Българският език в чужбина – как да го изучаваме?

26. април 2014 | By | Reply More

Учителите в българските училища зад граница са доволни, че МОН проявява пълно разбиране към поставените проблеми

Мая Падешка, отговорен редактор на списание "Български език и литература" и Ирина Владикова, директор на българо-австрийксото училище "Св.св. Кирил и Методий", Виена

Мая Падешка, отговорен редактор на списание „Български език и литература“ и Ирина Владикова, директор на българо-австрийксото училище „Св.св. Кирил и Методий“, Виена

Стандартизиране на българския език спрямо европейската езикова рамка, въвеждане на адаптирани учебници и програми за изучаване на български език в чужбина, възможност за полагане на матура и на ученици, които живеят и учат в страни от Европейския съюз. Това бяха основните проблеми, които дискутираха учители от 179 училища зад граница заедно с представители на Министерство на образованието и науката и екпсерти от Агенцията за българите в чужбина. Те се събраха във Виена на тридневна конференция на тема „Модели на качествено изучаване на българския език в чужбина”.

Само за последните пет години училищата зад граница са се увеличили като през 2009/2010 г. те са били 53, а днес са 179. Близо пет пъти е нарастнал броят на децата в тях като към момента те са 14 851 спрямо 3 111 през 2009/2010 г. Обучението по български език и литература в чужбина има свои специфики, които трябва да намерят отражение в учебните програми и учебниците, по които децата се обучават.

Спешна нужда: адаптирани учебници

„ В клас се събират деца с различно ниво на владеене на езика – за някои българският е майчин език, за други, той се явява 2-ри или дори трети език”, коментира директорката на българското училище във Виена Ирина Ботева- Владикова. „Тези деца са поставени в съвсем различна среда и не могат да се обучват по същите учебници, както техните връстници в България”, особоснова тя необходимостта от въвеждането на специални адаптирани учебници. Всъщност такива има още от 2009 г., но училищата не ги ползват, защото „те не са адаптирани, а само съкратени”. „На практика представеният материал е същият, само дето трябва да се предаде в по-малък брой часове”, обобщават учителите. Те настояват да имат участие в съставянето на такива учебници, защото имат достатъчно практически опит, който трябва да намери отражение в подбора и подреждането на учебния материал. Помагалата трябва да бъдат съвременни, интересни, достъпни и разбираеми за децата. Тяхната цел е да направят усвояването на българския език по-лесно и да повишат интереса към българската литература.

Сегашните учебници са тромави и трудни, пълни с архаични думи и примери, които не съответстват на действителността и затрудняват неимоверно учениците. Затова и всеки учител намира свой индивидуален подход на преподаване и търси начин да направи материала привлекателен. „В нашето училище наблягаме много на фолклора и така се опитваме да разкажем на децата и най-важните моменти от българската история.”, споделя опит директорката на българското училище в Грац Десислава Опел.

P1100962

Належащо: Стандартизиране на езика

Българският език е един от най-старите на континента, но все още за него няма въведена единна система за изучаване и оценяване. Той не е разделен на степени A, B и C, както повечето езици и в момента всеки чужденец, желаещ да го учи, има сериозни затруднения с определянето на нивото си. Липсата на такъв стандарт изправя пред сериозни предизвикателства при оценяването и преподаваталите зад граница. Това проличава особено ясно в случаите, когато българският език се изучава като втори или трети чужд език в системата на местната ( напр. австрийска) образователна система и децата се явяват на външен изпит.

Матури – в България и в чужбина

Учителите единодушно посочиха, че е необходимо да се осигури нормативно регулиране на изпитите и матурите по български език. С особена острота този въпрос стои за българчетата в Испания и Гърция, защото в тези държави има най-много икономически мобилни емигранти, които се завръщат в родината. За тях трябва да се създадат механизми, помагащи им в процеса на обратната адаптация и включване отново в системата на българското образование.

За учениците в Австрия остава актуален въпросът за признаването на българския език за матурарен в алпийската република.

Резултати и ползи от конференцията

„Имам положителното усещане, че нещата са тръгнали в правилната посока. Няма да се случат бързо, но първите крачки са направени.” Така обобщи работата на конференцията Ирина Владикова. За нея най-ценният резултат от форума е, че проблемите са ясно дефинирани и всички заинтересовани страни споделят сходни становища.

С оптимизъм за бъдещето на образованието в чужбина говори и Снежина Мечева, съосновател и говорител на Асоциацията на българските училища в чужбина. За нея ключавата дума е „хармония”.  Диалогът, установен в последните 2-3 години между държавата в лицето на Министерство на образованието и науката, неправителствените организации и самите училища, е довел до сближаване на различните мнения и очертаването на конкретни решения.

Още в първия ден от конференцията министър Анелия Клисарова се ангажира с проблема с матурите като обеща, че „българчетата от училищата в чужбина ще могат от есента да държат матура в България, за дистанционо полагане ще се мисли занапред.“

Александър Трингов, началник на отдел в дирекция "Образователни програми и образователно съдържание" и Ирина Владикова

Александър Трингов, началник на отдел в дирекция „Образователни програми и образователно съдържание“ и Ирина Владикова

„Стандартизирането на българския език спрямо европейската езикова рамка е много важно и трябва да се направи в най-скоро време”, бе категоричен Лазар Додев, директор на дирекция „Организация, контрол и инспектиране”, а Александър Трингов, началник на отдел в дирекция „Образователни програми и образователно съдържание” пък обеща на учителите, че тяхното мнение и оценки ще бъде потърсено и взето под внимание при актуализирането на адаптираните учебници.

Извън работата в отделните панели, преодавателите използваха паузите, за да се запознаят лично и да обменят опит. „Тези срещи са много зареждащи за мен – сподели Дарина Тонкова, директор на българското училище „Дунав” в Линц. „Така разбирам, че не само аз се сблъсквам с определени проблеми и получавам ценни съвети и идеи за справяне с тях.”

Конференцията „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“ се проведе от 25 до 27 април във Виена. Тя бе организирана от Министерство на образованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужбина с любезното съдействие на Посолството на Република България в Австрия, БКИ „Дом Витгенщайн“ и Българо-австрийското училище „Св.св. Кирил и Методий“ във Виена. На нея присъстваха учители от 179 български училища в чужбина.

____________________

Още по темата:

Ирина Владикова: Доброто владеене на майчиния език е в основата на успешното овладяване на чужди езици

Конференция по въпросите на изучаването на българския език в чужбина

Неизвиненото отсъствие на майчиния език – брой 29 сп.“Българите в Австрия“

 

Please follow and like us:

Category: Aвстрия, Oбразование, България, възпитание, обучение, училище

Leave a Reply