Токчета по върховете

10. ноември 2011 | By | Reply More

Защо избрахме тази тема за брой 30 на списание „Българите в Австрия” и какво остана извън страниците му

текст Елица Ценова

 Въпросът за мястото и ролята на жената в общество винаги е бил актуален и винаги е бил повод за дебат. От край време жените са водили своите битки за равноправие и признание на техните способности, права и възможности. Представяйки темата за предвижданите от Европейския парламент квоти за жени на лидерски позиции, искахме да постигнем поне две неща. Първо, да обърнем внимание на факторите, които затрудняват професионалното развитие на жените в Австрия и България. И второ, да повдигнем поне малко завесата над въпроси, които все още не се дискутират широко – какви са социалните последици за семейството и обществото от промяната в традиционния модел на разпределение на ролите.

Разработвайки темата, екипът ни се срещна с много млади жени, които споделиха своите гледни точки по проблема. Разговаряхме и с четири успели дами – Ева Главишник, председател на Зелената партия в Австрия, доктор Сюзън Милфорд, директор на Института за Дунавския регион и Централна Европа, Меглена Кунева, първият български еврокомисар и Зоя Паунова, изпълнителен директор на Астра Зенека-България. Интервютата с тях публикуваме в отделен материал.

Основното предизвикателство пред работещата жена е трудният баланс между семейство и кариера. И българското, и австрийското общество се оказват достатъчно консервативни, за да не могат бързо и безболезнено да променят доминиращата роля на мъжа в бизнеса. Казано наобратно, силният пол трудно би приел нови функции, свързани с домакинството, отглеждането на децата, грижи за възрастни и болни родители. Засега те си остават приоритетно „женско задължение”. Този извод потвърди и социалният антрополог и журналист Хаймо Еберхард, който поканихме да коментира темата.

С две думи, еманципацията на жената минава през еманципацията на мъжа. Преди да говорим за квоти и лидерски позиции трябва да се вгледаме в стереотипите на уж модерното ни общество – разпределението на мъжка и женска работа, делението на типично мъжки и типично женски професии, какво може и какво не може да прави жената, какво може и какво не може да се очаква от мъжа.

И оттук започнаха неудобните въпросителни.

Мария, майка на едногодишен син, споделя: „ Съпругът ми много ми помага, старае се, но някои неща просто не ги може”. Не моженето не бива да се бърка с не искането. Да променим по-силната си половина означава да я препрограмираме, да сменим заложения в нея код на мъжа-ловец, завоевател, на този, който изкарва прехраната. Същото се отнася и за жените – за да оцелеят в джунглата на бизнеса те трябва да вземат някои типично мъжки качества като настъпателност, издръжливост на стрес, ако щете чиста физическа сила, необходима в някои професии. Какво ще получим от преплитането на ролите – успешен хибрид между мъж и жена или разочароващо същество, което не може да посрещне нито мъжкото желание за нежна половинка, нито пък неувяхващата женска представа за силния мъж. Сигурно е, че мъжете няма лесно да влязат в ролята на майки, нито пък жените ще се откажат да се доказват в кариерата. Значи ли това, че има макар и тиха, все още необявена война между половете? Има ли нужда обществото ни от подобна битка и кой ще спечели от нея? Със сигурност обаче ще загубят децата. Детските градини са най-удачната алтернатива на майчините грижи, но те недостигат особено в големите градове. Имаме нужда не само от повече детски градини, но и от повече учители в училищата, за да могат децата да получават целодневно обучение. Всички тези придобивки струват пари, а особено в сегашния изключително нестабилен икономически момент те трудно се намират. От друга страна, това означава, че семейството смело прехвърля отговорността за отглеждането и възпитанието на децата на държавата, която нито иска, нито е в състояние да се справи с подобно предизвикателство. Факт е, че младото поколение, в голямата си част отгледано от „скайп” майки, излиза все по-неподготвено за реалността извън училище, Фейсбук и телевизията. Родителите са все по-забързани в работа и грижи по изхранването на наследниците си, отколкото в тяхното възпитание.  

Но да се върнем на темата за жените и кариерата.

Според статистиката, до 30-та си година жените се развиват професионално наравно с мъжете. Тоест, ако една жена има необходимите качества, амбиция и желание, тя има достатъчно възможности да се изяви професионално. Въпросът е за сметка на какво? Най-често страда личният й живот – тези жени чест се омъжват късно, отлагат дълго майчинството, сблъскват се с развода, трудно създават и задържат връзки. Пак според статистиката, дамите, избрали да се посветят на семейството имат трудности с намирането на работа в един по-късен етап, когато решат, че децата им вече не се нуждаят от техните ежедневни грижи. Често те са неудовлетворени, защото са пропуснали най-подходящите години за трупане на професионален опит в грижи за децата.  Стереотипите за кучката-кариеристка и ограничената домакиня са неприложими в днешно време. Както една всеотдайна майка може да бъде принудена да работи денонощно, за да изхранва децата си, така и една образована жена може съзнателно да реши да остане няколко години у дома в името на семейния уют и отглеждането на децата. Стига да може финансово да си позволи този лукс, разбира се. Някои социолози отчитат, че поколението в Западна Европа и САЩ, родено и израстнало след края на Втората световна война, е било толкова успешно, защото е възпитавано в здрави морални ценности, имало е определен модел на семейни отношения, които са били уважани и  зачитани. Днес разводите са ежедневие, а повече от 60% от родителите заявяват, че не прекарват достатъчно време с децата си. Но и днес много семейства не могат да си позволят да живеят само с една заплата.

Това, което разбрахме след детайлно преглеждане на всякакъв вид статистики е, че с или без квоти, жените, които искат да изграждат кариера го постигат. Въпросът не е само да се назначат повече жени в бордовете и да се ги показваме: ”Вижте колко демократично общество сме и колко са равни мъжете и жените”. Въпросът, на който не можахме да намерим отговор е каква ще бъде социалната цена на това равенство и кога ще я платим. 

 

По темата работиха Елица Ценова, Людмила Ханджийска и Нели Динева

 

Please follow and like us:

Category: Aвстрия, България, Меланж

Leave a Reply