Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний: Днес трябва да проповядваме на съвременен език

13. април 2014 | By | Reply More

36-годишният отец е убеден, че словото в църквата трябва да бъде актуално, за да докосне сърцата на младите

Интервю Елица Ценова

Mitropolit AntonijВаше Високопреосвещенство, Вие представлявате Българската православна църква в 14 от най-големите градове на Европа и в Европейската комисия в Брюксел. Какви са Вашите задачи като Западно- и Средноевропейски митрополит?

Основната задача на един митрополит зад граница е да обгрижва духовно всички наши  сънародници на територията на епархията. Моята епархия се разпростира от Будапеща до Лисабон и за да достигна до най-отдалечената й точка пътувам по 1 000 км. със самолет, но за мен срещите с хората са изключително важни.

Сред задачите ми е и административното обгрижване на свещенослужителите, които са подопечни на западноевропейския митрополит, общуване с институциите, представени на територията на държавите, в които се намират нашите църковни общини. Срещите с представители на другите вероизповедания и най-вече на католическата и евангелистка църква са много важни, тъй като българската православна църква (БПЦ) ползва предимно техни храмове. Поддържам тесен контакт и с посланиците на българската държава, там където има такива мисии. Участвам в много конференции, обществени и културни мероприятия. Ако трябва да обобщя накратко – дейността на Западно- Средноевропейския митрополит е доста разностранна и интезивна, наситена със срещи и разговори, касаещи отстояването на светата православна вяра и интересите на БПЦ.

богослужение в Рим

Богослужение в Рим

Вие разговаряте с много българи из цяла Европа. Какви са най-често споделяните от тях проблеми?

Винаги след светата литургия се срещам с нашите сънародници и водим непринуден приятелски разговор. Те споделят преди всичко своите духовни потребности, терзания и търсения, задават въпроси, касаещи светата православна вяра, начина на живеене на тази вяра. Естествено, тези, които не са се връщали отдавна, питат за случващото се в страната. Радвам се, че тези хора, макар и далеч от родината, са запазили своята идентичност, своето национално съзнание и живеят, макар и от дистанция, с проблемите на българското общество и съпреживяват случващото се в страната. Това е обнадеждаващо, защото един ден се надяваме българите в чужбина, които вече са научили езици, усвоили са редица полезни умения,  ще се върнат и ще дадат своя принос за развитието на България.

Голяма част от сънародниците ни, търсещи по-добро бъдеще в Европа, не са наясно с реалностите. Как би могла БПЦ да помогне на тези хора в процеса на интеграцията им в новото общество?

Вярно е, че голяма част от новопристигащите се оказват неподготвени за реалността в Европа. Църквата се моли за душите, но тя трябва и реално, осезателно да помага. В чужбина е много важно кой пръв ще ти подаде ръка. Когато в храма дойдат българи, търсещи прехрана, нашите свещеници им обръщат внимание и се отнасят към тях като духовни бащи. Тъй като те живеят в съответната държава от дълги години, знаят езика, познават обстановката, законодателството, те са добри съветници  и помощници в трудното начало. Държава и църква зад граница работят по-интензивно заедно, защото трябва да се грижим за сънародниците си и да им помагаме.

В последните години се забелязва интерес сред българите в чужбина към организиране на църковни общности. През февруари българите в Грац се сдобиха с църковна община. В Линц също се подготвят за такава стъпка. С какво си обяснявате тази активност и с какво Вие можете да помогнете на хората в това им желание?

Винаги се радвам, когато се заражда нова църковна община. Наскоро основахме такава на Барлеарските острови и Плама де Майорка. Предстоят ми срещи в Женева и Берн.

Тази активност се обяснява с вродената потребност на духа да общува със своя създател и творец. От друга страна, българите знаят, че църквата ги обединява. Малко или много, държавата, водена от своите политически пристрастия, разделя хората. Църквата обединява, защото главата Христос е нейният благ пристан, при който всеки един от нас отива в трудни моменти, за да потърси утеха или пък да сподели своята радост. Разрастването на епархийската църква прави още по-отговорно нашето богослужение, защото се увеличава нуждата от нови църковни служители, които да обслужват тези църковни общини.

Митрополит Антоний в Грац

Митрополит Антоний в Грац

Ние помагаме на желаещите да направят такава стъпка като им разясняваме какво представлява църковната община и какви са техните ангажименти. Това не е леко дело и тук не става въпрос само за административната регистрация. Хората не трябва да бъдат пасивни, а да подпомагат дейно свещенослужителите, да участват молитвено по време на богослужение, да бъдат съпричастни и морални.

Как върви изграждането на църковния комплекс във Виена?

Църковният комплекс във Виена е в процес на градеж. Ние сме блогословили началото на този строеж и се надяваме скоро да осветим и храма и да се радваме на тази хубава придобивка на Западноевропейската епархия и на хората, които живеят във Виена. Имаме намерение да построим самостоятелни православни храмове в Рим и Мадрид. В Испания има голяма българска диаспора, която се черкува в руската или гръцката църква. Искаме нашите сънародници там да задоволят духовните си потребности в българска църква.

април 2014 г: подписване на конвенция за новия храм "Св.Павел" в Рим

април 2014 г: подписване на конвенция за новия храм „Св.Павел“ в Рим

Вие сте първият православен архиерей посетил научно-изследователския център ЦЕРН, разположен на границата между Франция и Швейцария. За какво си говорихте с учените от най-голямата лаборатория по физика?

Митрополит Антоний в ЦЕРН

Митрополит Антоний в ЦЕРН

Бях там по покана на българските професори и инженери в ръководството на научно-изследователския комплекс ЦЕРН. Това беше много вълнуващо посещение. Запознах се с дейността на центъра и имах късмета да посетя едно от устройствата. За мен това бе истинско обогатяване в сферата на науката. В разговорите с учените засегнахме темата за т.нар. „божествена частица”, която според мен е вътре във всеки от нас и в богословието се нарича „образ Божи в човека”. Усилията на физиците са насочени към изследване на творението, но чрез него те ще могат да научат повече и за Твореца на света.

 

Вие сте се посветили да служите на Бога във време, когато църквата и обикновените хора са се отдалечили доста един от друг. По какъв начин църквата може да бъде привлекателна за младите хора в днешния материален и технологичен свят?

В последните години обществото ни бе завладяно от материалното и хората се отдалечиха от непреходните духовни ценности на вярата. Но всяко пресищане винаги води до връщане към изначалните добродетели. Аз бих казал, че в момента се наблюдава връщане на младите хора в лоното на църквата, което е радващо и ангажиращо за нас. Задачата ни сега е, когато младежите дойдат в храма, да ги убедим да обикнат вярата, а не да си тръгнат. Това става с отношението на свещеника, с проповедта, с по-честото присъствие на църквата в живота на младите хора и обществото като цяло. Ангажиментите на нашите свещеници не се изчерпват със светата литургия. Ние трябва да общуваме с паството, за да могат хората да ни почувстват близо до себе си и словата, които изричаме да не отлитат, а да попиват и да покълват в техните души.

Така че църквата ще продължи да проповядва за Христа, както е правила толкова години, но трябва да се смени начинът. Вече трябва да проповядваме на съвременен език, словото да бъде актуално, за да докосне сърцата на младите. Днешната младеж расте в голям информационен поток и тя има своите търсения и въпроси. Затова днес повече от всякога свещенослужителите трябва да бъдем подготвени, за да дадем правилния отговор, да уловим младите души и да ги насочим по пътя на вярата.

В навечерието сме на един от най-светлите християнски празници – Великден. Как бихте посъветвали да празнуват Възкрасение Христово тези българи, които нямат православна църква наблизо?

Нека тези наши сънародници да се помолят на Бога, защото той е навсякъде и ще чуе тяхната молитва. Бог е дух и ние трябва да му се помолим с дух и истински от сърце, защото само молитвата от сърце стига до Бог и получава отговор. На този голям празник трябва да молим Бог да напои нашите души с росата на божията благодат и по този начин да ни накара да станем още по-добри.

Какво бихте пожелали на българите в Австрия по повод големия празник?

На нашите сънародници в Австрия искам да благопожелая да пазят все така православната си вяра, да помнят историята и да спазват изконните български традиции. Нека да не оставят вярата да буренясва от житейски страсти и от проблемите на нашето ежедневие. Храмът е онзи кораб на човешкото спасение, който ще ни изведе от бурното море на тревогите, ще ни запази и отведе до тихия пристан, където е Христос.

Бих им пожелал още да водят по-често децата си в храма, защото техните чисти души са благодатна почва, която попива божието слово. Това е залогът за тяхното по-добро бъдеще и за тяхното чисто духовно здраве, защото то е водещо за човека.

Визитка:

Митрополит Антоний е роден на 17 януари 1978 г. в Стара Загора като Живко Киров Михалев. След като завършва с отличие Духовната семинария в Пловдив и Богословския факултет на СУ”Св.Климент Охридски” се отказва от светския живот и става монах в Клисурския манастир. На 27 октомври 2013 г. е избран от Св.Синод на БПЦ за Западно- Средноевропейски митрополит със седалище в Берлин.

Най-младият митрополит говори свободно немски, английски и руски, ползва гръцки, ползва скайп и вибър и поддържа профил във Фейсбук. Има модерни идеи за мястото и ролята на църквата в живота на хората и обществото.

 

Please follow and like us:

Category: Aвстрия, България, интервю, култура, празници, традиция

Leave a Reply