Жените, бизнесът и квотите

9. ноември 2011 | By | Reply More

Зоя Паунова, изпълнителен директор на Астра Зенека, България, Ева Главишник, председател на Зелената партия в Австрия и Меглена Кунева, първият български еврокомисар пред списание „Българите в Австрия“

През юли тази година Европейският парламент прие резолюция, с която се предвижда въвеждането на задължителни квоти за участие на жени в ръководството на компаниите. По този начин се цели гарантирането на баланса между половете да бъде част от новите правила за корпоративно управление на Европейския съюз. Целта на квотите е до 2015 г. 30% от позициите в бордовете да се заемат от жени, а до 2020 г. този процент да достигне 40.

В последните години излязоха съкрушителни статистики за неравенството между мъжете и жените както  по отношение на заплашането, така и по отношение на шансовете за професионално развитие. Дали въвеждането на задължителни квоти ще помогне на жените по-бързо и лесно да достигнат до върховете или пък квотите са по-скоро признание за неспособност от страна на жените за самостоятелно справяне с предизвикателствата на бизнеса?

Работейки по темата „Токчета по върховете“, представена в брой 30 на списание „Българите в Австрия“, екипът ни разговаря с 3 успели жени – Ева Главишник, Зоя Паунова и Меглена Кунева. Представяме ви техните гледни точки за необходимостта от квоти.

Зоя Паунова, изпълнителен директор на Астра Зенека, България

В динамично развиващия се бизнес свят темата за въвеждането на квоти за жени на ръководни позиции става все по-актуална, както по света, така и у нас. България в това отношение е изпреварила редица страни, тъй като без да бъде утвърден квотният принцип жените активно участват в управлението, както на държавната администрация, така и на бизнес сектора.

 Основите са поставени и в исторически аспект. През 1937 г. българските жени отвоюват правото да упражняват гласа си по време на избори. Към момента в Българския парламент жените са 22% от народните представители. Нежният ни пол е представен с ръководни позиции и в Министерски съвет, както и състава на Европейския парламент, българка е директор на Организацията за образование, наука и култура на ООН – ЮНЕСКО, столицата ни е управлявана от жена кмет, първата жена президент на Бразилия е с българското потекло. Всички тези факти, свързани с успехите на наши сънароднички, ни карат да бъдем уверени, че жените също имат шанс да бъдат успешни ръководители.

 През последните години се наблюдава динамична промяна между половете. Жените стават все по-активни в желанието си да покажат, че могат. В бизнеса мъжете продължават да доминират, разбира се.

 В модерния свят, в който живеем са най-важни качествата на личността, ето защо никога не съм приемала крайното деление. Надявам се, че жените ще продължават да бъдат приемани като конкурентни кандидати за ръководни позиции. Мениджърът, независимо дали е мъж или жена, трябва да бъде личност с интегритет, със силна доза интелектуално любопитство, познания и умения за да може да ръководи екип от умни и способни хора в днешния твърде комплексен свят. Да има положителен заряд, подход към работата и живота с високо ниво  на енергия, да инспирира и мотивира, да взема трудни решения, да бъде обладан от страст за работа и постигане на високи цели.

 Нежната половина на човечеството днес има повече възможности, жената, която е успяла и в същото време излъчва топлота и загриженост, владее изкуството да бъде добър ръководител във все още мъжкия бизнес свят.

 На въпроса дали е необходимо въвеждането на квотния принцип, бих отговорила, че по-скоро залагам на качествата на личността отколкото на пола, но  от друга страна множеството изследвания, проведени през последните години доказаха, че съществува неравнопоставеност между мъжете и жените по отношение на тяхната служебна реализация, което от своя страна доведе до необходимостта от приемането на европейската резолюция за въвеждане на квоти за жени на ръководни позиции.

 За да бъдат успешни, креативни и ползотворни в работата си жените имат и друга движеща сила – и тя е семейството. Нямаше да съм това, което съм, ако не беше моето семейство, екипът ни и приятелите. За мен семейството  е водещо, в съчетание  с професионалните стремежи.  Времето прекарано с моя съпруг и децата е свещено за мен. Децата ни изненадват с тяхната креативност и ни радват с постиженията, като изборът на дъщеря ми Ева за президент на студентското правителство и наградите, спечелени от сина ми Жожо в математически олимпиади и спортни състезания.

Любовта на най-близките, тя е основата в живота, а домашното огнище – най-голямата необходимост, за да бъдем щастливи.

Д-р Ева Главишник, председател на Зелената партия в Австрия

Ist es schwer für eine Frau eine führende Position in der Politik oder im Business in Österreich zu erreichen?

Ja, für Frauen ist es in Österreich nach wie vor sehr viel schwieriger Führungspositionen zu erreichen. Das belegt auch der erst kürzlich erschienene AK-Führungskräfte Monitor. Nur 32 Prozent der Führungspositionen in Unternehmen sind von Frauen besetzt. Innerhalb der letzten drei Jahre hat sich der Anteil der Frauen in Leitungspositionen sogar um 3 Prozentpunkte verringert. In der Politik schaut es noch schlechter aus. Obwohl Frauen mehr als die Hälfte der Bevölkerung darstellen, liegt der Frauenanteil bei den Nationalratsabgeordneten nur bei 27,9 Prozent.

Welche sind ihrer Meinung nach die Haupthindernisse die die professionelle Entwicklung der Frauen erschweren?

Fehlende Kinderbetreuungseinrichtungen und viele Berufsjahre in Teilzeit wirken sich negativ auf die Aufstiegschancen von Frauen aus. Viele Unternehmen verabsäumen es, Frauen als Führungskräfte gezielt aufzubauen. Sie glauben, dass Frauen aufgrund von Familienpflichten dem Unternehmen weniger lange zur Verfügung stehen. In Wahrheit ist es umgekehrt. Frauen weisen im Schnitt eine längere Betriebszugehörigkeit auf als Männer. Es würde sich für Unternehmen lohnen, mehr in ihre weiblichen Arbeitskräfte zu investieren.

Welche Maßnahmen sind oder müssen seitens der Regierung unternommen werden, um die professionelle Realisierung der Frauen zu fördern?

Vor allem bei der Besetzung von Führungspositionen in der öffentlichen Verwaltung und in staatsnahen Unternehmen sollte die Regierung hier mit einem besseren Beispiel vorangehen. So finden sich laut einem aktuellen Rechnungshofprüfbericht nur fünf Prozent Frauen im Management öffentlicher Betriebe. Eine gesetzliche Quote von mindestens 40 Prozent Frauen für Aufsichtsratsgremien und Vorstände staatsnaher Unternehmen sollte rasch umgesetzt werden. Mehr Tempo wäre auch beim Ausbau der Kinderbetreuung, sowohl bei den Kleinkindern als auch bei den Schulkindern, unbedingt nötig.

 Werden die angebotenen Quoten Ihrer Meinung nach den gewünschten Effekt für Gleichgewicht zwischen Frauen und Männern auf Führungspositionen erreichen?

Es ist grundsätzlich positiv, dass es endlich auch auf europäischer Ebene ein Bekenntnis zu Quoten gibt. Doch diese Entschließung des Europäischen Parlaments kann nur ein allererster Schritt sein. Denn darin sind keine Sanktionen vorgesehen, wenn die festgelegten Quoten nicht erreicht werden. Seitens der Politik braucht es eine stärkere Verbindlichkeit bei den Maßnahmen zur Gleichstellung von Frauen und Männern am Arbeitsmarkt. Sonst besteht die Gefahr, dass sich wieder nichts ändert und der Frauenanteil in den Führungspositionen nicht steigt, sondern so wie in Österreich, weiter sinkt.

Меглена Кунева, граждански кандидат за президент на Република България 

 Ще помогне ли въвеждането на квоти за по-успешната професионална реализация на жените или напротив би създало проблеми? 

 Мнението ми по този въпрос еволюира, като в началото смятах, че квотите изкривяват конкуренцията и свободния пазар. С течение на годините и след добрия опит на някои скандинавски страни, все повече си мисля, че този механизъм е единственият, който би довел до равнопоставеност между половетe и в крайна сметка до икономически ползи. В България имаме Комисия за защита на конкуренцията, която по презумция се бори с монополите. Присъствието на много повече мъже на ръководни позиции би могло да се разглежда и като монопол и в този смисъл има нужда от регулативни мерки. В крайна сметка, жените са ограничени откъм кариерно развитие, защото често губят много важни за израстването в професията години в отглеждането на децата. Доказано е, че компании, в чието ръководство има пропорционален брой  жени на ръководни позиции, имат по-добри финансови резултати. Жените носят в компаниите и администрацията качества като диалогичност, които са много ценни за екипа. Примерът на Норвегия показва, че налагането на квотите трябва да стане с държавна помощ и регулация, защото компаниите не са много склонни сами да въвеждат квоти. Но това, което искам да подчертая е, че принципът на меритокрацията не трябва да бъде загърбван за сметка на квотите. Жените, които попълват квотите трябва да са точно толкова квалифицирани и удачни кандидатури, колкото и мъжете в екипа. 

Има ли и други механизми, които държавата може да използва, за да стимулира кариерното развитие на жените?

За мен най-големият стимул е добрият пример. Колкото повече успешни жени виждаме на ръководни позиции в бизнеса и администрацията, толкова повече жени ще се стремят да заемат такива позиции и толкова по-нормално ще се струва на обществото да има равнопоставеност в управлението. Струва ми се, че в политиката в България вече сме разбрали това. Имали сме жена министър председател, председателят на парламента в момента е жена, сегашният кмет на столицата. 

Има ли решение на европейско ниво?

 Още през пролетта еврокомисарят по правосъдието Вивиан Рединг обяви, че би искала да види до 2020г. 40% от местата в управлението на компаниите да се заемат от жени. Тогава тя каза, че този процент е препоръчителен и засега доброволен, но ако не види резултати, ще предложи законодателна инициатива, която да направи квотите задължителни.  Квотите имат за цел да премахнат стъкления таван, с който се сблъскват жените. Колкото и да са добри в работата си, колкото и компаниите да говорят за равнопоставеност жените често усещат, че има таван, който не могат да преминат, въпреки официално това да не е така. Квотите биха разрешили този въпрос.

 

Please follow and like us:

Category: Aвстрия, България, интервю, Меланж, пазар на труда

Leave a Reply