Малката градина на градския човек

16. октомври 2013 | By | Reply More

Плодове и зеленчуци, отгледани в града – мисията възможна

P6080802 (600 x 450)Сигурно често при разходките си из крайните квартали на Виена сте виждали табели с надпис „Kleingartenverein“. Зад оградата се простират зеленчукови или овощни градини и спретнати вили, а обитателите им са заети с почистване, селскостопански труд или просто си почиват.

Kleingarten (малка градина), Schrebergarten (Шребер градина), Familiengarten (семейна градина) или просто Parzelle (парцел) – така виенчани наричат малките си градини – традиция, която има своите корени от времето след Първата световна война.

Появили се в началото на 19-ти век, тези неголеми парчета земя са прекрасна възможност за градския човек да има свое кътче сред природата и възможност сам да произвежда плодове и зеленчуци.

Парче земя под аренда

Малките градини са изключително популярни в Германия, Австрия, Швейцария, Полша, Франция, Великобритания и други европейски държави. Възникнали като специфична форма на градско стопанство, те се появяват в годините след Първата световна война. Става дума за държавна или общинска земя, която е отредена за стопанисване на специално учредено сдружение. Разделена на отделни парцели, земята се отдава при определени условия под аренда на желаещи граждани. Дървените къщички, които вървят заедно с парцела, и според статута си могат да бъдат за сезонно или целогодишно ползване, превръщат малките градини в идеално място за отдих и творчество на любители-фермери.

Началото

Създаването на тази особена форма на градско стопанство се свързва с името на германския лекар д-р Даниел Готлиб Мориц Шребер, живял и работил в Лайпциг в периода 1808-1861 г. Той смятал, че децата имат необходимост да играят и спортуват на открито и за това настоявал в големите индустриални градове да се създават повече зелени площи. Няколко години по-късно от д-р Хаушилд организира малки „шребер” градини и така реализира на практика идеите на германския доктор. Децата вече имат възможност да засаждат различни растения и да прекарват повече време на въздух. Скоро обаче тези „детски лехи” обрасват в бурени и плевели и се налага намесата на родителите. Те парцелират местата, заграждат индивидуални градинки и започват да отглеждат зеленчуци. През 1869 г. в Лайпциг и околностите е имало около 100 такива места.

Движението бързо набира сили и през 1905 г. е вече и в Австрия. Постепенно в страната се създават няколко незвисими дружества, което налага и регистрирането през януари 1916 г. на централно сдружение. През следващата година в страната има 15 сдружения с 3 034 членове и 1 260 000 кв.м земя, отдадена под аренда. Именно тези малки стопанства оказват ценна помощ в изхранването на бедните семейства в тежките следвоенни години.

Що е то малка градина?

Днес в алпийската република има 384 сдружения и 39 234 малки градини, разположени на 1 000 хектара площ. Отделните парцели се отдават под аренда на желаещите граждани като сключваните договори могат да бъдат срочни (минимум 10 години) или безсрочни. Според Закона за малките градини, при определени условия ползвателите могат да закупят обработваната земя.

Със статут на”малка градина” могат да бъдат площи с размер между 120 и 650 кв.м. Заедно с прилежащи към тях постройки те формират отделен самостоятелен комплекс. В него е изградена инфраструктура от пътеки и алеи, зелени площи, водоснабдяване, канализация и електроснабдяване.  В този зелен оазис има строго определени правила, които стриктно се спазват от членовете на сдружението. Вътрешният правилник не разрешава извършването на строителни работи през юли и август; вдигането на шум в следобедните часове между 13 и 15 ч. е забранено, а от 12 ч. в събота до понеделник в района трябва да цари тишина; достъпът на външни хора е забранен; боклукът се изхвърля разделно на точно определените за това места.

P6080801 (600 x 450)

От 7 до 10 години на опашка

Сдобиването с такова място в днешно време е почти непосилна задача. Предварителните законови условия са прости – желаещият не трябва да е собственик, наемател или арендатор на земя, лятна къща или друго жилище с градина и да е готов да заплати първоначалната вноски и последващите разходи. Отделените за тази цел площи обаче са ограничени, а местата в тях отдавна взети под аренда. Тъй като рядко някой се отказва от привилегията да има вила с градина в града, от години е почти невъзможно да се получи така мечтаното място за почивка. След като списъкът с чакащите достигнал 150 имена, от сдружение „Розентал” решили да прекратят приемането на нови молби за членство за неопределено време. В по-малките градове шансовете за сравнително бързо получаване на земя са относително добри, но според запознати, във Виена чакането трае между седем и десет години.

Социални функции

Още със самото си възникване малките градини носят в себе си идеята за подобряване качеството на живот на по-бедните слоеве от населението в големите градове като им се осигурява възможност да прекарват повече време на чист въздух. Друг важен момент от философията на сдруженията е възможността жителите на градовете да отглеждат собствени плодове и зеленчуци и да подпомагат изхранването си. В днешно време Международната организация на семейните градини, която обединява повече от 3 000 000 семейства в Европа, набляга на социалните функции, които сдруженията на малките градини изпълняват. Мария Карц притежава малък парцел в комплекса на сдружение „Траценберг” в 13-ти район на австрийската столица. 66-годишната жена споделя, че повече от 25 години всяка събота и неделя прекарва в къщичката си и работи в градината. Засяла е салата, домати, моркови и картофи. „В годините, когато ходех на работа, времето прекарано в градината беше най-добрата антистрес терапия за мен. Вече съм пенсионерка и с още по-голямо желание идвам на парцела си, защото тук е тихо и спокойно. Много съм горда, когато мога да занеса у дома нещо, отгледано от мен.” – споделя бившата медицинска сестра. При всяка възможност тя взима и внуците си, за да им покаже как се садят и отглеждат зеленчуци и за да потичат и поиграят на чист въздух.

Зеленина и спокойствие за едно евро на ден

Изключително изгодните цени за аренда, добрата налична инфраструктура, удобствата, спокойствието и възможността за отглеждане на биологично чисти плодове и зеленчуци, са факторите, които задържат хората дълго време към тяхното парче земя. Те имат възможност да го прехврърлят по определен ред на роднини по права линия, което още повече ограничава възможностите на желаещите отвън да влязат в сдруженията.

Цената на привилегията да се притежава къщичка и земя в покрайнините на града зависи от категорията на градината и цените, приети от Общото събрание на сдружението. Средно за голяма градина се заплаща еднократна вноска от 1 900 евро. В някои по-големи европейски градове тя може да достигне и до 3 300 евро. Освен заплащането на аренда за земята (средно по 1,13 евро за 1 кв.м), ползвателите са длъжни да заплатят още членски внос (около 15-20 евро), застраховка към сдружението (6,38 евро), фонд „Инвестиции” (55 евро), почистване на сняг (58,71 евро), такса „Смет”, потребление на вода и ток. Най-общата сметка показва, че удоволствието излиза около 360-370 евро на година.

И на други места в Европа

В Швейцария на този вид стопанства се гледа като на креативна и продуктивна възможност за полезно оползотворяване на свободното време. Националното сдружение там обединява 25 000 члена от различни части на конфедерацията.

И в Полша съчетаване на земеделието с възможност за прекарване на свободното време на открито е популярна форма, появявила се през 1981 г. Към момента 43 522,67 хектара земя се обработват от любители градинари, на които редовно се предлагат курсове и семинари по био и органично земеделие.

Традицията на фамилните градини в Норвегия датира от 1927 г., когато е създадено и националното сдружение. Повече от 2 000 члена се грижат за 14 градини, половината от които разположени около столицата Осло.

 

Please follow and like us:

Category: Aвстрия, екология, икономика, социална отговорност, традиция

Leave a Reply