Страстната седмица

13. април 2012 | By | Reply More

На старобългарски страст означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени страстна седмица.

Текст Правда Михайлова

Страстната седмица (наречена още Седмицата на страданията) е последната седмица от живота на Исус Христос. Започва с тържественото му влизане в Йерусалим и завършва с неговото възкресение. Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. Тя е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата. Според православния календар тази седмица завършва с Великден.

Велики понеделник

На този ден Исус Христос влазъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Божият Син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня – символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

Велики вторник

Христос проповядвал в храма и давал своите последни нравствени наставления. Той  разказал две притчи: за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и тази за талантите.  Христос направил и пророчества за съдбата на град Йерусалим.

Велика сряда

Христос бил посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупила съда с драгоценното миро. Във вечерните часове на този ден се състояла Тайната вечеря на Божия син с Апостолите. На нея  Той им открил, че един от тях ще Го предаде. В този момент Юда наистина излязъл да извърши вероломното си дело. През същатат нощ, знаейки за приближяващата Го съдба, Христос се молел в Гетсиманската градина. Там, след целувкат на Предателя, Го заловили  римските стражи.

Велики четвъртък

Произнесената от Синедриона смъртна присъда над Иисус Христос била потвърдена от Пилат Понтийски. Същата тази вечер, която според еврейските вярвания е началото на следния ден (след залез) Той бил  разпнат.

Разпети петък

Денят на великите страдания на Иисус Христос. Приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит, накичен с венец от тръни, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат на Голгота между двама разбойници, Христос  издъхва в мъки. Станалите слънчево затъмнение и земетресение изразили Вселенската жал. (На този ден Църквата отслужва Опело Христово.)

Велика събота

Ден на оплакване и погребение – Света Богородица и жени, носещи миро отдали последна почит на Христос. Гробът му бил запечатан и пред него  поставили стража.

 Възкресение  (неделя)

Денят  на светлото Христово въскресение –  неделя  – започва от залез слънце на съботния ден. Църковната  службата е нощна. След полунощ свещеникът изнася светлината и призовава вярващите да дойдат и да вземат светлина от незалязващата светлина на възкръсналия Исус.

Българската домашна традиция

В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин:

  • Първите      три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени      за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично      пречистващ характер — прави се за здраве.
  • На Велики      четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се      великденските яйца.
  • На Велики      петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се      украсяват боядисаните яйца с различни мотиви . Ходи се на църква и се      минава под масата три пъти за здраве.
  • На Велика      събота обикновено се месят и      пекат обредните великденски хлябове.

От Лазаровден до Томина Неделя ( Неделя след Великден) не се ходи на гробища и не се прави помен за починалите.

 

Please follow and like us:

Category: България, празници, традиция

Leave a Reply