Образованието е проблем, заради който младите хора биха излезли на улицата

19. януари 2012 | By | Reply More

 В статията „Цветовете на гнева“ обещахме да публикуваме пълните интервюта с хората, които ни помогнаха да надникнем по-дълбоко в проблемите на днешните млади хора.

Представя ме ви интервюто на Нели Динева с Михаел Мецник, политолог във Виенския университет

Как би описал младите хора в Австрия?

Младите хора в Австрия според мен имат добри очаквания, що се отнася до професионалното им бъдеще. Положението тук също е станало по-трудно, но все още доминира убеждението, че всеки, който има добро образование, ще намери своето място в професионалния живот.

И всеки, който има нормална работа – работи на пълен работен ден или определен брой часове- знае, че ще получи достатъчно пари, за да живее самостоятелно.

Какви са най-големите страхове на младежите, свързани с бъдещето им?

Естествено, че има страхове сред младите хора. Постоянните новини за кризи, че има проблеми с намирането на работа, с преминаването от образование в работния пазар – тук има естествено опасения и страхове. Но мисля, че те не са толкова силни, колкото в България. Има и други теми, от които младите хора се интересуват, напр. една голяма тема е екологията, проблемът с изменията в климата, за колко време ще ни стигнат ресурсите, какво се случва, когато те са изчерпани. Смятам, че предимно при младите хора има осъзнатост на еколкогичната тема. Не е съвпадение, че младите хора избират такива партии, които поставят в центъра на своята програма екологични въпроси и разумното използване на ресурси.

За какво или срещу какво се бунтуват или биха се разбунтували младежите в Австрия?

Когато става въпрос за това наистина да се протестира, да се излезе на улицата…

Да.

Мисля, че класическата форма на протест, тоест организирано да се излезе на улицата с плакати, да се застане пред пред министерства или пред Бундесканцлерамт, правят много малко хора. Това са предимно тези, които се интересуват силно от политика, и тези, които са политически активни. Има разбира се и едно изключение. Важна тема за много млади хора е образованието. Те си поставят въпроси – дали в бъдеще ще има достатъчно средства, за може училищата да са добре обурудвани, за да може първото ниво на образованието (детските градини) да са добре обзаведени. И това е тема, за която много хора са готови да излязат на улицата.

 А чрез фейсбук и други социални мрежи?

Това са други форми на протест, разбира се. Те са и по-популярни, защото са по-бързи и удобни за хората. Да се направи фейсбук група или петиция в днешни дни става много бързо. И човек не се ангажира толкова дълбоко, преглежда се отгоре текстът или призивът, натиска се само един бутон и всичко е готово. Това е също една важна форма, но вероятно недостатъчна, когато не се предприемат следващи стъпки и действия. Новите социални мрежи са много добри, те са силни инструменти, с които да се достигне до много хора. Но мисля, че има един проблем и той е свързан с опасността  обществеността да се раздели силно, да се разслои на много части, които не познават другите. Тогава е трудно да се изгради една обща организация или заедно да се упражнява натиск срещу политици или институции, които взимат решения. Необходимо е хората наистина да се организират и да изградят силни връзки помежду си, да се срещат редовно и тогава да организират протести, които наистина могат да окажат влияние. Новите медии са добри при започването на нещо такова, но пътят от една фейсбук група до протест на улиците е много дълъг. И мисля, че това не винаги функционира. Това е едно добро средство, но не е достатъчно, защото има толкова групи и инициативи, че е много трудно да са изгради от тях една голяма организация. От нея всъщност има нужда, за да се повлияе на политически процес за взимане на решения.

Ако има такава група, мислиш ли, че това може да изведе хората на улицата, макар и да са  толкова различни?

Да, има т.нар. single-issue Bеwegung/Parteien, които се организират около опрделен въпрос или проблем, където хора с най-разлиен опит и социален произход, се събират, за да изразят протестта си или отхвърлянето на определени проекти.

Възможно ли е във Виена да станем свидетели на събития като тези от миналото лято в Лондон ?

Такива неща се случват в Австрия рядко. В момента се провежда петиция за референдум относно образованието, която се опитва да се накара политиката и правителството да развият дългосрочна стратегия в тази област, да предоставят повече средства в бъдеще за образование и училищата. Този процес започва в детската градина, продължава във Фолксхохшуле (вечерно училище за възрастни), гимназия, Хауптшуле (10-14 годишни ученици) и стига до университетите и Фаххохшуле. Важно е там да се осигурят добри условия за хората. И това е една тема, от която се интересуват предимно млади хора, но също така и хора на средна възраст, чиито деца в момента посещават училище, и казват, че когато тяхното дете по-късно отиде в университета или Fachhochschule, за него трябва да има добри условия там. Това е една тема, която може да се каже, че интересува всички. Тук се включват и младите хора, които са още в учиилще, както и тези, които са на 40, 50 години, вероятно също и по-възрастни хора като пенсионери – или поне един или двама души, които си мислят, че искат техните внуци да получат добро образование.

Събитията в Лондон бяха настина свързани с много насилие. Смятам, че тази форма на насилие не би могла да се случи във Виена. Защо не? Смятам, че социалните проблеми, които стоят зад тези събития, тук не са толкова силни, както в Лондон. Имам предвид, социалните проблеми, заради които определени групи от младежи нямат никакъв шанс да се включат в обществото и са трайно изключени от него. Проблемът на британското общество, а с това и на Лондон, е много по-голям, отколкото тук във Виена. Естествено, и тук има проблеми за младежи от миграционен произход, но те не са толкова силно изразени. Социалните разлики в град като Лондон са много по-големи и там има групи, които са изключени трайно и не виждат възможност да излязат от това положение. Не искам да оправдая това насилие, това не води до нищо хубаво, напротив, дори е контрапродуктивно, защото се предоставят аргументи на хората, които казват, че протестиращите са тези, които нищо не искат да правят, рушат само и искат да консумират, но не и да работят. Преди всичко, трябва да се вижда структурата на обществото, която не позволява на тези хора да се включат в обществото и да намерят своето място там. Тези проблеми съществуват във всички общества с голям брой на мигранти или мигранти второ и трето поколение. Но мисля, че в общество като британското те са много по-силно представени, защото там проблемът със социалното неравенство, а оттам и проблемът за неравнопоставеността на възможностите е по-осезаем от това в австрийското общество. В това отношение австрийското общество е по-добре. Надявам се, че ще остане така.

Кои са основните фактори, които обуславят нагласите на младежите към обществото?

Мисля, че основният въпрос, който занимава младите хора, е дали обществото е организирано и фукнционира така, че да им предостави по-късно толкова добър живот, колкото и на поколението на техните родители. Става въпрос дали определени възможности, които са имали родителите, ще ги има и за следващото поколение. До сега всяко следващо поколение е откривало по-добри възможности от предходното. Можеше човек да получи добро образование, да достигне по-високо ниво в работата, да се издигне по-високо и в социален план. След Втората световна война (1945) имаше постоянно издигане и растеж с всяко следващо поколение. И днес, може би след 2000 г., убеждението в това вече не е така силно. Убедеността, че човек ще има това, което са имали родителите му и вероятно може да постигне повече тях, днес не е толкова сигурно. Според мен е свързано е с развитието на цялотото общество и най-вече с икономическото развитие. Ситуацията в професионалния живот се е променила, не е толкова лесно дори и за добре квалифицирани хора да намерят добра работа. Имам предвид фиксирана работа, която е добре платена, която очертава дългосрочни перспективи. Много хора  започват по заобиколен път, за да се включат в пазара на труда – чрез стаж, неплатено сътрудничество, ниско платена ограничена във времете дейност, чрез нови работни отношения. А това означава несигурност, фази, в които нямат доход, или като цяло по-нисък доход. Всичко това поставя под въпрос дали тези хора могат да постигнат същия стандарт като техните родители. Смятам, че това е голяма промяна, която от известно време се извършва. Автоматичното схващане, че децата ще живеят по-добре от родителите, че ще получават по-високо образование,  ще получават повече пари, ще имат повече възможности, не е вече така. Младите хора все повече си поставят въпроса дали ще постигнат колкото родителите си, поне в материално отношение.

Прави ли това младите хора гневни?

Това прави хората малко несигурни, но все пак трябва да се прави разлика. Има различни групи, които по различен начин са засегнати от това. Някой тип образование е много търсено, там няма проблеми и се печели добре. Човек е добре интегриран и добре осигурен. Тук няма подобни въпроси. Но има една голяма група от хора, които имат висше образование, квалифицирани са добре и все пак не им е лесно. При тях смятам, че се проявява определена гневност, която понякога се проявява под формата на протест. Но за да се стигне дотам, че хората да излезат на улицата и да протестират, трябва положението наистина да е много зле. Може да се каже, че в Австрия все още не е толкова зле, че да се образува едно голямо протестно движение. Особено в сравнение с Испания и Гърция. В Испания от много време има висока безработица, която засяга добре образованите млади хора. Те са в ситуация, в която не могат да разгърнат възможностите си и са готови да излязат на улицата. Там имаше много движения, едно от тях беше нарекло себе си „Движението на гневните”. Има такива тенденциите в много страни. Напредъкът им е различен, и там, където ситуацията е наистина трудна, има и протести. Австрия е все още в добра ситуация. Но все пак, във връзка с поколенията се променя сигурността дали човек ще постигне стандарта на родителите си или ще надгради това, което те са изградили.

Category: Aвстрия, Oбразование, България, интервю, Меланж, обучение

Leave a Reply