10.8 C
Виена
четвъртък, 28 март, 2024
spot_img
НачалоБългарияОтиде си от този свят актьорът Коста Цонев

Отиде си от този свят актьорът Коста Цонев

-- Реклама --

На 25 януари , на 82-годишна възраст, почина легендарният Коста Цонев. Отиде си един голям Човек и Актьор, който от години изправяше хората на крака с великолепната си игра в театъра и киното. Преклон пред светлата му памет!

Коста Цонев е роден в София на 3 юни 1929 г., макар във всички документи да е записана рождената дата 10 юни. Работи от 14-годишна възраст, когато баща му умира. По-късно го пресъздава художествено в мюзикъла „Баща ми, бояджията“ по сценарий на брат му писателя сатирик Васил Цонев.

През 1952 г. завършва Държавното висше театрално училище (дн. НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“) специалност актьорско майсторство в класа на Стефан Сърчаджиев. Изключително влияние му оказват и големите майстори на театъра Кръстьо Сарафов, Константин Кисимов, Георги Стаматов, Марта Попова.

През 1952 г. дебютира в ролята на Антон („Младостта на бащите“ – Б. Л. Горбатов) в Народния театър за младежта (дн. Младежки театър „Николай Бинев“), където работи в продължение на 14 години. От 1966 до 2001 г. играе на сцената на Театър „София“. Гастролира в Театър 199. Едновременно участва и на естрадния подиум, пее, танцува, пробва всички варианти на актьорската игра. В създадения през 1965 г. Театър на поезията и естрадата изиграва ролята на Дон Кихот, образ, който го съпътства цял живот.

В историята на българския театър остава с ролите на Ричард III в едноименната пиеса на Шекспир, на Тибалт в „Ромео и Жулиета“, на Чорбаджи Петко от „Първите“ на П.Ю.Тодоров, на Жак в „Както ви хареса“ от Шекспир и много други.

Участва в над 200 филма. Незабравими ще останат ролите му Боян („Бъди щастлива, Ани“ – 1961, реж. Вл. Янчев), Емил Бобев („Господин Никой“ – 1969, реж. Ив. Терзиев), Евънс („Няма нищо по-хубаво от лошото време“ – 1971, реж. М. Андонов), Бащата („Баща ми бояджията“ – 1974, реж. Ст. Димитров), Александър, Йоан Асен („Сватбите на Йоан Асен“ – 1975, реж. В. Цанков), Емил Боев („Умирай само в краен случай“ – 1978, „Тайфуни с нежни имена“ – 1979, реж. М. Гетов), Принц Кирил, Климент Охридски („Удърът“ – 1981, „Борис I“ – 1985, реж. Б. Шаралиев), Никола Бакърджиев („Спасението“ – 1984, реж. Б. Пунчев), Христо Алданов („Дом за нашите деца“ – 1987, реж. Н. Чернев), Скарлатов-бащата, Борис Скарлатов („Жребият“ – 1993, реж. Ив. Гръбчева), Иван Димовски („Кръговрат“ – 1993, реж. Д. Боджаков), Дядото („Шантав ден“ – 2004, реж. С. Пешева) и др.

Ролите му в телевизионни постановки „Дон Кихот или Човекът от Ламанча“, „Историята на един кон“, „Делото Опенхаймер“ и др. се помнят от поколения българи.

В политиката влиза през 2001 г. като депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005) от „Национално движение „Симеон Втори“. Депутат е и от 40-ото Народно събрание (2005-2009). На 11 юли 2005 г. като доайен открива първата му сесия.

През 2001 г. издава мемоарната си книга „Дон Кихот от Красно село“, а през 2007 г. – книгата изповед „Моите жени, моите роли“.

През 1976 г. е удостоен със званието народен артист. Лауреат е на Димитровска награда (1980). Носител е на орден „Стара планина“ първа степен (1999). През февруари 2000 г. е удостоен с наградата на Съюза на българските филмови дейци за цялостен принос към българското филмово изкуство. (БТА)

Снимка Булфото

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

Реклама

Календар

Реклама

Последвайте ни

Реклама

Абонамент за бюлетин

Реклама

Последни публикации