Кадърните заобикалят Австрия

20. август 2012 | By | Reply More

На заем от Дойче Веле

Австрия е поредната от западните държави, която има нужда от чуждестранни квалифицирани специалисти. Но точно такива не идват, интересът е на по-ниско ниво. В това няма нищо чудно, пише по този повод „Ди пресе“.

Един от най-големите проблеми на австрийската миграционна политика може да се опише и само с едно изречение – мигрантите, от които има нужда на пазара на труда, не идват, а тези, които идват, не са нужни на трудовия пазар. Или поне част от тях.

За да се съгласи човек с тази теза, няма нужда нито да е популист, нито ксенофоб. Достатъчен е и един поглед към цифрите: преобладаващата част от висшистите от държави извън Европейския съюз, завършили образованието си в Австрия, напускат страната отново колкото може по-бързо. През академичната 2010/2011 г. от австрийските университети са излезли точно 1 300 души от т.нар. трети страни. И само 222 са поискали червено-бяло-червената карта, която им гарантира оставането в страната. По отношение на обучаващите се в австрийските висши учебни заведения 50 000 души от страни-членки на Европейския съюз статистиката мълчи – благодарение на свободата за избор на местоживеене. Все пак и в това отношение има показателни индикации: две трети от чуждестранните студенти по медицина напускат Австрия след завършване на образованието си.

„Умните глави“ бягат

Австрия на практика преживява това, което в университетските кръгове се нарича „асиметрична мобилност“ – заради лесния достъп до висше образование (без ограничения и такси) мнозина избират да следват в нея, но след като се дипломират (на държавни разноски), я напускат отново. Австрия изобщо не може да се класира в съревнованието за „най-умните глави“.

За сметка на това пък голяма част от чужденците, които остават в страната, са с ниско образование. По данни на Министерството на вътрешните работи през 2011 г. цели 31 процента от хората с чуждестранен произход са били само с основно образование. При самото австрийско население този показател е 13 процента. Особено висок е делът на хората с нисък образователен ценз от Турция – 61 процента, и бивша Югославия – 37 процента. Мигрантите от страните от Европейския съюз са общо-взето с добро образование. Но те за съжаление са малцинство. Което никак не е благоприятно за страна като Австрия, изпитваща недостиг на висококвалифицирани специалисти и твърдяща, че науката е най-важният й ресурс.

Икономиката е виновна!

Трудно е да се каже, защо Австрия не привлича високообразованите. Една от причините вероятно трябва да се търси в състоянието на националната икономика. Според изследване на швейцарския Институт за маркетингово развитие, посветено на конкурентоспособността, за 2 години Австрия се е сринала от 7-мо на 21-во място.

И по-нататък: на държавата не й се удава да представи подобаващо силните си страни. Чуждестранните „High Potentials“, или ключови кадри като мениджъри и експерти възприемат Австрия не като икономически, а като туристически център. Това се потвърждава от изследване, в което само една трета от запитаните възприемат Виена като бизнес-център, и само 14 % – като център на високите технологии. Австрия изостава и по отношение на признаването на чуждестранните дипломи – поне засега правителството не проявява никаква подобна склонност.

Участвалите в проучването определят като най-голям проблем враждeбното отношение към чужденците. Всичко това, заедно с по-горе изброените причини, карат онези, които имат избор, да напускат Австрия. В същото време не се използва докрай потенциалът на тези, които остават, вкл. на тези, които са вече второ поколение имигранти в Австрия. И до ден днешен образователният проблем си остава също и интеграционен.

АГ, ДПА, Ди пресе, Б. Михайлова; Редактор: Е. Лилов

Please follow and like us:

Category: Aвстрия, Oбразование, България, интеграция, пазар на труда

Leave a Reply