banner ad

Творенията ми допринасят за приказния образ на всяка малка фея

30. октомври 2011 | By | Reply More

Младата дизайнерка Елица Гудева споделя тайната за създаването на Приказно Туту

През 2010 година българче печели фотоконкурса „Най-красиво бебе“ на Австрия облечено в нейно творение

 Интервю: Кремена Вълкова

Как се породи идеята да правиш Туту ?


Туту поличките открих първоначално, когато започнах да се занимавам малко с фотография. Изглеждат хубаво на снимки и реших, че искам да снимам моята дъщеря с такава. Поръчах й от САЩ, защото тук не открих. Когато поличката пристигна бях очарована от начина, по който изглеждаше.

След това започнах да я разглеждам и ми се стори, че не е толкова трудно и сам да си я направиш. Тогава съпругът ми малко на шега подхвърли защо не започна да правя тутута тук. След упорита работа и доказване на моя труд, нещата започнаха да се случват успешно в сферата на бизнеса.

Тези приказни полички имат доста интересна история, каква е тя?


Първото туту е носено през 1832 г. от балерината Мария Тальони в Париж. То е било достатъчно късо, за да се виждат краката й, което за времето си е било скандално. Този вид туту е известен като романтично туту.
С времето туту-то е ставало все по-късо и по-късо, докато се е появило класическото туту, което носят и днес балерините.
Наименованието „туту“ се е появило от зрителите на по-евтините места на балетните представления. Дължината на туту-тата се е диктувала от патроните на балета, които са искали да виждат по-добре движенията на танцьорите. Зрителите, които са си купували по-евтини билети са стояли в по-долната част на театрите и така са успявали да надзърнат под полите на балерините. Бебешката дума на френски за задни части е „куку“, което с времето се е преобразувало в „туту“.
Туту се казва най-общо на всички поли, които се използват за балет. В България им казват пачки, но на мен ми звучи някак прекалено професионално. Тута-тата, които правя аз не са шити и не са професионални за балет. Направени са само за забавление, предимно за деца. Момиченцата обичат да се чувстват като принцеси или балерини.
Творенията ми допринасят за приказния образ на всяка малка фея.

Всяко туту се прави на ръка, което е доста трудоемко. Как се създава тази приказка за принцеcи?


В началото наистина ми беше доста трудоемко, но това беше предимно, защото нямах никакви материали. Платът за първото си туту рязах на земята с ножица, като за да са възможно най-прави линиите гледах очертанията на ламината. След това обаче си купих специална подложка и ножче и вече нарязването на платовете става доста по-бързо и по-прецизно.
Това, с което имам по-големи затруднения, е намирането на платове. Първо, тюлът, който се използва трябва да бъде мек и кристален. Компромис не правя с качеството, затова залагам на изключително фини материали. Има и други видове тюл, които са по-твърди и не са подходящи за дрехи, или поне не без нещо отдолу. Другото нещо, на което изключително много държах при избора на платове, беше да имат голям избор от цветове. Колкото повече, толкова по-добре. Това обаче доста ме ограничи, защото на повечето места има само по няколко цвята. Проверих магазините във Варна, но не открих почти нищо. Имаше само по няколко цвята и то не бяха точно детски, весели цветове, каквито аз си представях. Все пак след дълго търсене успях да открия платове в САЩ, които да имат прилично количество цветове. Лошото е, че доставките от там ми отнемат много време, но засега няма друг вариант. Доволна съм все пак, че за момента успявам да поддържам 35 различни цвята и се надявам така да осигурявам достатъчно богат избор на клиентите си. Надявам се някой ден да имам и повече.

Как се поддържат поличките в тази форма?


Туту-тата е добре да стоят изпънати и да не се мачкат, или поне на мен тази визия ми допада повече. Тъй като поне лично аз нямам много пространство вкъщи, все пак ги държа прибрани и ако ще се носят ги изкарвам няколко дни предварително и ги оставям изпънати. По принцип е възможно и с пара да се оправят малко гънките. Гладене с ютия е абсолютно забранено, защото тюлът е направен от найлон и би се разтопил.
Почистването е най-добре да става на ръка, с кърпа.

Твойте туту-та оставят изключително впечатление. Може ли да се каже, че работиш от сърце?
Радвам се, когато съм допринесла за получаването на нещо красиво. Когато родители ми пращат снимки с хубави думи, от различни формации, благодарят за невероятната им визия на сцената. Тогава разбирам, че наистина си струва всичко да правя на ръце и с желание. Това е работа от сърце. Тази година именно с мое туту българче спечели фотоконкурса „Най – красиво бебе на Австрия за 2010“. Наскоро във Виена се проведе фотосесия на детски дрешки ЕЛ и Кензо, там отново присъства мое творение.
Щастлива съм, че помагам на момичета от всяка възраст да се почувстват като в Приказка за принцеси.

Please follow and like us:

Category: България, интервю

Leave a Reply