Лазаровден и Цветница

7. април 2012 | By | Reply More

Двата празника са свързани с интересни обичаи и носят дълбока символика

Текст Правда Михайлова

ЛАЗАРОВДЕН и ЦВЕТНИЦА се честват последните събота и неделя преди Великден. В българската традиция те са   празници на  девойките (за разлика от Коледуването и Сурвакането, които са типично мъжки празници). Това са най-цветните и красиви момински празници, които символизират възраждащата се природа , изпращането на студените зимни дни, любовта и цветята.

Лазаров ден е свързан с възкресението на един от Иисусовите ученици.
Празникът се чества винаги в съботата преди Цветница. Носи името на Свети Лазар
от Витания, който бил сред най-преданите Христови ученици. Неговата любов и вярата му към Учителя били особено дълбоки. За Лазар било направено най-великото от чудесата на Спасителя.  И Исус бил привързан към него
и двете му сестри Марта и Мария. В  мирния им дом, Той намирал искрено гостоприемство и чисто, свято приятелство, почивка от уморителните конфликти на обществения живот. Тук можел да говори свободно, защото знаел, че думите Му ще бъдат разбрани и оценени. Скръбта влязла внезапно в сговорния дом. Тежка болест повалила Лазар и сестрите му изпратили вест до Спасителя: „Господи, ето оня, когото обичаш е болен!“ Марта и Мария знаели, че Иисус ще им съчувства в тяхната беда, вярвали, че Той може да лекува всякакви болести и се надявали скоро да ги посети, щом вестта Го настигне. Но времето минавало, а Лечителят не идвал. Само
вестоносецът върнал отговора Му: „Тая болест не е за умиране…“ Това
дало надежда на Марта и Мария, че Лазар ще живее. С трогателни грижи те
обградили страдалеца, говорейки му нежно думи за кураж. Но с всеки изминал ден
жестоката болест сграбчвала по-силно техния брат и той чезнел пред очите им.
Когато Лазар умрял, Марта и Мария били неутешими, но в сърцата им нямало упрек
към Спасителя. Макар да бил далече от тях, те усещали Неговата подкрепа  и като че ли били в очакване нещо да се случи.

Когато Иисус пристигнал в опечаления дом, Лазар от четири дни бил погребан.
Погълнати от дълбоката си скръб, двете сестри посрещнали Спасителя с едни и
същи думи:“Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.“ Трогнат и посълзен, Иисус ги уверил, че Лазар ще възкръсне и попитал къде са го положили.
По еврейски обичай мъртвите се зазиждали в пещери. Христос тръгнал към последното жилище на своя приятел, а след Него се проточила дълга процесия от близки и роднини на скърбящите, жалеещи приятели, оплаквачки, любопитни. Стигнал до каменната пещера, Иисус се спрял:“Отместете камъка!“ – наредил Той.
Заповедта била изпълнена, камъкът бил отместен. Студено, в смъртна
неподвижност, тялото на Лазар било пред очите на всички. Христос пристъпил
по-близо до тъмната гробница, дигнал очи към небето и казал:“Отче, благодаря Ти, че Ме послуша“. После със силен глас извикал:“Лазаре, излез!“ В тихия гроб настъпило раздвижване и мъртвият застанал на вратата на гробницата пред събраните като човек пълен с живот и мъжественост. Очите му греели с интелигентност и любов; той се хвърлил пред нозете на своя Спасител .
Занемели от изумление, присъстващите стоели в свята тържественост. Приели брат
си жив като дар от Бога, облени в радостни сълзи, сестрите се надпреварвали да
изразят своята благодарност. В последвалата сцена на радостни прегръдки от
приятелите Животодателят тихо се оттеглил. /Иоан, 11:1-44

Лазаров ден  е свързан с редица народни обичаи. Най-известно е т. нар. „лазаруване”.

За младите момичета на възраст  от 10 до 16 години  това е обред
за „посвещение“ в моминството, за „замомяване“ – така те влизат в групата на
момите и са готови да създадат семейство. Според народната традиция девойка,
която не е лазарувала, не може да се ожени. Обикновено на този ден в миналото
момците са искали ръката на своята избраница.

Вярва се , че обичаят Лазаруване носи стопанско и житейско благоденствие.
Затова лазарките, макар съвсем млади момичета, се посрещат с особена почит.
Облечени в празнични дрехи и с цветни венци на главите, те носят кошнички,
окичени със зеленина за събиране на дарове.
Обикалят къщите с песни, пожелавайки здраве, плодородие, щастие,
благоденствие и сбъдване на най-съкровените надежди за всеки от семейството, а
от своя страна стопаните ги даряват с орехи, яйца, пари, плодове и дребни
подаръци.

След като възкресил Лазар, Иисус възнамерявал да спази еврейския обичай за влизане на царете –  в престолния град да мине яздещ на осел.
Пророчеството предсказвало, че така ще дойде Месия в царството Си. Затова Той
пратил двама от учениците Си да Му доведат ослица с ослето й. Едва Исус седнал
на магаренцето, когато силен, тържествен вик от стотици гърла разцепил въздуха.
Множествата Го поздравявали като Месия, като свой Цар. Народът бил уверен, че
часът на освобождението е наближил. Във въображението си евреите виждали
римските войски изгонени от Иерусалим, а Израил – пак независим и могъщ. Без
външно великолепие, но с поклонението на своите щастливи сърца; не със скъпи
дарове, но  върху килим от маслинови и палмови клонки – символ на победата –
хората се надпреварвали да Му отдават почести.

Множеството растяло. Към процесията се присъединявали все нови и нови хора –
млади и стари, богати и бедни, жени, деца и старци. “Кой е Този ?” – се питали всички, чудейки се на какво се дължи промяната у Този, Който бе заявил, че Неговото царство не е от този свят. Тържествени викове “Осанна Сину Давидову!
Благословен Идещият в име Господне! Осанна във висините
!”/Матей, 21:9/  се носели над развълнуваното човешко море  и преповтаряни и подемани все по-далеч проехтявали  из околните хълмове и долини. Никога по-рано светът не бил виждал такава тържествена процесия. Тя не била като устройваните за прочутите земни победители – с пленници и трофеи на царска сила. Шествието било предвождано от слепи с възвърнато зрение, неми с развързани езици, хроми, подскачащи от радост. Вдовици и сираци хвалели името Му. Излекувани прокажени постилали чистите си дрехи под нозете Му. Сред тълпите били и събудените чрез гласа Му от смъртен сън. Свещениците в храма тръбели за вечерната служба, но малцина се отзовали. Началниците си шепнели един другиму тревожно: “Ето, светът отиде след Него!”

Известието, че Иисус наближава града с множество хора стигнало бързо Иерусалим. Но нородните водачи не изявили желание да приветстват Спасителя. Изплашени те излезли срещу Него с надежда да разпръснат хората.“Кой е този?” – питали те за причината на шумното веселие. А учениците отговорили с думи на пророците: “Цар на мира” /пр.Авраам/; “Той е Месия “/пр. Даниил/ ;”Божият Агнец, Който взема на Себе Си греха на света” /пр. Йоан Кръстител/.

Денят , в който Спосителят влязъл в Иерусалим наричаме Цветница. Това е най-пъстрият празник през годината и е естествено продължение на Лазаровден. Празнува се неделята преди Великден (Възкресението) – най-големият християнски празник.

 

Please follow and like us:

Category: България, Меланж, традиция

Leave a Reply