Анна Мария Петрова-Гюзелева – една жена на път

20. юни 2011 | By | Reply More

Съпругата на големия оперен бас не се уморява

да гради мостове между България и Италия  

 ТЕКСТ Елица Ценова

 Тя е красива и много талантлива. Дори и на снимките си личи невероятната виталност, която излъчва. Тя не е само актриса, нито само продуцент, нито само журналист. Анна Мария Петрова-Гюзелева е жена на път – търсеща, създаваща, неуморима. Родена е в Лом, но израства във Враца, в полите на Балкана. От малка заявява артистичните си заложби. Завършва хореографското училище в София и още като ученичка участва в балета на Софийската опера. Там, на сцената, среща и съпруга си – големия български оперен певец Никола Гюзелев, с когото повече от 28 години са неотлъчно заедно.

АКТРИСА

От балетната сцена Анна Мария се озовава на снимачната площадка, за да пресъздаде образа на Неда във филма „Пътят към София“ (1979). Наскоро в едно интервю вече 78-годишният режисьор Николай Машченко казва: „Анна Мария Петрова бе току-що завършила балетното училище, дебютантка в киното, а изигра великолепно Неда“. Явно съвместната работа с украинския режисьор се е оказала решаваща за бъдещата творческа кариера на младата актриса. Тя все още си спомня как той размахал запалена факла пред очите ù и ù крещял, за да я накара да се разплаче. След филма специализира актьорско майсторство в киностудия „Довженко“ в Киев отново при Николай Машченко.

И до днес работи по метода на Станиславски и удивлява италианските си колеги с лекота, с която влиза в ролите и дълбочината на чувствата, които е в състояние да изрази. Анна Мария има повече от 50 роли в игрални филми, сериали, копродукции в България, Италия, Германия, Франция, САЩ. Застава редом до звезди от ранга на София Лорен, Франко Неро, Ванеса Редгрейв.

 ЖУРНАЛИСТ

Явно само артистична кариера не е достатъчна за темпераментната дама, защото тя се изявява и като журналист. Повече от 10 години зрителите на Българската национална телевизия са се срещали с известни италиански актьори, певци, футболисти благодарение на нейните репортажи в предаването „Добро утро“. „Имахме прекрасно сътрудничество със Сашо Авджиев (водещият „Добро утро, което се излъчваше преди години по БНТ – б.р.). Накрая той спря предаването, защото всички започнаха да го копират“, връща лентата назад Анна Мария. Тя работи за италианските телевизии RAI, TV LA 7, MEDIA SET-ITALIA, пише за български вестници и списания, сътрудник е на месечното списание Euroma International News и седмичното издание Metropoli на италианския ежедневник Repubblica.  

ПОЕТЕСА

„Пиша от 30 години – разказва Анна Мария. – Ако не е поезията, ще експлодирам. За мен тя е вътрешна потребност. Въпреки че имам издадени стихосбирки, не смея да се нарека поетеса. Мисля, че човек трябва да живее духовно, да търси своите духовни корени и своята духовна изява“. Красивата брюнетка пише еднакво изискано и на български, и на италиански. В стихосбирката ù „Молитва за живот“ (2001) са подбрани стихове и на двата езика. През 2011 г. в Италия излиза и втората ù стихосбирка „Цветя и бодли на Виа Eгнатия“. И в тези поетични откровения България със своята история и красота е сред централните теми:

… Шуми, шуми Марица,

огряна от слънце и спомени,

и светят тепетата,

измити от късния, хладен октомври.

От всеки ъгъл и покрив ме гледат

годините, изтекли

между мен и теб, мой Пловдив!

 Нежността, съчетана с драматизъм, в стиховете на Анна Мария е високо оценена от италианската публика и тя печели няколко награди за поезия. През 2010-а грабва първа награда на Европейския конкурс за поезия в град Лече. В момента поетесата подготвя за печат новата си книга, в която ще представи любовна лирика.

 ПРОДУЦЕНТ

Анна Мария Петрова се изявява и като продуцент на филми повече от 15 години. В началото съпругът ù не приема с особен ентусиазъм това начинание, но я подкрепя. Тя е реалист и знае накъде и как да насочи усилията си, а може би непоправимият ù оптимизъм е силата, която я движи неизменно напред. Създава собствена продуцентска къща „Адриа“, която произвежда телевизионни, игрални и документални филми. „Все още успявам да си покривам разходите“, смее се талантливата дама.

Тя може да се похвали със сериозни постижения в тази област: продуцент е на филма за България „Да бъдеш на 20 години в София“ на режисьорката Стефания Казини, „Гласът” на Аугусто Джуки, „В последния час“ на режисьора Марко Дзарели и на множество документални филми в областта на културата и изкуството. В момента работи над два нови филмови проекта, за които трябва да осигури финансиране: „Това е много трудна и изтощителна работа в днешно време. Всеки казва, че няма пари“. Особено ù е болно, когато не среща подкрепа от българските институции. „Правим толкова неща за България, а тя не ни помага. Това е притесняващо и обидно пред италианските ми партньори и затова често гледам да не разбират действителното положение на нещата“.

 БЪЛГАРИЯ, ПОГЛЕДНАТА ОТВЪН

Често я наричат „мост между Италия и България“. Непрекъснато е в движение, непрекъснато търси начини за популяризирането на България и българската култура. „Преди години за България или се говореше само по повод на атентата срещу папа Йоан Павел II, или изобщо не се говореше. В последните години се усеща промяна. Все повече италианци посещават страната ни по различни поводи и се връщат доволни – харесват природата ни, хората“, споделя впечатленията си красивата нашенка. „

Всички ние, които сме навън, се стремим да направим нещо хубаво за страната си, да се чуе нещо положително за нас, но често се сблъскваме с необясними пречки. Няма ясна идея накъде да вървим, самите ние си пречим“.

Анна Мария си мечтае, когато се каже „България“, хората да си представят талантливи и усмихнати хора, живеещи в слънчева и уредена държава, които обичат страната си. И дали защото е наивна, както мило я описва неин приятел от Чикаго, или защото е безкрайно търпелива и упорита, но тя не спира да разгръща талантите си в подкрепа на тази своя мечта. Чрез асоциацията си „Артемидиа“ подготвя третото издание на поредицата „Изкуство и приятели“ – своеобразен празник на поезията и музиката. Първото представление организира под наслов „Всички единни във Вечния град“ и го посвещава на влизането на България в Европейския съюз. Тазгодишното издание е в чест на 150-годишнината от обединението на Италия и 140-годишнината от обявяването на Рим за столица. С това издание ще се отбележи и издигането на кандидатурата на София за културна столица на Европа през 2019 г., както и 1330 години от създаването на България, една от най-старите държави на континента. Целта ù е чуждестранната публика да се запознае с българската култура, но не изолирана и представена сама за себе си, а видяна като част от европейската култура. Затова и се канят участници от Испания, Франция, България, Гърция, Италия. Голяма подкрепа в организирането и осъществяването на тези инициативи Анна Мария намира в лицето на порасналата си дъщеря Адриана Гюзелева. Тя вече е завършила образованието си и въпреки артистичната си натура в момента работи в една от европейските институции в Брюксел.

 Аз съм, която те следва

навсякъде по пътя ти.

Аз, която идва близо

и после надалече бяга –

ранена, невярваща…

Анна Мария говори с огромно уважение за известния си съпруг Никола Гюзелев: „С него се срещнахме много рано, но той ме изчака да порасна. Издигнала съм го на пиедестал, защото той е невероятен артист и човек“. Удивителното е, че Анна Мария винаги е вървяла по своя път и е търсила своето поле за изява. Изградила е свое име в артистичните среди благодарение на таланта, който носи в себе си. Нещата, които прави, носят отпечатъка на собствената ù оригиналност и креативност. „Една жена не може да не прави компромиси в живота. Имаше години, в които ние непрекъснато пътувахме, сменяхме държави, градове. Тогава трябваше да търся отрязъци от време за себе си. Може би съм имала и други възможности за развитие. Заради детето си съм отказвала дълги турнета и ангажименти, не можех да си позволя да отсъствам дълго време от дома. Това ме е лишило от някои възможности за по-голяма кариера в киното и театъра, но не съжалявам“, изповядва тя.

„Аз исках да присъствам в живота на дъщеря си и сега съм щастлива, че сме приятелки. Много е важно да отглеждаме емоционално здрави и щастливи деца. Можех да бъда и по-организирана, да уча повече, да се развивам и в други насоки, но не мога да виня никого за това, че не съм го направила. Сега съм щастлива, защото имам семейство, дете, приятели, работа. Имам много неща, които да оставя зад себе си“, заключава жената с много таланти.

СНИМКИ Архив Анна Мария Петрова-Гюзелева

Category: България, изкуство

Leave a Reply