Голямото малко

17. октомври 2011 | By | Reply More
Spread the love

Текст Митко Каранонев

Изборите наближават. И суетнята около тях се засилва. Освен пред въпроса „За кого да гласувам”, българите в чужбина често са изправени и пред проблема „Къде да гласувам”. Уж новият Избирателен кодекс, предвидливо окастри възможностите за упражняване на конституционно гарантираното право на глас на близо 3-та милиона български граждани, живеещи зад граница. Скандали и неуредици не закъсняха. Но не затова ми е думата. Искам да кажа защо съм решил на тези избори за президент и вицепрезидент на родината да отида и да гласувам.

  1. Писна ми някой да реди пъзела вместо мен. И да не спечели моят кандидат, поне ще знам, че съм си казал и моята дума, колкото и незначителна да изглежда на общия фон. Освен това, моят човек ще види, че положението не е съвсем безнадеждно.

 

2. Искам да ме видят. Колкото повече българи в чужбина гласуват, толкова повече основание ще имаме да искаме промени както в Конституцията, така и в Избирателния кодекс. Време е да гледат на нас не само като на инвеститор, а и като на хора с гражданска позиция.

3. На пук! Господа депутатите ни оставиха в миналия век. Не посмяха да вкарат нито електронно гласуване, нито пък такова по пощата, за да ни улеснят. Очевидно ги е страх от това, че хората навън са свободомислещи и не могат да бъдат лесно манипулирани. Моят глас не се продава. Нито пък този на съквартиранта ми.  

4. Искам промяна! Както хиляди млади хора из цял свят и аз искам промяна. Искам да се върна и да работя в България. Но искам и България поне малко да поиска да ме върне. Надявам се, че тези, които ще трябва да разчетат следизборните резултати, да разберат какво са им казали хората.

 

 Промяната означава да направиш нещо различно. Ще гласувам. За първи път.

Category: България, Меланж

Leave a Reply