Събота ми е ден за емиграция. Неделя – за интеграция.

15. октомври 2011 | By | Reply More
Spread the love

Емигрирахме навътре. Тук сме, но не сме тук. Намерихме начин да го живеем този живот, без да ни се налага да присъстваме“.

Разказано от Вероника

Събота в средата на есента. Денят си започна хубаво и нормално – кафе, дебел вестник и хубава музика. После чат с приятели във Фейсбук и Скайп. Събирам новини от САЩ, Канада, Испания, Англия, Гърция. Накрая и от родината. Странно усещане – говорим си, разменяме смеещи се емотиконки, сърчица и накрая се разделяме и всеки поема нанякъде.

Всеки има свое собствено „някъде“ в Чикаго, Торонто, Манчестър, Атина, София. Съвременни номади или дърво без корен. А може би корените вече не са това, което бяха. Сърфирам и попадам на това:

Сестра ми емигрира в Испания, приятелката ми в Гърция, аз – в библиотеката. Един приятел емигрира във Фейсбук и сега има други приятели, които никога не е виждал, но които знаят всичко за него. Аз вече не знам нищо за него, а преди се виждахме всеки ден. Един друг емигрира в кръчмата. И него няма къде да го срещна. По-рано му бях близко до местоработата, сега съм му далече по местопиенето. Ние емигрирахме без билети. Емигрирахме навътре. Тук сме, но не сме тук. Намерихме начин да го живеем този живот, без да ни се налага да присъстваме. ( „Не искам да е сряда„)

 Великолепен коментар на Веселина Седларска. Тя е една от малкото журналисти, които разказват истории. Не поучава, не размахва пръст, не критикува. Просто разказва. Взех да се разпознавам  в това уморено, оттеглило се поколение, за което пише тя. Дали просто спряхме да вярваме, че нещо ще се промени или самите ние се променихме? Бяхме  научени  да прескачаме стени, а тях вече ги няма. Съвсем като Цар Плъх на Джеймс Клавел, само че в началото на 21 век във Виена. Емигрирали в нета, затворени в тесния кръг на ежедневието, с един крак в Австрия, с другия в България.

Дочитам коментара. Колко далече сме стигнали в нашата вътрешна емиграция? Аз лично решавам, че е време да започна да се интегрирам. Там, където съм. Още от утре – неделя. А дотогава ще слушам Трейси Чаплан и ще се настройвам революционно.

И ще се наслаждавам на есента.

Category: Меланж

Leave a Reply