Следи в душите на хората от Тоше Проески

22. юни 2011 | By | 1 Reply More

ТЕКСТ Оксана Данаилова,

Български форум за Тоше Проески

 Неотдавна в онлайн версията на списание „Българите в Австрия“ прочетох интервюто с Красимира Димова – една българка в Австрия, която помага на стари, болни и хора с увреждания в родното си село Априлци. Впечатлиха ме нейните думи, че когато помогнеш на някого и го направиш щастлив, усещаш чувство, от което няма отърваване – отново и отново ти се иска да дадеш, да направиш добро, да промениш неправдата и да зарадваш още една човешка душа. В интервюто се казва, че „това е любовна история на една жена, която носи планината и лицата на хората на Априлци през целия си живот и по всичките си пътища. Кой е успял да обясни любовта!“. Е, и аз искам да ви разкажа една история за любовта… За любовта без граници между различни хора от различни места по света, родена от песните на едно лъчезарно момче с ангелски глас и добро сърце.

 Това е история за един форум във виртуалното пространство с една особена мисия – да обединява хората, отворили сърцата си за чуждата болка и страдание. Само че този път става дума не просто за благотворителна фондация, дарение от спонсори или пиар на известна личност. Става въпрос за истинската любов, която даряваме, без да очакваме нещо в замяна. Преди две години попаднах на един албум с народни песни – „Зайди, зайди, ясно сонце“, „Йовано, Йованке“, „Майка на Марика думаше“ и др., само че в нов аранжимент и в съпровод на симфоничен оркестър. Толкова силно ми въздействаха великолепната музика и меденият глас на певеца, че поисках да узная всичко за него в интернет. Разбрах, че това е македонският поп певец Тоше Проески, загинал много млад през 2007 г. при автокатастрофа, приживе обявен за символ на мира на Балканите. Не можеше да не ме трогне трагедията на майка му, чиито рани и болка времето никога не ще успее да излекува…  

 Това, че Тоше Проески е бил гениален певец и творец, е само минимална част от нещата, заради които е наречен „балканският ангел“. Това колко албума е записал и къде е бил известен – на Балканите, в Европа, Америка или Австралия, не е най-важното. Той е бил най-младият посланик на УНИЦЕФ в света и на 26 години става носител на наградата „Майка Тереза“ за безбройните си благотворителни концерти и непрестанната си хуманитарна дейност. Трудно могат да се обяснят с думи притегателната сила и непресъхващото му влияние върху хората всеки път, когато зазвучи негова песен. Той трябва да бъде усетен със сърцето! Песните му звучат като молитва – те са създадени и изпети с много любов. Слушайки ги, се потапяш в прекрасния свят на музиката, любовта и светлината, пренасяш се в паралелен свят на ангели, полски цветя, цъфнали череши, красива и чиста любов…

 Гледайки на запис невероятните му многочасови концерти, останах запленена от харизмата и магията на това усмихнато момче, което сякаш иска да прегърне целия свят; от публиката, която пее всички песни с пълен глас; от неподправената и чиста любов на малките дечица, които се качват непрекъснато на сцената, за да бъдат гушнати и погалени нежно по крехките раменца… Неслучайно за химн на организацията УНИЦЕФ е избрана неговата песен „За този свят“:

 … За този свят, един и единствен, 

трябва всичко да направим – само него имаме!

Да няма страх, да няма глад, да няма грижи за никого!

За този свят, единствен за нас, с детска усмивка,

трябва да се борим за този свят!

 Може би си мислите, че това е историята на поредната фенка, и ще сгрешите. Това, че съм на достатъчно зряла възраст и имам три деца, не означава непременно, че не мога да имам едно свое специално местенце в душата, където царуват песните и вълшебният свят на Тоше Проески.

 Преди това не съм и предполагала, че е възможно нечий уникален глас, нечия лъчезарна усмивка и неподправена човечност да бъдат нещо като емоционален мехлем за душата. Не съм предполагала, че посланията чрез музиката и добрите дела на едно младо момче ще докоснат сърцата на толкова много хора и ще оставят ярки следи в душите им. Не съм и предполагала, че най-обикновени хора ще се включват безвъзмездно в построяването на „Тошиния мост на любовта“, както се наричат вече четвърта година благотворителните акции, провеждани всеки месец в седем балкански държави – България, Македония, Сърбия, Хърватия, Черна гора, Словения, Босна и Херцеговина. Тази благотворителност е уникална, защото хора от различни държави, говорещи различни езици – хора, които изобщо не се познават, си имат доверие и си подават ръце за по-добър и спокоен свят в името на един човек с главно Ч, за когото песента и любовта нямат граници!

 Търсейки повече информация, попаднах в интернет на Българския форум за Тоше Проески, в който членуват не просто някакви фенове, регистрирали се под имената на негови знакови песни – Несаница, Тайно моя, Полско цвеќе, Ледена-медена, Цреша, Малечка и т.н. С някои Тошелинки (така се наричаме в нашата малка вселена на любовта) все още се познаваме виртуално, но когато моливчетата в скайп забързано започват да пишат, виждаме с почуда, че помежду ни цари единомислие. Познати и непознати, майки с новородени бебета, младежи, домакини, работещи хора в различни сфери, инженери, юристи и бъдещи доктори, ученици и студенти, безработни или просто хора – всички сме част от едно голямо лудо и весело Тошево семейство. Събрани откъде ли не, когато сме заедно, сякаш сглобяваме пъзел на чистите и добри междучовешки отношения. Никъде другаде не съм срещала толкова любящи хора, чиято енергия ме зарежда позитивно и се чувствам по-жива отвсякога. Защото човекът е човек, когато споделя обичта си!

 Вече се познаваме толкова добре, че се радваме, когато в Кюстендил и Враца се раждат бебета, когато се полагат изпити в София и Благоевград или се вдига сватба в Стара Загора и се сключва годеж в Симитли. Вълнуваме се, когато децата ни празнуват рождените си дни в България или Америка, когато се организира благотворителен концерт за деца от домове в Ловеч или когато някои от нас творят нови песни и прекрасни стихове във Велико Търново, Шумен, Пазарджик и на други места. Вълнуваме се и при всяко пътуване до Крушево – родното място на Тоше Проески, сгушено в планината и представляващо едно малко райско кътче… Но най-големите вълнения и емоции предизвикват нашите срещи на живо по време на международните благотворителни и хуманитарни акции, които организираме.

 Един необикновен интернет форум успява да обедини позитивната енергия на всички и да провокира добрите струни в душите ни в името на една кауза – да опазим от забрава името и човека Тоше Проески, да обичаме хората и да творим добро. Защото добрите дела и семейните ценности не са отживелица. Защото вярата, любовта и вниманието към другите хора нямат нищо общо с парите и славата. И защото, за да бъдеш добър човек, понякога е нужна само една топла дума и внимание.

Не бих могла да изброя всичките големи и малки добрини, всички осиротели и изоставени дечица, възрастни или болни хора, на които сме помогнали. Помогали сме не просто с еднократно дарение по Коледа. Обединили се от различни краища на нашите балкански държави и от други места на света, сме отделяли от времето и скромните си средства и сме подарявали празник там, където сме били. Запознавали сме се с всички мънички и големи, гушкали сме ги, пели сме им песни, садили сме заедно дърво, раздавали сме им лакомства, играли сме с балони и сме се смели или сме седели на края на болничното легло, държейки се за ръка и изтривайки сълзите си. След това обаче не сме се забравяли, а сме си писали, пращали сме картички за всеки празник до всички, на които сме помогнали. Плетохме заедно с бабите на зелената поляна в Шумен; посрещнахме новата учебна година с децата в Пловдив и се забавлявахме с новогодишно тържество за малчуганите в Плевен, преобразени като Дядо Мраз, Снежанка и еленчето Рудолф. А следващото лято ще берем плодовете на засадената заедно череша в дома за деца в Каспичан…

 Когато подготвяме благотворителна акция, всеки се включва с каквото може – с идеи, организация, средства, собствен труд, поздравителна картичка от далечно разстояние, изпращане на колет или участие на живо в самата акция. И всичко е придружено с прозрачност в отношенията и доверие, което се заслужава чрез активно участие. Ние сме обикновени хора, борещи се ежедневно с проблемите в живота си, но често си повтаряме „Заедно можем!“ и стъпка по стъпка понякога правим и невъзможното в името на доброто и така се чувстваме по-удовлетворени, по-щастливи, по-добри и по-усмихнати!

 В една от песните на Тоше Проески се пее:

 Само вятърът дочу моя глас

и сякаш ехо се върна при мен.

Хубавата песен не всеки иска да чуе

и по славея камъни хвърлят някои.

Каква е тази тъга в хората,

защо живеят чужд живот?

Може би най-трудното нещо на този свят е да бъдем хора, да прощаваме и да бъдем готови за забравим за себе си, за да подадем ръка на другите. Още по-трудно е да бъдем честни, отговорни за действията си, без да се крием зад маски или анонимност.

 Това е историята на един форум от личности, които знаят, че най-добрата част от живота на човек са неговите малки незапомнени постъпки, извършени с доброта и любов. Знаят, че след нас остават само следите в душите на хората, до които сме се докоснали. Любовта, която изпълваше сърцето на едно дете на музиката и светлината, отвори очите ни и изпълни нашите сърца. Сега ние сме Тошевата войска на любовта и докъдето ни стигнат силите, ще разпръскваме от любовта си на всички нуждаещи се от нея!

Бъдете усмихнати и вие, раздавайте любов всеки миг с песен на уста, защото животът е прекалено кратък и заслужава да се изживее пълноценно!

Please follow and like us:

Category: благотворителност, България, изкуство, Меланж

Comments (1)

Trackback URL | Comments RSS Feed

  1. дида каза:

    любовта ни към тоше няма да пресъхне, тя непрекъснато се подхранва от неговото творчество, от неговите чудесни песни които дълбоко заседнаха в душите ни…

Leave a Reply