8.4 C
Виена
събота, 20 април, 2024
spot_img
НачалоБългарияСподели лятото: Генномодифицирана човечност

Сподели лятото: Генномодифицирана човечност

-- Реклама --

Своите впечатления от лятото за Melange Bulgaren сподели Горан

Бях в България точно в седмицата, когато Викилийкс извади документи, че българското правителство е било готово да приеме Закон за геннмодифицираните храни. Така, за да угоди на американското лоби. Добре че нещо в последния момент се случило, та приемането на закона се отложило с 5 години. Тази тема се превъртя през медиите наред с изявите на кандидат-президентите,  които бързат да привлекат вниманието на електората преди да се е явил основният играч в надпреварата. Като за края на август – толкоз. След 4 септември може да стане и по-интересно. Или поне в новините. А те не дават представа за това, което ежедневно се случва по улиците.

Като гледам с каква скорост се движат колите оставам с впечатлението, че българинът е много забързан и делови човек. А за къде бърза?

Един автомобил е спрял на пешеходна пътека. Прозорците са отворени, личи си, че е само за малко. Само за малко е спрял на платното и друг водач – колкото да притича до магазина отсреща. Движението по улицата се задръства, но на кого му пука, нали е само за малко. И пак така, само за малко, една кола влезе в иначе еднопосочната улица – така е по-близо до паркинга. Много важно, че правилно движещият се шофьор трябва да направи сложна маневра, за да му отвори място. Пешеходците могат да стъпят на пешеходна пътека пак само за малко – колкото да пресекат тичешком. За спокоен ход няма време – шофьорите бързат. Въобще голямо бързане пада. Че и викане, и псуване, и едни лоши погледи се разменят. Когато се опитах да обясня на един шофьор, че е паркирал неправилно и притеснява останалите коли, той се разкрещя, размаха ръце и а-ха, да ме набие. Много негативна енергия и агресия са насъбрали хората тук. Някои я изразходват с рушене на новопоставена ограда, къртене на пътни знаци, обръщане на пейки. Други просто крещят. Трети мълчаливо се мръщят или се оплакват. Побоища, убийства и самоубийства също не липсват. При толкова много натрупан гняв и омраза как да се усмихваме?

Обществото ни е сбор от много индивиди и ако те не могат или по-скоро не искат да живеят заедно, съобразявайки се един с друг, как ще вървим напред?

За тази една седмица открих колко ни липсва уважението и доверието един към друг, усещането за заедност, за съпричастност.

Без генномодифицирани домати и чушки ще оцелеем, но без човечност? Моля ви, г-да учени, открийте гена за човечност. Имаме спешна нужда да го размножим.

Снимка actualno.com

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

Реклама

Календар

Реклама

Последвайте ни

Реклама

Абонамент за бюлетин

Реклама

Последни публикации