banner ad

Румяна Угърчинска, журналист: Държавата лишава от права емигрантите

13. юли 2011 | By | Reply More

ИНТЕРВЮ Мариела Балева

Назаем от вестник „Труд“

ВИЗИТКА

Родена е в София, но живее в България само 9 години  

– Завършва СУ „Св. Климент Охридски“ и магистратура по информация и комуникации в Сорбоната

– 20 години се занимава с разследваща журналистика  

– Автор на книгите „Истината за атентата срещу Йоан Павел II“, „Газовата война“ и др. Неотдавна представи в София българското издание на книгата си „КГБ и сие“  

– Г-жо Угърчинска, изпратихте отворено писмо до националния омбудсман, в което твърдите, че българите зад граница са лишени от правото да участват активно в политическите процеси в родината. Вие самата имате и френски паспорт, какви са мотивите на тезата ви?

– Гражданите на България, били те извън граница или в България, са си граждани на България. И когато те не се ползват с едни и същи права, съществува дискриминация. В случая тези, които имат двойно гражданство, имат право да избират, но не и да бъдат избирани, т.е. могат да гласуват, но не за свои народни представители.

Българите от Франция гласуваха например на три парламентарни избори за Перник, Габрово и Шумен. Депутати, избрани с техните гласове, не познават проблемите на сънародниците си в чужбина. Няма никаква връзка между избрания и избирателя. Все пак депутатът трябва да се отчита на избирателя си – това е гражданско право. Не може да има само задължения без права. От тази гледна точка дискриминацията е очевидна.   

– Какви са причините българската нация да бъде разделена на наши–вътрешни и на чужди–външни. Тези отвън до вчера бяха „невъзвращенци“, а днес са „емигранти“. Понякога се чуват определения, че те едва ли не са предатели…

– Явно тези определения са наследени от тоталитарното ни минало. Тогава се деляхме на наши и ваши, на тези с привилегии и на тези без. Едни можеха да пътуват зад граница, други не можеха и софийско жителство да вземат. Тази делба беше постоянна.

ВСИЧКИ БЯХА РАВНИ, НО

НЯКОИ ПОВЕЧЕ ОТ ДРУГИТЕ

Това се промени формално след 10 ноември 1989 г., но явно в съзнанието тази делба е дълбоко наслоена. Трябва ли да припомням старото правило „Разделяй и владей“…

– Тоест излиза че политиците използват т.нар. гурбетчии само за наливане на гласове в урните по време на избори?

– Това е тъжната истина. Често се връщам в родината. Имам поглед и върху диаспората ни навън. Убедена съм, че

БЪЛГАРИЯ Е ТАМ, КЪДЕТО ИМА БЪЛГАРИ

На фона на демографския срив и обезлюдяването бездействието на политиците ни тук е смайващо. Защо не разбират, че страната ни е била силна само когато е била обединена. Обединението отвън и отвътре би повдигнало самочувствието, надеждата, че нещата да тръгнат към оправяне. Ние трябва да се превърнем в нация от свободомислещи и равнопоставени граждани.

– Конституцията ли е виновна за това?

– С прилагането на конституцията и на изборния кодекс такъв, какъвто е, дискриминацията вещае пагубни последици. Подборът и изборът са две абсолютно различни неща.

– Предлагате да има квоти за народни представители за българите в чужбина?

– Не обичам да наричам това квоти, въпреки че е точният термин. Квотите тук често означават капсулиране или лобиране за този или за онзи. Има двояко значение.

– Какво точно имате предвид, ще поясните ли?

–     Всеки избирателен район, в който има български граждани,

ДА ИЗЛЪЧВА СОБСТВЕНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ

Това съществува в повечето европейски държави. Досега французите, живеещи извън Франция, разполагаха с 12 сенатори. След следващите парламентарни избори те ще имат и 12 депутати, които ще бъдат избирани от трите процента французи, живеещи в чужбина. Ще има депутати от Северна и Южна Америка, Африка, Азия и т.н.

– И не се ли чу във Франция глас „против“ в медиите от някой политик?

(Учудва се.) Не, напротив. Закипя надпревара във всичките партийни централи. Французите зад граница са 3 % от населението. За сравнение българската диаспора е много повече – може би между 25–30 %. Което означава, че пропорционално депутатите от чужбина трябва да са повече от 12.

– Мислите ли, че това би се харесало на днешната политическа класа, която ревниво пази привилегиите си?

– Защо не! Но правилата ще бъдат поставени по друг начин и това със сигурност ще повлияе изцяло на политическата система тук. Вливането на нова кръв в българския политически елит неизбежно ще размърда пластовете и ще допринесе за внедряване на опита, придобит в Европа и другаде. В противен случай никой не може да спре двайсетте хиляди способни млади българи, които се упътват всяка година към терминал 2 на Летище София. А ние тук говорим за „уседналост“…

– В България непрекъснато се говори за „турската опасност“. И тя като че ли оправдава всичко, което правят политиците. Доколко я има и опасна ли е тя?

– От това, което наблюдавам, не виждам нищо опасно от българските граждани с турски произход. Те са равноправни на всички останали. Опасни за България са организираната престъпност, трафикът на наркотици и хора, корупцията.

– Момент! Изборният туризъм се смята за един от най-страшните по време на избори у нас.

– Ако говорим пак за този електорат, който представлява в Турция около 300 хил. души, да, той е много активен. Но остават още толкова много българи – няколко пъти повече – може би са около 2 млн. И ние непрекъснато се занимаваме с този проблем – така насаждаме омраза, делба между българи и българи. Това още веднъж дели нацията.

Да направим равни права за всички. Да направим така, че да бъде еднакво лесно както за българите, живеещи в Турция, така и за сънародниците ни в Америка, в Европа, Азия. За което, естествено, трябва да си зададем въпроса за електронния вот и ред други неща.

– Уточнете какво имате предвид.

–     Важен е въпросът и за

СЪЗДАВАНЕТО НА ОБЩИНСКИТЕ СЪВЕТИ

които да организират всички тези неща за българите, в чужбина. Тези обществени съвети зад граница са възможност, която би могла да уреди много въпроси.

Ето сега предстоят избори – какво пречи едновременно да бъде организирано гласуването и за тях. За да не се стига до хаос, да не се чудим в избирателните списъци къде са записани тези 1 милион, къде гласуват, или т.нар. мъртви души.

– Как виждате ролята на избирателните комисии – централна, по места?

– Тези комисии са създадени на партиен принцип, с квоти. Когато има политически квоти, ЦИК се превръща в политически филтър, в услуга на едни или други, те решават кой може да бъде кандидат или не, те решават дали ще бъде приет този или онзи резултат. Какво гарантира тяхната независимост – те са своего рода жури, несъвместимо с демократични избори.

– Извинете, но хората в България биха отговорили на тезата ви така: „Те не си плащат данъците в България, защо трябва да участват в управлението?“.

– Първо фактът, че българите от чужбина ще имат същите избирателни права и същите права спрямо конституцията, не означава, че българите от чужбина ще дойдат тук да управляват и ще вземат нечии места. Плащането на преки данъци не може да се свързва с гражданските и избирателните права. В САЩ около 40 % от американците са освободени от плащане на ДОД, във Франция е близо до 60 %. Представете си какво ще стане, ако им се отнеме по този повод правото на гласуване.  

– Наскоро президентът каза, че може би е време да се промени конституцията, където пише, че кандидат-президент не може да бъде гражданин, роден в чужбина.

– Доколкото разбрах, става дума за г-н Станишев, който не е роден в България. Такъв беше случаят и с г-н Пирински преди години. Има един много лесен начин да се избегне това. Дали е роден в България или не, дали кандидатът има двойно гражданство или не, дали е живял последните 5 г. в България или не – естествено че всички тези неща нямат значение. Значението е какво доверие, перспектива и какъв подем той ще предложи на българския народ. След като определената личност е избрана за президент, може да се предвиди да отпадне двойното му гражданство, какъвто е случаят с повечето европейски държави. Във Франция норвежката Ева Жоли сега е кандидат-президент. Ако това стане, двойното ù гражданство ще отпадне, което е нормално.

– Каква е била целта на такива текстове в конституцията?

– Ще ви припомня, когато в началото на 90-те години бе предвидена забраната за двойното гражданство и изискването за пребиваване на петте последни години в страната, то беше направено, за да се предотврати възможността Андрей Луканов и Симеон Сакскобургготски да бъдат кандидат-президенти. Това беше също

НАЧИН ДА СЕ ЕЛИМИНИРА

ПОЛИТИЧЕСКАТА ЕМИГРАЦИЯ ОТ

УЧАСТИЕ В ДЕМОКРАТИЧНИЯ ВОТ

– Казвате, че този текст от основния закон е бил написан заради частен случай?

– Да, заради отделни казуси и личности. След като веднъж вече конституцията бе написана не в общия интерес на нацията, смятам, че не би трябвало отново да пренаписваме конституцията спрямо отделни казуси и личности.

– В „Уикилийкс“ бе публикувана грама на експосланика Байърли, в която той прави анализ на политическия възход на Борисов и ГЕРБ. Как гледате на обвиненията срещу премиера ни?

– Фактите са ужасяващи и тежки. Това означава, че или е вярно – има доказателства, факти, което се казва в тези грами, а това вече засяга правосъдието и то трябва да се занимае с проблема, или не е вярно и е клевета. Личността, която е оклеветена, трябва да се защити също по съдебен път. Неизбежно е, независимото правосъдие трябва да разреши този въпрос. В противен случай съмнението остава.

– Кое е най-смущаващото в грамата?

– За мен това е частта, в която става дума, че големите империи имат споменатата информация – това означава, че големите империи обичат да имат лостове за манипулация. В случая те притежават компрометиращи данни и факти за политическа личност, но въпреки това приемат тя да управлява дадена държава и дори решават да я поддържат. Напомня ми на метода на Сталин, когато посъветвал да се търсят компрометирани хора за управници на страните от соцлагера.

– Защо?

– Презумпцията му е, че когато вие държите компрометиращата информация за дадена личност, по този начин

МОЖЕТЕ ДА Я МАНИПУЛИРАТЕ

Затова е необходимо всичко да бъде не подминато, както обикновено става, а правосъдието да изчисти всички тези неща и да се каже вярно ли е или не.

– Коя е най-голямата заплаха за България днес?

– Обезлюдяването на България е най-голямата заплаха. Майки днес са принудени да се разделят с децата си. Това е и пагубно за нацията ни.

– Получихте ли все пак отговор от омбудсмана?

– Приятна изненада е за мен, че омбудсманът на България излезе със становище за един ден. В него той изразява не само съгласие с всичко, което изложих в отвореното писмо, но и „осъзнава, че това е изключително сериозна тема, която повдига много въпроси, свързани не само с двойното гражданство и пасивното избирателно право на българските граждани“. Поради което господин Константин Пенчев предлага „предвид очакванията на обществото и при наличие на желание от всички заинтересувани страни“ да организира дебати, на които да бъдат обсъдени проблемите, свързани с участието на българите с двойно гражданство в управлението на страната ни.

Снимка Михаела Катеринска, в-к „Сега“

__________________

Още по темата: http://www.otvorenopismo.com/

Please follow and like us:

Category: България, закони, Меланж

Leave a Reply