика е разграждането на семейството, то вече е размито като понятие.

Какво се цели със свободата на сексуалните малцинства? 

Освободената сексуалност означавало всякаква форма на сексуалност – трябва да има плурализъм, не може да има монопол, т.е. сексуалност само между мъж и жена. Главната цел е премахване на биологичната разлика между половете, постигането на безполов човек. Защо? Защото полът означава различия. А различията са източник на несправедливост според разбирането за абстрактното равенство.
Кратко разяснение. По какво си приличат всички хора? Най-важното – притежават способността да мислят. Но какво мислят – по това се различават. Ето защо конкретното осъществяване на абстрактното равенство изисква наличието на различия. Равенството се проявява в различието. Това означава – който иска да постигне конкретното равенство, трябва да уважава различието.
Грешката на джендърния мисловен модел е: различието е равно на несправедливост. А всъщност конкретното равенство е това, което съдържа в себе си различието. Ще дам и други примери: всички граждани са равни. Но в действителност има различия – между мъжа и жената, между по-млади и по-възрастни, между хората с различни професии, между хората с различни доходи, между хората с различно образование и т.н.
Има три форми на конкретно равенство – първо, пред закона. Второ, морално равенство – всеки решава според съзнанието си. За какво ще се определи, е негов избор, по това също се различават хората. Третото е нравственото в рамките на общността. Всеки е гражданин на държавата, но изпълнява различни функции. Винаги различието е конкретизация на равенството.

Защо тогава тази странна политика по отношение на половете?

Смятат, че абстрактното равенство е истинското равенство и че това е идеалът на свободата. И в това е коренът на грешката – не се вземат под внимание различията. Човек е свободен, но как се проявява неговата свобода – в различните конкретни решения, които взема – отива на работа, разговаря с познати, играе с децата си и т.н. Просто свобода няма.

Възможно ли е да бъде постигната целта и половите различия да изчезнат?

Ако на всекиго е ясно, че абстрактното равенство се проявява в различието, то не биха се допускали подобни, в т.ч. политически грешки. Просто трябва да приемем различията, те са естествени.
Другата грешка на защитниците на половото равенство е, че в своите виждания те имат предвид емпиричния човек, а не мислещия. Те акцентират на биологичните потребности на човека. Тяхната цел е цялостна трансформация на семейството и обществото. Това те наричат демокрация и плурализъм.
Трябва да различаваме свобода и произвол. Това, което те искат, е произволът. Стремежът към свобода е свързан с осъществяването на нещо добро. Произволът е осъществяване на интереси, нужди, влечения. И тук става подмяната на свободата с произвола, например сексуалния произвол.
Мисля, че цялото това движение за свободата на сексуалните малцинства се основава на грешка в мисленето. Премахва се защитата на брака и семейството. Въвежда се свобода на всички възможни форми на съжителство. Пълна легализация на абортите, възможност за промяна на името и половата идентичност и т.н.
В крайна сметка става дума не само за разрушаване на семейството, но и за създаването на нов световен ред. Под натиска на САЩ ООН провежда политика на ограничаване на населението на Земята. Преди няколко години бившият държавен секретар Хилари Клинтън по време на посещение в някои африкански страни ги призова да легализират абортите, защото били пренаселени. За пред обществеността целите не се казват открито, а се завоалират, но тези, които трябва да ги изпълнят, знаят за какво става дума. Няма действителност, действителността е конструкция. Това е част от идеологията на либерализма, в т.ч. и изчезването на нациите. В този смисъл джендъризмът пасва точно в тази конструкция.
Искам да подчертая, че данните, с които се борави, са фалшифицирани. Говорят за 10 на сто относителен дял на хомосексуалистите сред населението, а всъщност техният естествен дял е едва 0,15%. Изкривяванията идват оттам, че голяма част от изследванията, особено в САЩ, са правени сред затворници и затворнички, където делът на педофилите и лесбийките е много по-висок.
В резултат на тази препоръка на ООН ЕС създаде специална група от комисари, т.нар. група еднакъв шанс за развитие на жените. В действителност не става дума за изравняване на правата и възможностите на жените с тези на мъжете, а за размиване на утвърдилите се човешки форми на съжителство.

Факт е, че в обществото жените като цяло са по-зле поставени от мъжете.

Жените наистина получават 25% по-ниски заплати. Защо? Защото повечето жени предпочитат да работят в по-неангажиращи професии, които им дават възможност да имат семейство и деца. Те имат повече отсъствия, това също влияе на по-ниския доход. Става дума за няколко основни професии: секретарки, фризьорки, продавачки, 90 на сто от жените са в тези три групи. И това според джендър мейнстрийминга трябва да бъде променено. Изходът според тях е жените да бъдат насочвани в „мъжки“ професии, а момчетата да бъдат поощрявани да заемат „женски“ професии. Расте броят на назначените висши чиновници на длъжност „отговарящ за изравняването на възможностите“.

През 1999 г. ЕС прие Лисабонската стратегия, в която залегна изискването на всички нива на управление да бъде обезпечено обучение и контрол за равни възможности по отношение на джендър мейнстрийминга – всички области на живота да бъдат пропити с изискването за джендърно равенство. Като цел се поставя и премахването на половите стереотипи – постигане на икономическа независимост на двата пола и съвместяване на работа и семейство.

Това звучи положително.

Звучи добре, но тук искам да подчертая нещо много важно. Детето до 3-годишна възраст, дори до 4-5-годишна възраст, има нужда от пряка емоционална връзка, от лично, индивидуално отглеждане и грижи. Единствено майката е тази, която разбира неговия бебешки и детски език и поведение, преди да е проговорило. Това не е във възможностите на лелките и възпитателките в детската ясла и градина, колкото подготвени и съвестни да са те. В детската градина възпитанието се осъществява на стадния принцип, а не на човешкия разум. Най-силното и най-агресивното дете дава тона. Съчетаване на професия и семейство чрез повече места в детските ясли и градини – звучи добре, но в действителност не е. Този модел се прилага вече 50 години в Швеция и въпреки това над 70 на сто от жените там го отхвърлят.
В училищното обучение се прокарват също така нови концепции – оставят се децата да търсят истината сами. Учителят трябва да играе само ролята на водещ и придружител. Всяко дете работи само за себе си. Работа с класа и колективно търсене все по-малко се практикува. Създават се саможивци.
Твърдението, че всички имаме права, е абстрактно и не е обвързано с обществената система. В действителност свободата на отделната личност се осъществява само в обществената система (Аристотел). Отделният човек е част от общността, защото само тя е действителната свобода. Затова можем да кажем, че либерализмът е една абстрактна и погрешна концепция.

Коя според вас е по-добрата концепция?

Действително жените са принудени да излязат на пазара на труда, защото мъжете вече не могат да изхранват семейството само с една заплата. Това устройва класата на предприемачите, има много свободна, търсеща работа работна ръка и заплатите могат да се задържат ниски. Тук, разбира се, играе роля и промиването на съзнанието чрез рекламите в медиите: всяко семейство да има втора кола, второ жилище за почивка, всеки 4-5 години нов модел телевизор, хладилник, компютър и т.н.
Ако спрем наполовина, по отношение на свободата и че всеки е свободен, и забравим общността, тогава либералната концепция става самоунищожителна. Точна в тази посока върви джендъризмът, защото подменя свободата с произвола. Свободен е не този, който може да прави каквото си иска, а този, който твори добро. Човек, който се отдава на сексуални излишества, на преяждане и т.н., не е свободен. Неговата свобода е дотолкова, че е решил да се отдаде на това. Но съдържанието на това решение е заробване.

____________

Още по темата:

Жените, бизнесът и квотите

Токчета по върховете

 

Please follow and like us:

Category: Aвстрия, България, възпитание, закони, интервю, пазар на труда, политика, работа

Comments (1)

Trackback URL | Comments RSS Feed

  1. мария каза:

    Този австрийски професор съвсем се е сбъгнал. На какво основание определя, че хомосексуалните са едва 0,15% от обществото? Достатъчно е да се огледаме около нас, за да видим, че са значително повече и в крайна сметка в това няма нищо лошо. Те просто искат да ги приемат като нормални човешки същества, каквито са.
    „Действително жените са принудени да излязат на пазара на труда, защото мъжете вече не могат да изхранват семейството само с една заплата.“ Само пояснението, че професорът е близък до консервативните и католическите среди в Австрия обяснява подобно тесногръдие. Вярно, че понякога жените работят, защото са икономически принудени. Но в много голяма част от случаите работят, защото също имат необходимост от изява, имат необходимото образование и потенциал за професионална реализация.

Leave a Reply