Проф. Герхард Мангот: „Набуко“ се провали окончателно, „Южен поток“ е необходим и ще бъде построен

10. януари 2014 | By | Reply More

За България ползата от „Южен поток“ би била да има наред с Русия още един доставчик – Азербайджан. 

Интервю Бойчо Дамянов, Виена

Назаем от в.“Новинар

проф.Герхард Магнот

проф.Герхард Магнот

Проф. Герхард Мангот е водещ експерт по проблемите на енергийната сигурност и Източна Европа, политолог в университета в Инсбрук, Тирол. Съветник е в Австрийския институт за международна политика във Виена. Негови анализи и разработки в областта на енергетиката обслужват австрийското правителство, големи банки и концерни.

– Как изглеждат нещата около газопроводите от Каспийския район към ЕС?

– За всички вече е ясно, че „Набуко“ се провали окончателно.

През 2018-2019 първите количества газ около 16 млрд.куб.м. годишно от азербайджанския Шах Денис в Каспийско море ще потекат по южния газов коридор. По същество това ще бъде разширение, втора паралелна линия на южно-кавказкия тръбопровод от Баку през Грузия до източната граница на Турция. От там през 2014 г. ще започне строежът на нова линия през Турция, Гърция и Албания. След това ще минава по дъното на Адриатическо море към южна Италия. Там газът ще потече транзит по вече съществуващата тръбопроводна мрежа към северна Италия, където частично енергията ще се трансформира в електрическа. Въпросните газови електростанции са изцяло под контрола на швейцарски фирми. Останалият газ ще се отправи на север през Швейцария към Германия и Белгия. Основен собственик на този тръбопровод ще бъде азербайджанската държавна компания SОКАR, 2 турски фирми, ВР, Стат-ойл и Тотал. Ще струва около 8 млрд. евро и трябва да бъде завършен до 2018 г.

– Ще остане ли нещо за България и Австрия?

– За Австрия – нищо. Този газопровод е поражение за ОМV, която беше водеща в „Набуко“. Това бе не само загуба на престиж, но и голяма икономическа и финансова загуба. За България съществува възможността да купува някакви количества, около 1-2 млрд. куб м. през интерконектор от Гърция. За нея ползата би била да има наред с Русия още един доставчик – Азербайджан. Но ще бъде лишена не само от възможността да касира транзитни такси, а ще трябва да финансира и строителството на интерконектора. От транзита ще се възползва главно Гърция.

– Как ще се разпределя газът по трасето?

– По принцип количеството не е голямо, от общо 16 млрд. куб. м. 6 ще остават в Турция, за тях тя вече има с Азербайджан твърди договори, другите 10 ще се разпределят между останалите страни.

– Газпром няма ли да загуби част от позициите си в ЕС?

– От този газопровод Газпром не губи нищо. Той ще обслужва пазари, които и без това досега не са били негови. Това означава, че „Южен поток“ си остава актуален за обслужване на неговите досегашни пазари. Въпросът не е за или против „Южен поток“, той е необходим и ще бъде построен. Въпросът е в какъв вид да бъде. Според последните планове ще се състои от 4 успоредни тръби, всяка от които ще има капацитет 17,5 млрд. куб.м. Засега не е ясно с колко тръби ще се започне – с 1, 2, 3, или направо с 4. Може да се започне с една, а след това да се добавят останалите, както направиха при „Северен поток“. Трасето ще минава през България, Сърбия, Унгария, Словения и северна Италия до гр. Тарвизио. Неотдавна говорител на Газпром заяви, че ако Австрия проявява интерес, тя ще бъде поканена и може да бъде захранена с отклонение от Унгария. След провала с „Набуко“ Австрия разбира се е заинтересована, ще може да получи нови количества газ за централно-европейския газов разпределител Баумгартен, допълнително към тези, които идват през Украйна.

– Как ще се разпределят да речем първите 17,5 млрд.?

– Една част ще остава за България, част за Сърбия, от там по разклонение част ще отива в Хърватия, в Република Србска (в Босна и Херцеговина) и в Македония. По-нататък част ще остава в Унгария и в северна Италия, евентуално и в Австрия. По протежение на трасето обемът все повече ще намалява, защото самият „Южен поток“ е замислен не толкова като доставчик на допълнителни количества газ, а като алтернативен път. Русия също диверсифицира своите маршрути, за да не е напълно зависима от Украйна, което естествено ще отслаби позицията на Украйна в Европа.

– Има ли това някаква връзка с отказа на Украйна да подпише договора за асоциация в края на миналия месец?

– Свързано е с газа, но не с „Южен поток“. Основната причина е цената. Украйна има нужда от евтин газ и тя би го получила, ако стане член на Митническия съюз. Но пък виждаме, че съпротивата на Запада е огромна. Друга причина е очакваното от Русия блокиране на вноса от Украйна. Само за последните 11 месеца стокообменът между двете страни намаля с 25%. Русия ясно показа какво ще се случи, ако продължава сближаването със Запада. Тя подаде категоричен сигнал – можем и още! В условията на асоциация Русия естествено ще въведе ответни мита, може да приложи и нетарифни ограничения. За Украйна това ще бъде катастрофа, тя и сега е на ръба на банкрута.

– Какво ви кара да мислите така?

– През февруари настъпват падежи по външния ѝ дълг в размер на 3-4 млрд. щат. дол., а през следващите 2 години още 15 млрд. щат. дол. През 2011 г. поради лош бонитет МВФ прекрати кредитирането на Украйна. За възстановяването му той постави почти неизпълними условия – повишаване на цените, съкращаване на пенсии, социално осигуряване, здравеопазване, образование и т.н. По тази причина правителството отказа. От друга страна постъпленията в бюджета падат от това, че производството се свива заради намаляващия износ. Нови кредити от никъде.

– Ако ЕС я иска, би следвало да помогне?

– Той я иска, но не от любезност към украинския народ, а заради голямата геополитическа игра против Русия. В този смисъл той ще трябва да ѝ даде финансова помощ, без това няма да мине. Отлагането на подписването беше тактическа игра на Янукович: ако искате да ни имате, помогнете ни с пари, но не на условията на МВФ. Иначе няма да мога да спечеля изборите през 2015 г. Ако на власт дойде опозицията – Тимошенко, Кличко или Яценюк, ще го вкарат в затвора.

– ЕС категорично се застъпва Тимошенко да бъде освободена.

– Мисля, че това е велика глупост от страна на ЕС: как можеш да искаш от властелина да освободи жената, която е негов главен конкурент, при това в период, когато и без това репутацията му е силно пострадала. Това условие ми звучи абсурдно и гротескно.

– Какво очаквате да стане с Украйна през следващите 2-3 години?

– Ако Янукович се обърне към Русия и встъпи в Митническия съюз, има вероятност да загуби изборите, а той в никакъв случай не иска да изпусне властта. Единственото, което му остава е да притиска ЕС да му сложат на масата голямо количество пари. ЕС днес също не е в блестящо финансово състояние. Но главното е отслабването на Русия, в политическо и във военно отношение. Когато нещата опрат до геополитиката, всякакви разходи са оправдани. В това развитие са заинтересовани предимно САЩ и неговите най-предани трансатлантически съюзници Великобритания, Полша, Прибалтика, Германия и особено Швеция. Западът знае, че без Украйна Евро-Азиатският митнически съюз няма да е пълноценен и затова той така упорито се съпротивлява. Реинтегрирането на постсъветското пространство без Украйна просто няма да бъде пълноценно.

– Ако ЕС успее да приобщи Украйна, тя ще дойде с всичките си конфликти и проблеми.

– Затова аз лично съм и противник на асоциирането: напрежения между отделните региони, напълно корумпиран елит, неефективно стопанство, нефункциониращ административен апарат, корумпирана съдебно-правна система. Може ли ЕС да се справи с всичките тези проблеми?

– Каква е изгодата на Германия и на Запада от слаба Русия?

– Германия се намира в период на преразглеждане и затягане на своята политика спрямо Русия, по-точно казано против Русия. Надява се, че след откъсването на Украйна ще настъпи верижна реакция и ще последват Беларус и Централна Азия. И по този начин Западът отново ще си възвърне изгубените след Втората световна война сфери на влияние и ще изтласка Русия далече на изток.
Западът и без това вече загуби много и продължава да губи. Но ако успее да отслаби Русия, ще загуби по-малко и по-бавно. От гледна точка на Западния елит източната граница на Европа е там, където започва Русия. Колкото по-далече се изтласква западната граница на Русия на изток, толкова повече се разширява Европа.

– А ролята на общественото мнение?

– Такова няма, медиите в Европа почти не информират за нещата около Украйна. Решенията се вземат по върховете и се изпълняват без знанието на обществеността.
Ако ЕС все пак реши да отпусне пари на Украйна, това не значи, че те ще отидат за благото на украинския народ. Те направо ще отидат по сметката на МВФ за погасяване на външния дълг, без дори формално да минат през Украйна.

– Ако се асоциира, няма ли страната да спечели от падането на митническите ограничения с ЕС?

– С падането на митата украинските стоки няма да станат автоматично по-качествени. ЕС ще направи всичко възможно да задържи и забави този процес. За украинската олигархия това не е особено радостно явление.

– Каква е Вашата оценка за развитието на пазара на шистов газ в Европа?

– Засега ЕС няма единна политика по шистовия газ. В единия край е Великобритания, която настоява за бързо и небюрократично усвояване на шистовите залежи. В противоположния край е френското правителство, което гарантира отказа си от усвояване на шистовите залежи с решение на конституционния съд. В България бе гласуван мораториум. В Полша политиката е сравнително либерална, но пък се оказа, че запасите не са чак толкова големи. Повечето експерти са на мнение, че в Европа „шистова революция“ подобно на тази в САЩ няма да има. Първо, съпротивата на населението е много по-силна, второ, производствените разходи ще бъдат много по-високи.
Европа само косвено ще има полза от шистовия газ – чрез внос на неголеми количества втечнен газ от САЩ и то не веднага, а след няколко години.
С добива на собствен, евтин шистов газ САЩ отново започнаха да се индустриализират. Много промишлени производства, цели отрасли, особено енергоемките, които бяха изведени преди години от страната заради високата им себестойност, отново се завръщат след появата на рентабилен енергоносител. Но ако започнат да го експортират на международния пазар, където цената е пъти по-висока, то вътрешната цена в САЩ също би се повишила. И това отново ще влоши конкурентоспособността на американската индустрия и експорт. Затова САЩ ще бъдат много предпазливи по отношение износа на шистов газ – и като цена, и като количества и като страни купувачи.

– Как може да се регулира този процес?

– С издаването на разрешения и лицензии от страна на правителството. САЩ не е заинтересован да прави европейската икономика по-рентабилна от своята. Днес цената на електроенергията в ЕС е два пъти по-висока от тази в САЩ, а на газа – три пъти.

– Ако Европа сама започне да произвежда шистов газ няма ли да получи преимущества?

– Тя в никакъв случай няма да стигне равнището на американската себестойност. Счита се, че след няколко години САЩ ще дадат на Европа възможността да внася около 40 млрд. куб.м. шистов газ в продължение на 7 до 10 години. Това са малки количества, като се има предвид, че годишно ЕС потребява около 500 млрд. куб.м., значи по-малко от 10% от необходимото.
От друга страна, понижаването на цената на газа в САЩ доведе до излишъци от въглища, които се изнасят в ЕС. Последните 2 години много производства преминаха на въглища. В Германия, въпреки всички екологични мерки, емисиите на въглероден двуокис не намаляват, а се увеличават и тази тенденция ще се задържи през следващите 5-7 години. По ирония на съдбата ЕС, който най-много шумеше по въпроса за снижаването на въглеродния двуокис, започна да го увеличава, а САЩ да го намаляват.

– За колко години САЩ са обезпечени с шистов газ?

– За около 20 години, но в никакъв случай не за 100, както беше обявено първоначално. Ще спада и вносът на нефт, САЩ имат намерение да го добиват от шистови източници, което рязко ще подобри енергийния баланс на страната и ще я направи независима. Затова напоследък спадна и интересът на САЩ към Близкия изток и те все повече намаляват своето политическо и военно присъствие там. Ще се наложи ЕС да поеме по-голяма политическа и военна отговорност за този район. Но засега това дори не се обсъжда в ЕС, този проблем се игнорира. Затова мисля, че днешната политика на ЕС за влошаване на отношенията с Русия, която е негов главен доставчик на суровини и енергия, е просто абсурдна.

 

 

Category: Aвстрия, бизнес, България, икономика, интервю, политика

Leave a Reply