Диана Пиперова: Виена е много повече от красив град

15. януари 2014 | By | Reply More

Познаването на историята дава възможност да си обясним някои особености на съвремието

Интервю Елица Ценова

Диана Пиперова

Диана Пиперова

Диана Пиперова е лицензиран екскурзовод и създател на групата „Това е Виена” във Фейсбук. Завършила е немската езикова гимназия в Хасково и специалност „Външна търговия” в Университета за национално и световно стопанство. Майка е на две дъщери и един син. Владее немски и руски език.

Лъчезарният и свеж поглед към света се усеща във всеки пост на Диана в групата „Това е Виена” в социалната мрежа. Тази непосредственост и искреност в общуването, любовта към Виена и желанието й да сподели най-интересното и вълнуващо от културния афиш на австрийската столица, явно се усеща не само от българите, живеещи във Виена. За няколко месеца нейната група събра над 500 приятели, много артистични снимки и любопитни коментари.

Диана, вече 26 години живееш във Виена. Какво се случи през всичките тези години?

Дойдох със съпруга си и двете ни малки деца уж за 4 години, а останахме до днес. Дъщерите ни са големи и отдавна са поели по своя път, а синът ни, който се роди тук, е вече студент.  Дълго време бях отдадена на семейството си, едва в последните години, когато децата излетяха като птички от гнездото, открих новото си  призвание– да бъда екскурзовод и да омайвам туристите с красотата на Виена.

Вярвам, че в живота нищо не се случва случайно, всичко следва някаква закономерност. Ето един пример. Първото ми пътуване зад желязната завеса бе една служебна командировка във Виена. Беше в средата на 80-те години, по времето на зрелия социализъм в България. Австрийската столица направо ме зашемети.  Бях не просто очарована, а изпитах едно необяснимо за мен тогава чувство или по-скоро предчувствие, че ще се върна някога отново. И наистина, няколко години по-късно се случи точно така – дойдох във Виена и ето на – останахме толкова години.

Казваш, че години наред си била отдадена изцяло на семейството. Не ти ли тежеше раздялата с професията?

Diana Piperova 1В професията не съм била много дълго, едното майчинство последва другото. След това чужбина, работа в Консулството, следващото майчинство.  Ако съм искала да имам голяма професионална кариера, сигурно съм щяла да изровя земята, за да я постигна – нито образованието, нито езиковата бариера са били проблем. Всъщност обаче винаги съм искала да имам три деца, избрах да бъда майка и миговете с моите пораснали деца сега ме възнаграждават пребогато за това мое решение. Е, разбира се, в днешния свят, в който една жена е преуспяла, само когато постига всичко със замах – и кариера, и семейство, и деца, е имало е моменти, в които съм се чувствала неуверена. Често се е случвало в голяма компания да ми зададат въпроса: „А Вие с какво се занимавате?”  В домашната работа няма звания, няма повишения, но за мен най-важното е било, че съм се чувствала добре, че съм създала комфорт на любимите ми хора, че  подкрепата ми е била винаги оценявана от съпруга ми, че винаги сме се чувствали  като равностойни партньори в един тим.

Наскоро ти успя да сбъднеш и друго свое желание – да бъдеш екскурзовод. Доволна ли си?

Да, и съм много щастлива от това. Още преди години една екскурзоводка, която ангажирахме като подарък за наши гости, ме запали по тази професия. Тя беше толкова обаятелна, потомствена виенчанка, със страхотно чувство за хумор и знаеше толкова история и историйки за всяко ъгълче на града, че видях Виена с други очи. И тъй като от една страна историята и изкуството ме привличат, от друга пък контактът с много хора ми доставя удоволствие и ме обогатява, постепенно съзряваше идеята за тази идеална за мен професия. Както вече казах, за всичко в този живот си има точен момент. Децата пораснаха, поеха по своя път и аз изведнъж се огледах наоколо. Сега беше моментът да осъществя това дългогодишно подсъзнателно  желание.

С усмовка и внимание към всеки детайл Диана Пиперова развежда своите гости из австрийската столица

С усмивка и внимание към всеки детайл Диана Пиперова развежда своите гости из австрийската столица

Записах се на курсове, четох здраво, треперих повече отколкото в  студентските си години, тъй като изпитите са си много сериозни, и ето вече съм горд лицензиран екскурзовод. Доставя ми огромно удоволствие да показвам на български и руски групи красотата на Виена и да им разказвам за историята и културата на този възхитителен град.

Затова ли създаде и своя група във Фейсбук „Това е Виена”? Тя много бързо събра 500 почитатели, което говори, че хората харесват твоите коментари и снимки.

Много се надявам наистина да е така (усмихва се). Покрай изпитите за екскурзовод изчетох толкова литература и научих толкова много интересни факти от историята на Виена, че непрекъснато заливам близките си с моите разсъждения и пояснения. Те ми се радват, но не винаги имат времето и търпението да ме слушат. А интернет е търпелив. Най-вече исках да споделя любовта си и възхищението си от Виена, исках да предам магията на този град. Първо в началото направо изумих моите хора с пристрастяването си към фейсбук, защото това беше нещото, което най-малко са очаквали от мен. След това доста време тайничко отлежаваше у мен идеята за тази група, докато една късна вечер се реших наистина. Всъщност го направих най-вече за себе си, защото ми доставя неимоверно удоволствие. Това са уловени моменти,  мои кратки коментари и съобщения за интересна предстояща изложба или концерт или пък някоя артистична снимка.  Изхождам от едно единствено правило – това, което ми харесва или изненадва, го споделям, с надеждата, че имаме еднакъв вкус. Иска ми се хората в тази група не само да виждат величието на града, но и да усетят атмосферата му. Има и още нещо важно – винаги търся българската връзка, стремя се да покажа и българското присъствие във Виена – било чрез художник, музикант или оперен певец, да обявя някоя нова българска културна инициатива.  То става спонтанно, защото искрено им се  радвам. Коментарите на хората, тяхното одобрение,  снимките, които изпращат, ме вдъхновяват и окрилят.

Пост на Диана в групата "Това е Виена": Виждали ли сте живи манекени във витрина (с изключение на Амстердам )? Е, днес аз видях, на Кертнерщрасе. Хитро са го измислили "Триумф", голямо шоу направиха сладурите, поне сто човека се бяха залепили пред витрината. Едно щракане падна с фотоапаратите. Иначе Кертнерщрасе беше като една вълна от хора, която просто те носи.

Пост на Диана в групата „Това е Виена“: Виждали ли сте живи манекени във витрина (с изключение на Амстердам )? Е, днес аз видях, на Кертнерщрасе. Хитро са го измислили „Триумф“, голямо шоу направиха сладурите, поне сто човека се бяха залепили пред витрината. Едно щракане падна с фотоапаратите. Иначе Кертнерщрасе беше като една вълна от хора, която просто те носи.

Как според теб се промени българската общност във Виена през всичките тези години?

О, аз нямам претенцията да познавам добре цялата българска общност. Тя е многолика. Имам своята среда от българи, с които се срещаме и общуваме и в която се усещам комфортно. Това, което забелязвам отчетливо сред българите във Виена, са многото млади хора, които дойдоха в последните години. Те са умни, интелигентни, с образование, знаят езици, пътуват, имат самочувствие. Българската общност сякаш се подмлади покрай тях, отвори се, стана по-цветна. Това са невероятни млади хора, отворени към света, интересно, талантливо поколение и аз много им се радвам.

А Виена променя ли се?

О, да! Особено през последните десетина години. Когато дойдохме се дивях на чистотата и подредеността по тротоарите, в парковете, в обществения транспорт – една почти стерилна чистота. Откак светът се отвори и Виена се промени, сега вече е много по-забързана, по-международна, по-млада, по-модерна и артистична. Това отваряне има и своите не само положителни последици, но при все това Виена остава сред най-предпочитаните градове в света. Определено преди години сме направили добър избор, макар че едва ли е само наша заслуга, просто нещата в живота ни така се развиха.

Има ли неща, които можем да вземем или научим от австрийците?

На мен ми трябваше дълго време, за да схвана манталитета на този народ, ако изобщо, и то най-вече в контекста на тяхната история. Така си обясних много техни черти, които иначе само съм регистрирала. От Австрия и австрийците има какво да се научи. Друг е въпросът доколко то може да се възприеме и приложи адекватно на ново място. Аз лично се възхищавам на лояността на австрийците към държавата като институция. Въпреки че и тук избухнаха няколко големи корупционни скандала, че хората не харесват изцяло политиците си, у тях е насаден сякаш в гените респект към държавата и закона. За съжаление при нас нещата не стоят така и то най-вече във времето на демокрацията. Обикновеният човек вижда в държавата сякаш не майка, а по-скоро мащеха.  Питала съм се как се е култивирало в австрийците това доверие в държавата. Според мен обяснението е в историята. Мария Терезия – една голяма фигура за Австрия и нейният син и наследник император Йосиф II са поставили основите на една модерна държава. Те са провели толкова много и прогресивни за времето си реформи, които съвременниците едва са успявали да осъзнаят, но у следващите поколения са заложили трайно уважението и доверието към институцията.  Това са традиции, насаждани и доразвивани с векове, които не се загубват лесно.

Искате Виена от преди сто и повече години? Моля!

Отново от „Това е Виена“: Искате Виена от преди сто и повече години? Моля!

Ако имаш само един ден на разположение къде във Виена би завела група туристи?

Много бих искала да бъда с гости, които имат  малко повече време от  абсолютно задължителното. Защото волната програма е най-сладката. И ще хванем по едни тесни средновековни улички, ще преминем през малки уютни площади, ще се промъкнем през едни закътани вътрешни дворове, една скрита от погледа Виена, съвсем близо в полукръг  до катедралата „Св. Стефан”.  Виена само за виенчани и познавачи… Няма да разкривам повече, защото не искам само да разказвам. Искам да разказвам и показвам.

Снимки Диана Пиперова, личен архив

Please follow and like us:

Category: Aвстрия, България, изкуство, интервю, пътуване

Leave a Reply