Коронясан като „Царски манастир“ още в залеза на Второто българско царство, Драгалевският манастир е най-издигнатият сред четиринадесетте манастира, образуващи прочутата Софийска Света гора.
Текст Десимира Миткова, БТА
Царското начало на манастира, носещ името на Св. Богородица Витошка, започва още с неговото основаване през 1345 г., което се свързва с цар Иван Александър и сина му цар Иван Шишман.
Те щедро отпускат дарове и имоти и така мястото получава своя отличителен статут. В него започва активен духовен живот. Може би именно този факт му помага по време на османското нашествие през 14-ти век, което опустошава повечето християнски храмове от Софийската Света гора. Манастирът не е напълно разрушен, а само разграбен. До възстановяването му се стига чак през втората половина на 15-ти век, когато софийският болярин Радослав Мавър съдейства за подновяването и зографисването на църквата.
„Царицата“ на манастира – църквата „Св. Богородица“ е украсена със забележителни по качествата си стенописи. С особена стойност са ктиторските портрети на Радослав Мавър и жена му Вида (на северната стена). Целият свод, източната, северната и южната стена на притвора са заети от голямата композиция „Страшният съд“.
Любопитни и редки детайли, отличаващи драгалевската композиция, са знаците на зодиака върху разгърнатия „свитък“ на небето и персонификациите на ветровете. По-късно, през 17-ти век са създадени стенописите на външната северна стена на църквата, включващи образите на изтъкнати монаси на православния Изток, между които Св. Иван Рилски и Св. Петка Търновска. В днешния си вид църквата е разширена с добавянето на нов наос към нея през 1932г. Днес двете църкви са като едно цяло и са паметник на културата от национално значение. Останалите сгради м манастриския комплекс са нови, добре запазени, в български национален стил и изпълнени с монашески живот.
Драгалевският манастир е бил важно книжовно средище в Софийско, притежаващ собствен скрипторий (място за преписване на книги) и килийно училище. Превърнал се в център за просветителска дейност на Софийската книжовна школа през 16-17-ти век, най-ценните запазени от там книги са Четириевангелие от 1534 г. и Псалтир от 16-ти век. Днес някои от книгите се пазят в музеите на манастирите на Света Гора в Атон.
Драгалевският манастир буди у посетителите и патриотично чувство с разказите за Апостола на свободата Васил Левски. Усилено преследван от турските войски и едновременно неспиращ да пропагандира идеята си за Свободна България, Левски многократно намира убежище зад дебелите стени на манастира. Игумен по това време е йеромонах Генадий Скитник (Иван Ихтимански). Той води Левски при верни хора в града и околните села, където основават комитети. Пренася комитетската поща и често организира събрания именно в манастира. За тези съдбоносни събития напомня плоча на Апостола поставена в двора на манастира.
До светата обител българският екзарх Стефан изгражда резиденцията на Светия Синод, в която днес се помещава българският патриарх Максим.
Местоположение: Драгалевският манастир се намира близо до софийския квартал „Драгалевци“ в полите на Витоша. До него има хубав асфалтиран път, който води до хижа „Алеко“.
Материалът е част от информационната рубрика на БТА и АБМС „Софийската Мала Света гора – скритият дух на София“ по повод и в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска културна столица 2019.
______________________________________
Още по темата:
Софийската Мала Света Гора – скритият дух на София
* Рубриката се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община Програма Европа 2012 г. и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата – 2019.
